Камено поле
| Камено поле | |
|---|---|
 |
|
  Камено поле  Камено поле |
|
| Общи данни | |
| Население |
696 души[1] (15 юни 2020 г.) 10,9 души/km² |
| Землище | 55,653 km² |
| Надм. височина | 371 m |
| Пощ. код | 3150 |
| Тел. код | 09126 |
| МПС код | ВР |
| ЕКАТТЕ | 35910 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
|
Община – кмет |
Роман Валери Ролански (АБВ, СДС, Атака) |
|
Кметство – кмет |
Камено поле Цветелина Ботева (ГЕРБ) |
| Камено поле в Общомедия | |
Ка̀мено по̀ле е село в Северозападна България. То се намира в община Роман, област Враца.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Камено поле се намира в Предбалкана на Северозападна България. То е разположено точно по средата между Червен бряг и Мездра. Добивът на мед и желязна руда е характерен за подобни скалисти места. През селото минава река Ръчене, която по пътя си образува много проломи и живописни образувания. Има много лечебни карстови извори. Към северния му край има много тракийски могили, и до днес обект на иманярски нашествия. В близост до селото има скални образувания, обявени за природни забележителности, и уникални пещери. Богатата природа на Камено поле има своите 3500 вида билки и стотиците квадратни метри борови гори.
История[редактиране | редактиране на кода]
Според някои учени село Камено поле е селище от около 40 000 години. От древни времена е пазарен център. Става околия официално на 26 юни 1880 г. с Указ № 317. В селото най-известни родове са тези на Катираните и Ходжовците, които направили много за него, построявайки училище, здравен дом, библиотека и много чешми. Друг известен род са Тарилите.
В края на селището се намира старинна църква, сега полуразрушена, наричана „Пустата църква“. Селяните говорят, че някога Иван Асен II я е построил, и се разнасят легенди, че под основите ѝ е заровено прокълнато злато.[2]
Училището е построено през 1835 г., има малка библиотека. Новата църква отваря врати през следващата 1836 година.
Камено поле се слави с пъстрите си носии, многобройните си танци и специфичните си песни. Най-известните народни танци са изпълнявани на селския площад чак до средата на 20 век. Селото се слави със своите хорà – Ганкино и Каменополско, които се съхраняват в Музея на народното творчество.
По Коледа обикалят селото коледарите, а на Еньовден се изпълняват по залез слънце обреди за здраве и плодородие. В селото съществува легенда за господарката на реката, която взима на всеки 100 години жертва от скалистия си нос.
На 15 януари 2007 се провежда референдум за отделяне на селото от Община Роман и присъединяване към Община Мездра[1].
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Съборът на селото е на 22 март. Това е първият за годината събор в Северозападна България.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||