Камено поле

Камено поле
Камено поле 43.216667, 23.9 Камено поле
Общи данни
Население	770 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище	55,653 km²
Надм. височина	349 m
Пощ. код	3150
Тел. код	09126
МПС код	ВР
ЕКАТТЕ	35910
Администрация
Държава	България
Област	Враца
Община    - кмет	Роман Валери Ролански (независим)
Кметство    - кмет	Камено поле Цветелина Ботева (ГЕРБ)

Ка̀мено по̀ле е село в Северозападна България. То се намира в община Роман, област Враца.

География

Село Камено поле се намира в Предбалкана на Северозападна България. То е разположено точно по средата между Червен бряг и Мездра. Добивът на мед и желязна руда е характерен за скалисти места като това селище. През него минава река Ръчене, образувала много лечебни карстови извори. В Камено поле има уникални пещери, а към северния му край са затрупани много тракийски могили, и до днес обект на иманярски нашествия. В близост до селото има скални образувания, обявени за природни забележителности.

Според някои учени село Камено поле е селище от около 40 000 години и то е едно от най-древните заселени места на Света. От древни времена е пазарен център. Става околия официално на 26 юни 1880 г. с Указ №317. В селото най-известни родове са тези на Катираните и Ходжовците, които направили много за него, построявайки училище, здравен дом, библиотека и много чешми. Друг известен род са и Тарилите. В края на селището се намира една пуста църква, за която селяните говорят, че някога Иван Асен II е построил, / за което всъщност има доказателства/ и се разнасят легенди, че под основите ѝ е заровено прокълнато злато. Фолклорното съдържание на този Северняшки край е богато. То е смесица от разнообразните традиции на древните жители и новите култури на хората от 18 и 19 век. Най-известните народни танци са изпълнявани на селския площад чак до средата на 20 век. Селото се слави със своите хора – Ганкино и Каменополско, които се съхраняват в скрижалите на Музея на народното творчество.

През селището минава красивата река Ръчене, която по пътя си образува много проломи и живописни образувания. Богатата природа на Камено поле има своите 3500 вида билки и стотиците квадратни метри борови гори. Във всеки дом се пазят вековните традиции и се поддържа пламъка на патриотизма от времето на османската власт. Всеки празник се чества с пищна трапеза край огъня и дълго вито хоро на площада, а специално се празнуват 3 март, денят на Българското Освобождение и 6 септември, Съединението на България. По Коледа обикалят селото коледарите, а на Еньовден се изпълняват по залез слънце обреди за здраве и плодородие. Камено поле се слави с пъстрите си носии, многобройните си танци и специфичните си песни.

Всяка година жителите излизат на нивата от най-ранна пролет и садят своите култури, за да бъде зимата им спокойна. Малката библиотека в училището е средище за размяна на литература и писмени произведения. Жителите много я ценят.

По старата документация е остановено, че училището е построено през заветната 1835 г., а новата църква отваря врати още на следващата 1836 г. Още се разказват народните разкази и предания още отпреди 200 – 300 години. И до днес жителите пазят убежденията си за господарката на реката, която взима на всеки 100 години жертва от скалистия си нос.

История

Преисторически период

Днешното население на Камено поле е предимно българско и неговият диалектен говор се отличава от тези на съседните села. По време на османската власт тук не са живели турци, тъй като селото е било войнуганско и имало известни привилилегии. Благоприятните географски и климатични условия са дали възможност на праисторическия човек да се засели в района на Камено поле още в най-далечни времена. Първите останки от човешки обиталища намираме върху терасите и скалните навеси в поречието на р. Ръчене. Дъждовете и временните потоци от топенето на снеговете са образували по тези места свлачища. Водата размива и отнася почвата и дава възможност за разкриване на различни останки от живота на праисторическия човек – главно кремъчни ядра, микролитни брадви, резци, еденични и двойни стъргалки, остриета с различна форма и профили.

По техниката на изработката на някои характерни белези във формите кремъчните оръдия от района на Камено поле могат да бъдат отнесени към Мустерската и Мадленската култури, отговарящи на средният и късния палеолит. Намерените тук изделия от кремък представляват научен интерес – още повече, че те могат да се свържат с известните находища от палеолита в близките райони. Това са пещерите Самуилица при с. Кунино, пещерата Пещ при с. Старо село, пещерата Темната дупка до с. Карлуково и пещерата Пешкето край с. Лиляче. Тези палеолитни находища са важно доказателство за обитаването на този край от първобитният човек преди повече от 40 000 г. Човекът ловец от старокаменната епоха е кръстосвал тези места, богати на гори и разнообразен дивеч.

