Карлуковски карст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Изходът на пещера Проходна към Искър и ливадите над Карлуково
Скалата Червеница над Кунино
Пещера Самуилица 2

„Карлуковски карст“ е защитена зона[1] в България от екологичната мрежа „Натура 2000“ по Директивата за птиците. Територията на „Карлуковски карст“[2] обхваща землищата на села от три съседни области – Ловеч, Враца и Плевен, и приблизително съвпада с областта Мраморница. В Регистъра на защитените територии и защитените зони в България е под код BG0000332. Обявена е със Заповед № РД-788 от 29.10.2008 г., бр. 105/2008 на Държавен вестник.[3]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Защитената зона териториално е в рамките на област Враца – селищата Драшан, Горна Бешовица, Долна Бешовица, Камено поле и Кунино, област Ловеч – селищата Луковит, Карлуково, Петревене и Тодоричене, и област Плевен – селищата Червен бряг, Бресте, Горник и Реселец. Географски включва изцяло територията на Карлуковския карстов район. Намира се под контрола на РИОСВ – Враца и РИОСВ – Плевен.[3] Общата ѝ площ е 14210,79 хектара.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Защитената зона се намира в Предбалкана, край град Червен бряг на север и долините на река Косматица и река Искър на юг. Представлява хълмист карстов район, прорязан от каньоновидни речни долини. Скалната основа е изградена от триаски и юрски варовици, открита на много места в скални венци, стени, каменисти плата, понори и пещери. Голяма част е заета от открити тревни пространства от сухолюбиви и топлолюбиви тревни съобщества с преобладаване на белизма, луковична ливадина и черна садина. От храстите се срещат люляк, драка, трънкосливка. Срещат се и малки участъци с мезофилни ливади с ливадна власатка (Festuca pratensis), броеничеста ливадина (Poa sylvicola), ливадна тимотейка (Alopecurus pratensis), пасищен райграс (Lolium perenne), издънкова полевица (Agrostis stolonifera), както и храсталаци, главно от келяв габър. От горските местообитания с най-голяма площ са широколистните гори. Преобладават смесените дъбови гори от цер и благун. На места те са примесени и с келяв габър и космат дъб.[4]

Цели на защитената зона[редактиране | редактиране на кода]

Целите, с които е обособена защитената зона, са:

  • Опазване и поддържане на местообитанията на няколко вида птици за постигане на тяхното благоприятно природозащитно състояние;
  • Възстановяване на местообитания на същите видове, за които е необходимо подобряване на природозащитното им състояние.

Сред опазваните птици в ЗЗ „Карлуковски карст“ са:

От пеперудите са установени някои редки видове, като: Polygonia egea, Neognopharmia stevenaria, Cucullia artemisiae, Shargacucullia gozmanyi, Calocucullia celsiae, Amphipyra stix, Mythimna alopecuri[4].

Забраняват се редица дейности:

  • Премахването на характеристики на ландшафта (синори, единични и групи дървета, защитни горски пояси) при ползването на земеделските земи като такива;
  • Залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения;
  • Използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади;
  • Намаляването на площта на крайречните гори от местни дървесни видове.

Припокриване с други забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В района частично или пълно се намират 16 природни забележителности и една защитена местност, като по-голямата част от тях са обявени за опазване на пещери и скални образувания. Това са:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Съгласно терминологията по Закона за биологичното разнообразие.
  2. Виж данните за Карлуковски карст в Информационната система за защитени зони от екологична мрежа „Натура 2000“.
  3. а б Карлуковски карст, Регистър на защитените територии и защитените зони в България
  4. а б Основни райони за пеперуди в България, Карлуковски карст