Роман (община)

Община Роман Координати: 43°09′00″ с. ш. 23°55′01.2″ и. д. / 43.15° с. ш. 23.917° и. д.
Общи данни
Област	Враца
Площ	301.524 km²
Население	6 590 души
Адм. център	Роман
Брой селища	13
Сайт	roman.bg
Управление
Кмет	Валери Ролански; (АБВ, СДС, Атака)
Общ. съвет	13 съветници ГЕРБ (4); Местна коалиция АБВ (СДС, АТАКА, АБВ) (4); ПП ВМРО – БЪЛГАРСКО НАЦИОНАЛНО ДВИЖЕНИЕ (2); Местна коалиция ДПС (ВОЛЯ, ЗС Александър Стамболийски, Новото време, НДСВ) (2); БСП (1);

Вижте пояснителната страница за други значения на Роман.

Топографска карта на община Роман.

Община Роман се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Враца.

География[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в югоизточната част на област Враца. С площта си от 301,524 km² заема 6-о място сред 10-те общините на областта, което съставлява 8,33% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

на запад – община Мездра;
на север – община Враца и община Бяла Слатина;
на североизток – община Червен бряг, област Плевен;
на изток – община Луковит, област Ловеч;
на югоизток – община Ябланица, област Ловеч;
на юг – община Правец и община Ботевград, Софийска област.

Релеф, води[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е ниско планински и хълмист, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Западния Предбалкан. Тук са обособени седем броя физикогеографски обекта, които попадат частично в община Роман.

Районът на юг от река Искър и западно от десния ѝ приток река Малки Искър се заема от източните части на предбалканския рид Гола глава с максимална височина връх Могилата (654 m), разположен южно от с. Курново, на границата със Софийска област. Източно от река Малки Искър и южно от нейния десен приток Западна Батулска река се простират западните части на друг предбалкански рид Драгойца. Тук югоизточно от село Марково равнище, на границата със Софийска област се издига връх Балева могила (947 m) – най-високата точка на община Роман.

Северно от рида Гола глава се намират най-ниските, източни части на Мездренската хълмиста област, като тук надморската височина варира между 150 и 300 m. Районът заключен между река Искър на север и Западна Батулска река (десен приток на Малки Искър) на юг, в източната част на общината се заема от западните разклонения на Карлуковската хълмиста област с максимална височина от 535 m, разположена южно от село Стояновци, на границата с община Ябланица.

Териториите на север от долината на Искър се заемат от части от три физикогеографски обекта. Северозападно от общинския център град Роман се издигат крайните югоизточни разклонения на рида Веслец с връх Бачището (557 m), югозападно от село Долна Бешовица. Източно от него и северно от долината на Искър се простира забележителното със своите скални образувания Каменополско плато. Неговата максимална височина е 528 m, разположена северозападно от село Долна Бешовица. И накрая, най-северния ъгъл на общината се заема от най-южните части на рида Врачански Венец със своята максимална височина Орлов връх (506 m), разположен северозападно от село Камено поле.

На изток от село Кунино, в коритото на река Искър се намира най-ниската точка на общината – 129 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Основна водна артерия в общината е река Искър, която протича през нея от запад-югозапад на изток-североизток на протежение от около 25 km. Реката навлиза в общината западно от село Струпец, прави един голям завой и достига до град Роман, където в нея се влива отдясно най-големият ѝ приток – река Малки Искър. След това реката продължава в североизточна посока, преди село Кунино завива на изток и източно от селото напуска пределите на общината. В този участък в нея отляво се влива река Косматица, разделяща рида Веслец от Каменополското плато.

Река Малки Искър протича през община Роман с най-долното си течение от юг на север в дълбока проломна долина между ридовете Гола глава на запад и Драгойца на изток. В северната част на общината, през село Камено поле преминава горното течение на река Ръчене (ляв приток на Искър), долината на която е каньоновидна с множество ниши и пещери по нейните отвесни скални склонове.