След края на мезолитната епоха (12 000 – 8 000 г. пр. н. е.) настъпили важни икономически и обществени промени. Племената населяващи този край, започнали да водят уседнал живот, да опитомяват животни, да обработват земята и засаждат семена. Създава се първото произвеждащо стопанство, поставя се началото на първите земеделски култури. От скитник ловец и събирач на диви плодове, първобитният човек се превръща постепенно в земеделец и скотовъдец. Започва новокаменната епоха, известна още с името неолит.

В землището на Камено поле са разкрити три селища от неолитната епоха. Останките на първото селище се намират в м. Челковица, на 4 км. североизточно от селото. Местността представлява полегат слънчев склон с плодородна и лесно обработваема почва, а наблизо има голям извор. Селището обхваща площ около 20 декара. При оран с машини на повърхността се изравят късове от глинени съдове, опожарена мазилка от жилища, кремъчни, костени и каменни оръдия на труда. Върху опожарената глинена мазилка има отпечатъци от колове и пръти, показващи, че жилищата са имали дървена конструкция. Събраните на повърхността находки определят селището в м. Челковица от средния неолит-петото хилядолетие пр. н. е.

Останки от друго селище от неолитната епоха са проучени в м. Селището на 3 км. южно от днешното село. Местнотта е полегат склон, обърнат на юг, а наблизо са изворите Въбел, Кошето и Стублата. След оран на повърхността се очертават десетки петна от останки на опожарени жилища. Намират се късове глинена мазилка от жилища, хромелни камъни, използвани за ръчна мелница, части от глинени съдове и голям брой кремъчни и каменни оръдия на труда. Сред кремъчните оръдия преобладават ножове, резци за сърпове и различни видове стъргалки. Каменните оръдия са чукалки, брадви, тесли и длета.

Прави впечатление, че останките на това селище заемат доста голяма площ – повече от 30 декара. Жилищата са били разположени в редици от изток на запад на разстояние 10 – 20 м. едно от друго. Конструкцията им е била от дървета със стени от плет, измазани отвътре и отвън с дебел слой глина, примесена с плява. Намират се много кости от диви и опитомени животни: тур, елен, сърна, глиган, домашно говедо, овца, свиня и куче. Това показва, че обитателите на селището са били изкусни ловци и добри животновъди. Ръчните мелнички, остатъците от овъглено зърно и най вече опитоменото говедо са свидетелство, че тези праисторически заселници са имали развито примитивно земеделие и са използвали тегловната сила на добитъка. Селището е загинало от стихиен пожар и жителите му са го напуснали завинаги. Археологическите материали го датират от епохата на средния неолит – петото хилядолетие пр. н. е.

На 2 км. източно оттук са останките на трето селище от тази епоха. Местността се нарича Осен и представлява малка падина с извор и поток. Върху слънчевия склон северно от извора при оран се намират различни находки, които показват, че това селище е обитавано от праисторическия човек през стария и през средния неолит-края на шестото и петото хилядолетие пр. н. е.

През втория период на каменно. медната епоха, наричана халколит, праисторическите обитататели в нашия край избирали за селища естествено защитени и трудно достъпни височини, които са близо до реки и извори. От същия тип е халколитното селище в м. Голям Целгов, което се намира на 1 км. североизточно от Камено поле. Тук р. Ръчене прави голям завой и огражда от три страни една висока скалиста тераса, наречена Чукат. Терасата има дължина 80 м. и ширина 30 м. Отгоре върху равната площ са напластяванията на халколитното селище. На много места тук се намират хромелни камъни, части от глинени съдове, кремъчни и каменни оръдия на труда. Глинените съдове са украсени с врязани геометрични орнаменти, а други са рисувани с графит, една декоративна техника, характерна за каменно-медната епоха. Характерни са биконичните форми с две хоризонтални или вертикални дръжки. Оръдията на труда са представени от кремъчни ножове и стъргалки, от каменни брадви, тесли, длета и пробити бойни чукове.

