Турилик

	Турилик
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Червена книга на България
	; Уязвим
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Дъждосвирцоподобни (Charadriiformes)
семейство:	Туриликови (Burhinidae)
род:	Турилици (Burhinus)
вид:	Турилик (B. oedicnemus)
	Научно наименование
	Burhinus oedicnemus (Linnaeus, 1758)
	Разпространение
	Турилик в Общомедия
	[ редактиране ]

Туриликът^[3]^[4] (Burhinus oedicnemus), също сивоок или жълтоок дъждосвирец,^[4] е птица от семейство Туриликови (Burhinidae). Среща се и в България, където е уязвим вид, включен в Червената книга на България^[4] и в Закона за биологичното разнообразие.^[3]

Физически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Дължина на тялото 41-43 cm. Размах на крилата 81-87 cm. Среща се предимно привечер, сутрин рано и нощем, рядко денем. Лети и бяга добре. Излита след леко разбягване. Има характерна външност, която го отличава от другите дъждосвирцови птици. Общата му сивокафява окраска е с тъмни продълговати резки. Очите са големи, жълти. Клюнът в основата си е жълт, на върха черен. Краката са жълти. При полет на крилете се виждат две бели ивици, а след кацане се вижда едната. Глас — продължителен и звънтящ „тур-ли, буули, були були, туру-туру лик“, който през брачния период се чува непрекъснато нощем.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Общо разпостранение — гнезди петнисто от Пиренейския полуостров и Англия на изток до Волжко-Уралското междуречие, на север до бреговете на Балтийско море, Средна Украйна. На юг до Средиземно море. Зимува на Пиренейския и Арабския полуостров, в Северна и Средна Африка.

Разпространение в България — гнезди по Черноморието, най-много в Добруджа. По рядко във вътрешността на Южна България. Ежегодно в страната мътят 30-60 птици.