Археологическите находки от м. Голям Целгов определят селището от края на каменно-медната епоха, която за западната половина на България е известна с името култура Криводол. Подобни по форма оръдия на труда и глинени съдове са разкрити вече в голям брой селища от Северозападна България и Софийско поле, разположени на естесвено защитени височини и обитавани през четвъртото хилядолетие пр. н. е.

Тракийски период

През желязната епоха-първото хилядолетие пр. н. е., околностите на Камено поле са обитавани от траките. Богати останки от интересни тракийски селища са разкрити на няколко места. Най близко до Камено поле е тракийското селище над извора Краловец в м. Кралова поляна, където днес са оборите Земеделската кооперация. При изкопни работи тук са намерени останки от жилища, битови предмети, железни върхове за копия и глинени съдове, които определят селището от ранно-желязната епоха (осми-шести в. пр. н. е.). В югозападния край на Кралова поляна се издигат четири тракийски надгробни могили. В момента разкопани и разграбени от иманяри.

На 5 км. източно от Камено поле на граница със с. Кунино, в местноста Могилките, има останки от друго тракийско селище и могилен некропол. Тук са намерени бронзови украси за оглавник на кон, бронзова двупримчества фибула, множество златни накити и предмети датиращи от шести век пр. н. е.

Местноста Осен, за която стана дума по горе, е обитавана продължително време и от траките. На една обширна площ около извора Осенска стубла, от двете страни на Осенски дол и на юг до м. Ръженик се намират останки от голямо тракийско селище. Разкритата керамика и битови предмети показват, че селището е съществувало през цялото първо хилядолетие пр. н. е. и през римската епоха-от първи до към четвърти век от н. е.

Преди години тук имаше малка надгробна могила, която беше разорана. Под могилния насип е открито тракийско погребение с трупоизгаряне. От погребалните дарове е запазена само една бронзова дъговидна фибула и бронзова вотивна брадвичка с украсена пета. Брадвички с подобна форма и украса са изключителна рядкост и винаги предизвикват оправдан научен интерес. Брадвичката от погребението в м. Осен е пробита в средата, което показва, че тя е носена като амулет. На двата свободни края са представени животински глави, които са третирани в характерния за траките ходожествен стил. Находките датират погребението от шести век пр. н. е.

Също в м. Осен е открито тракийско погребение от края на желязната епоха-първи век пр. н. е. Погребението е с трупоизгаряне и от него е запазена горната част от железен двуосър меч и тракийска желязна юзда на лостове с двуделен зъблец. Юздата има интересно устройство и ни предлага един рядко срещан вариант на този тип юзди, при който вместо осморки за окачване ремъците на оглавника са изработени железни куки.

Римски период

След продължителна, почти двувековна съпротива, Тракия и Мизия паднали окончателно под римска власт в 46 г. на н. е. Настаняването на римляните на Балканския полуостров довело до сложни икономически, социални и културни промени. Завоевателите унищожили тракийската военно-племенна аристокрация в провинция Мизия, а народните маси били подчинени на волята и закона на поробителите. Постепенно на Балканите се разпространява римската култура, която оказва силно влияние на тракийския етнос в продължение на четири столетия.

За тези изключително драматични събития, станали в тракийските земи преди 2000 г., историята разполага с оскъдни данни. Поради това всяка историческа находка от този период има важно историческо значение. В този смисъл може да бъде разгледана и находката от сребърни монети, намерена случайно от Цвятко В. Опчов през 1952 г. източно от Камено поле.

Находката съдържа сребърни тетрадрахми от Първа македонска област и сребърни драхми, сечени в град Дирахион на Адриатическото крайбрежие. Монетите са от втори и първи в. пн. е. и по всичко изглежда са били съкровище на богат тракиец в м. Осен. Върху лицевата страна на монетите, в средата на македонски щит, е изобразена главата на богиня Артемида. На обратната страна на монетите е представен кривакът на Херкулес, когото македонците почитали като свой митически родоначалник. Над кривака и под кривака има надпис на старогръцки – „Македонон протес“ (Първа македонска област).

Този вид монети са сечени след ликвидиране на македонската самостоятелност от Рим (втори век пр. н. е.). Заравянето на тези монети в земята е свързано с бедствие или събитие в края на първи век пр. н. е. , когато римляните нападнали земите на траките. Притежателят на монетите не имал възможност да ги вземе обратно (вероятно убит) и те останали в земята до наши дни.

Въпреки всичко това животът в тракийското селище в м. Осен продължил и по време на римското господсво. Това се потвърждава и от многобройните находки, намерени тук при полска работа: върхове на копия и стрели от желязо, римски тухли и покривен материал, глинени съдове и много монети с образите на римски императори от първи до четвърти век на н. е. Намерени са и няколко плочи с латински надпис. Върху каменна плоча от третия век е запазено името на римския войник Муциан у името на тракиеца Дуразис.

На 4 км. източно от Камено поле, на скалистата височина Камарата, има останки от римско укрепление. На повърхността се виждат основи на крепостни стени, зидани от ломени камъни и хоросанова спойка. Намират се отломъци от римски тухли и керамика, върхове за стрели и много монети. Едни бъдещи разкопки ще ни дадат по-добра престава за плана на тази крепост и нейната по точна хронология.

Период на първата и втората Българска държава

Населението на античните селища при Камено поле преживяха нашествията на варварските племена, които се зареждат едно след друго от средата на третия до края на шестия век. През шестия и седмия век по нашите земи се настаняват завинаги славяни и прабългари. В 681 г. славяни, прабългари и оцелелите през вековете траки създават българската държава и народност. Събраните археологически материали сочат определено, че днешното с. Камено поле е основано по време на първата българска държава.

Първоначално селото се е намирало източно от средновековната (Пустата) църква. На това място и сега се разкриват останки от жилища, битов инвентар и керамика, характерни за периода от осми до единадесети век. В един гроб от същата местност са намерени обеца и пръстени от бронз, които датират от същото време. Наблизо е открит втори гроб от християнско погребение, а върху скелета е намерен бронзов кръст енколпион.

Тази находка заслужава повече внимание поради изключителната рядкост на този вид кръстове по нашите земи. Най старите кръстове енколпиони се отнасят към шести век и тяхната родина е Палестина. Кръста от Камено поле е съставен от две кухи половинки, в които са поставяни части от мощи и поради това той е носен от вярващите на шията, като реликварий. В българските земи тези кръстове са пренесени първоначално от поклоници, но по късно са работени у нас, като е запазена първоначалната им форма и украса. Едната страна на нашия кръст енколпион е заета от сцената с разпятието, а обратната от Богородица оранта, Поради характерните си белези и представянето на един по-късен иконографски тип, кръстът енколпион от Камено поле може да бъде отнесен към началото на единадесети век.

По всичко изглежда, че след годините на византийското иго раннобългарското село Камено поле е преживяло трагични събития. Основание за такова предположение ни дават не само следите от разрушения и пожари в селището, но също така и една голяма находка от византийски корубести медни монети, намерени случайно в м. Бързо поле, на 2 км. източно от селото. Монетите са сечени по времето на императорите Исак втори Ангел (1185 – 1195) и Алексей трети Комнен (1195 – 1203 г.). Тези монети са били собственост на жител от раннобългарското селище и тяхното заравяне в земята наистина съвпада с редица събития, станали по нашите земи в началото на осми век.

Камено поле остава на старото си место и по време на Втората българска държава (1186 – 1393 г.). През този период то се изявява като богата средновековно селища, като административен и духовен център на целия район. Това личи много добре от останките на големи и солидни жилища в старото селище. И днес около Пустата църква се разкриват основи на каменни постройки, разположени в определен ред на широка площ. В развалините на жилищата се изравя средновековна покъщнина, монети и други материали, датиращи от периода дванадесети-четиринадесети век.

Бележит паметник на българското средновековие е и запазената до наши дни средновековна църква, известна сред местните жители с името „Пустата черкова“. Отвън тя е интересна каменна сграда с доста изпъкнала полукръгла апсида от източната страна. Покрита е с равен двустрех покрив от каменни плочи, които лягат без корниз направо на стените. Изградена е от дялани пясъчници и варовици, споени с хоросан, като на места е употребен бигор. Стените имат дебелина около метър. Входът на църквата е от запад, а на южната стена има малък правоъгълен прозорец. Вътрешността е преградена по средата с една стена и врата, които отделят притвора от наоса. И двете части на църквата са покрити с полуцилиндричен свод от бигор, който ляга направо на северната и южната стена.

В първите години след османското робство в църквата е имало запазени стенописи, но днес те съвсем са изчезнали поради недобро стопанистване и вандалски набези на иманяри. През 1932 г. академик Кръстю Миятев посещава църквата при с. Камено поле и все още намира остатъци от стенописите, въз основа на които се прави и нейната датировка. Строежът и стенописите на тази църква сочат определено към 14 век. Това личи от богатата колоритна гама, където преобладава синьо, малиново, охрово, бяло и зелено-цветове, типични за тогаващните художествени школи. Начина на моделиране образите, реализмът в предаване формите на планините и предметите могат да намерят успоредници само между стенописите от средата на втората половина на 14 век у нас.

Като съдим по грижливия градеж на каменополската църква, по нейните изискано направени художествени стенописи, а също така и по изобразените царски ликове, трябва определено да кажем, че те са дело на големи майстори, които са били в тясна връзка със столичното изкуство на Търново. Това говори за сравнително високото място, което е заемало Камено поле през 14 век, а оттам и за високата култура, интелигентност и материални възможности на неговите жители.

Период на османска власт

С падането под османска власт в 1396 г. голямото и богато село Камено поле е ограбено и опожарено от нашествениците. От солидните каменни къщи останали само купчини развалини. Оцеляла само средновековната църква, но всичко по-ценно в нея било разграбено. Това са били години на катастрофа за Камено поле, на ужас и отчаяна самозащита. Под угрозата на настъпващия завоевател каменополци изградили укрепление в м. Калето, чийто развалини се намират и днес югоизточно от средновековното селище.

Местността Калето е скалиста тераса на левия бряг на Ръчене, защитена от три страни с отвесни скатове. От север на терасата е направено укреплението. Състои се от дълбок окоп, непосредствено след който идва каменна стена, успоредно на нея следва втори окоп и втора крепостна стена-По всичко личи бързата работа при изграждането на крепостта. Стените са дебели 2 метра, но те са зидани без хоросанова спойка. Несъмнено тук е било последното убежище на каменополци пред завоевателите, след което настъпил краят и победителите сринали стените на крепостта. Тук трябва да отбележим, че това Кале е използвано и много векове преди това време, защото наред със средновековната керамика тук се среща и по стара, но уточняването на неговата хронология може да бъде направено след археологически разкопки.

В османските документи от 15 век са записани две села: Горно Камено поле и Долно Камено поле. Те имат общо 66 домакинства, описани като ленни дялове на няколко владетели. От всичко това може да се предположи, че в първите векове на османската власт една малка част от старите обитатели на селото са продължили да живеят в селището около средновековната църква, а другите са основали ново селище, което нарекли Горно Камено поле. Развалините на Горно Камено поле се намират на 3 км. южно от днешното село в местността Селището южно от останките на селището от средния неолит. Засега все още не може да се каже точно докога е съществувало селището Долно Камено поле, но през 17 и 18 век тук с положителност е имало живот. Средновековната църква е била възстановена и е служела на култовите потребности на населението. Доказателство за последното е обновения иконостас, който съществувал до кърджалийските нападения в края на 18 век. От този иконостас днес са запазени две интересни по стил икони – Христос благославящ и Богородица с Младенеца.

За Горно Камено поле се знае с положителност, че е съществувало в м. Селището до края на 18 век, след което жителите му постепенно го напуснали и се заселили на мястото, където е днес Камено поле. През 1960 г. в м. Селището бе намерена колективна находка от сребърни монети. Те са два вида: едните са сечени в гр. Рагуза и имат дата 1753 г., а другите са турски с последна емисия от 1774 г. Заравянето на тези монети от жител на Горно Камено поле, показва, че селото е нападнато от кърджалийските разбойници. Преди няколко години също в м. Селището бе разкрит християнски гроб, в който са намерени рагузки и турски сръбърни монети от началото на 18 век и един изключително интересен накит от сребро. Накитът представлява наушници, изработени в псевдофилигранна техника и украсени с лалевидни висулки, верижки и инкрустация от червена и синя стъклена паста.

Въпреки оскъдните археологически находки и исторически извори за периода на османската власт ние все пак добиваме представа, че Камено поле е запазило доста много от своите културни традиций от епохата на Втората българска държава. Това се вижда най-добре от няколко надписи и преписки върху стари книги. На първо място трябва да споменем надписите върху един сребърен кръст от Етрополския манастир и върху сребърен тас с дата 1578 г., които се съхраняват в Софийския археологичен музей. От тези надписи узнаваме имената на дарители от Камено поле. От една преписка върху ръкопис от 1609 г. научаваме, че дяк Драгул от Камено поле е писал книги в манастира „Св. Троица“ близо до гр. Враца.

Една от причините за запазването на културните и народностни традиций в Камено поле по време на османската власт е относителната привилегированост на населението му. Част от неговите жители били войнугани. В регистър за войнуци с дата 12 – 21 януари 1548 г. от с. Камено поле са записани: Минчо, син на Влад и Трайо, син на Новак. В друг регистар за войнуци, датиращ от втората половина на 16 век, от Камено поле са записани следните лица: Петко син на Ташо, Стан син на Байчун, Нешо син на Батулин, Стайо син на Кръстян, Гого син на Добре, Стоян син на Сава, Тодор син на Петко, Драгошин син на Герчо, Вълкан син на Влад, Храно син на Илия, и Храно син на Рашо и още тридесетин имена.

Тук изредихме имената на каменополските войнугани, тъй като много от тях са запазени до днес в родовите имена на селото. Може да се види също така и едно по-старо разселване на каменополци в Громошин, Петревене, Радовене, Свищов и Търнава.

През 1874 г. се започва строеж на училищна сграда, която е завършена през1877 г. , когато за първи път в училището постъпили да се учат и момичета.

В каменополското училище идвали и да се учат момчета от съседните села. Така до 1864 г. тук се учи Вельо Данов от с. Комарево, който през 1866 – 1877 г. е учител в родното си село. Някои от по будните каменополски ученици продължавали образованието си в училището при манастира до с. Долна Бешовица, а други в гр. Враца. Камено поле дава много учители и свещеници на селата в равнината, където се откриват за първи път училища. Такива пионери на просветното дело са Тодор Димитров – учител, Иван Бачов – свещеник, а след това учител в Борован и Кнежа, Петър Каменополски, Вълко Петков, Мило Попов, Илия Гетов, Петко Герчев, Минко Цалов, Васил Милев – учители и революционери, Иван Вълков – учител в с. Крушовица който през 1856 г. открива училище в с. Бутан, а по късно става свещеник. Това е същият поп Иван с прочутото „Попово ханче“, който на 17 май 1876 г. възторжено посреща в с. Бутан Христо Ботев и неговата чета, а братовият му син Васил Цветков Вълков се присъединява към четата.

В 1860 г. турската власт настанила в Камено поле двадесетина семейства черкезки и татарски колонисти от Кримския полуостров. Те са запомнени от местното население с лоша слава. Каменополци им построили в м. Черкезкото землянки и къщи, но тези неканени гости вършели пладнешки обири и убийства. Те убили учителя Мило Димитров и нападнали Кузо Келче в дома му, който при отбрана съсякал двама челкези. Каменополката Мина се омъжила за черкезин, поради което народа и съчинил песен: "Мамина Мина, мамина черкезкина. . . . ". След освобождението тези разбойници се изселили завинаги.

Период на освободителната война

Селото е дало трима опълченци в овободителната война. Това са героите от Шипка: Банко Монов, Иван Йотов и Томо Спасов.

Банко Монов Лаловски е роден в 1847 г., а на 23 години емигрира в Румъния. При обявяване на Освободителната война се записва доброволец в четвърта рота на четвърта опълченска дружина. При отбраната на Шипченския редут е тежко ранен в гърдите и дясната ръка от турски куршуми. Лекуван от руски военни лекари след няколко месеца той отново се сражава при Шейново и с. Тича, където отново е ранен. След освобождението се завърща в Камено поле крайно изтощен от раните и загубената кръв. Живее бедно и се препитава с честен труд. Старите каменополци го помнят висок, кокалест и слаб, с кафяви очи и с дълги мустаци, които винаги нервно подръпвал. Умира в крайна бедност през 1914 г. без да остави наследници.

Иван Йотов Евтов е роден през 1853 г. в рода Йотовци, които са дошли някога от село Кунино. Като младеж е убил един турчин, който затварял и измъчвал децата на неплатежоспособните данакоплатци от селото. Избягал в Румъния и няколко години се скитал слуга по чокойските чифлици. От 13 юни 1877 г. до 11 юни 1878 г. е в редовете на четвърта опълченска дружина и храбро се сражава в боевете при Шипка, Шейново и с. Тича. Доживява дълбока старост и умира през 1940 г. сред добри и работливи деца и внуци.

Томо Спасов Иванчов е роден през 1858 г. в рода Джуджовци. Баща му имал много имот, но при обявяването на Освободителната война Томо зарязал всичко и се записва доброволец в пета опълченска дружина. Участва в тежките сражения с турците при с. Уфлани, Казанлък и Стара Загора. На Шипка е ранен от куршум в гърдите. Скоро се оправя от раната и храбро се бие с турците при Шейново, където почти две трети от опълченците на пета дружина са убити. Когато се връща в Камено поле, родителите му били починали, имотът им разграбен, а единственият му брат се изселил в с. Ставерци. Този скромен човек се препитава от труд по чуждите ниви, а на старост като полски пъдар. Умира през 1918 г. и остава син и дъщеря – Иванчо и Митка.

На 08.11.1877 г. през Камено поле преминават Руските освободители. Били са един ескадрон кавалерия(„летящия" десантен отряд) от полка на ген. Клод и пристигнали от към селата Горник и Бресте. Руските воини, са водени от храбреца генерал-майор Владимир Клод, ескадрона е включвал гренадири и драгуни, а също и гвардейска конна артилерия с четири оръдия. Преди това, този кавалерийски полк и 1 пехотна бойна дивизия (от историческите анали не се разбира и не личи точно коя) при редута на с.Телиш, след ожесточени боеве са разбили турският военен гарнизон. След тържествено посрещане се отправили за Враца на ускорен ход, по-скоро за Мездра да подсилят донския казак, генерал-майор Николай Степанович Леонов, командир на 2-а Гвардейска кавалерийска бригада от 2-а Гвардейска кавалерийска дивизия, влизаща в състава на Русчушкия (Източен) отряд на Действащата Дунайска Руска Армия, като преградят Искърското дефиле, та Ибрахим паша с неговата войска от Врачанският гарнизон, да не се изтегли и да не успее да се добере до град Орхание. Така спомагат с тази си маневра за предстоящият разгром при село Новачене на Орханийската османска армия-щит на София от към Дунав... Това събитие донесло свободата на Камено поле и от този ден насетне започва неговата нова летопис, наситена с много борби и съзидателен труд. 

През 1880 г. излиза закон за административното деление на територията на Княжество България. Закона е приет от Народното събрание на 10.05.1880 г. и утвърден с княжески указ №226 от 25.05.1880 г. на основа чл. 3 от Констутитуцията. Така се премахват дотогавашните губерний и от съществуващите 31 окръзи са образувени 21. По решение на министерският съвет, утвърдено с указ 317 от 26.06.1880 г. окръзите се разделят на 58 околий. С този закон и указите Камено поле става околийски център и една от 58 те околий на страната.

Каменополската околия е съставена от 35 села с 13 общини, в които живеят 29 371 жители. По това административно деление на 31.12.1880 г. се извършва и първото редовно общо преброяване на населението на страната. Но с един друг закон, утвърден с указ №573 от 28.07.1882 г. се прави ново административно деление на княжеството, като територията му се разделя на 14 окръжия, подразделени на 56 околий. Тогава Камено поле отпада като околия, а Враца става окръжие с околий Бяла Слатина, Оряхово, Орхане и Враца.

Наскоро в Камено поле бе намерен кръгъл бронзов печат. В средата е гравиран гербът, а наоколо надпис: „КАМЕНОПОЛСКИИ ОКОЛИЙСКИИ НАЧАЛНИКЪ“.

На 15 януари 2007 се провежда референдум за отделяне на селото от Община Роман и присъединяване към Община Мездра[1].

Редовни събития

Съборът на селото е на 22 март. Това е първият за годината събор в северозападна България.

Външни препратки

[http://medchurches.livejournal.com/15488.html Средновековна църква в Камено поле]