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Изглед от град Роман през 2013 г.

Общината се състои от 13 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:

Населено място	Пребр. на населението през 2011 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2011 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)
Долна Бешовица	266	27,794		Роман	2838	15,871
Камено поле	690	55,653		Синьо бърдо	457	21,090
Караш	47	23,079		Средни рът	30	15,285
Кунино	501	38,801		Стояновци	125	11,120	Мушат, Кирилово, Стояново
Курново	181	24,471		Струпец	353	17,322
Марково равнище	6	6,305		Хубавене	123	24,621	Хуйовене
Радовене	403	20,112

Административно-териториални промени[редактиране | редактиране на кода]

през 1879 г. – с. Хуйовене е преименувано от населението на с. Хубавене без административен акт;
МЗ № 3779/обн. 01.12.1934 г. – преименува с. Мушат на с. Кирилово;
МЗ № 2604/обн. 28.05.1947 г. – преименува с. Кирилово на с. Стояново;
Указ № 427/обн. 07.04.1949 г. – обединява населените местности Бойчовското, Койчовци, Кондурите, Момчово, Подлес, Скръвенското, Средни рът и Търне (от с. Караш) за с. Средни рът;
указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – отстранява грешката в името на с. Стояново на с. Стояновци;
Указ № 1942/обн. 17.09.1974 г. – признава с. Роман за гр. Роман;
Указ № 1521/обн. 24.10.1975 г. – заличава к. Краева бачия и ги присъединява като квартал на гр. Роман;
На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14.07.1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[1]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
Населено място	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили	Населено място	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	6223	2458	8	374	19	24	3340	100.00	39.49	0.12	6.00	0.30	0.38	53.67
Роман	2838	838	4	255	11	16	1714	Роман	29.52	0.14	8.98	0.38	0.56	60.39
Камено поле	690	169	0	74			443	Камено поле	24.49	0.00	10.72			64.20
Кунино	501	440	3		4		49	Кунино	87.82	0.59		0.79		9.78
Синьо бърдо	457	38		0	0	0	418	Синьо бърдо	8.31		0.00	0.00	0.00	91.46
Радовене	403	303	0	27	0	0	73	Радовене	75.18	0.00	6.69	0.00	0.00	18.11
Струпец	353	282	0	17	0	0	54	Струпец	79.88	0.00	4.81	0.00	0.00	15.29
Хубавене	326	43	0	0	0	0	283	Хубавене	13.19	0.00	0.00	0.00	0.00	86.80
Долна Бешовица	266	60	0	0			205	Долна Бешовица	22.55	0.00	0.00			77.06
Курново	181	155	0	0			25	Курново	85.63	0.00	0.00			13.81
Стояновци	125	123	0	0	0	0	2	Стояновци	98.40	0.00	0.00	0.00	0.00	1.60
Караш	47	5	0	0			40	Караш	10.63	0.00	0.00			85.10
Средни рът	30						28	Средни рът						93.33
Марково равнище	6	0	0	0	0	0	6	Марково равнище	0.00	0.00	0.00	0.00	0.00	100.00

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Общински кмет[редактиране | редактиране на кода]

2019 – Валери Георгиев Ролански (Местна коалиция АБВ (СДС, АТАКА, АБВ)) печели на втори тур срещу Тихомир Вълчев (ГЕРБ).
2015 – Валери Георгиев Ролански (Инициативен комитет Валери Георгиев Ролански) печели на втори тур срещу Тихомир Вълчев (ГЕРБ).
2011 – инж. Красимир Петков (Инициативен комитет инж. Красимир Петков) печели на втори тур срещу Тихомир Вълчев (ГЕРБ).
2008 – след касиране на изборите от 2007 инж. Красимир Петков (Инициативен комитет) печели на втори тур срещу Пламен Младенов (Коалиция „Бъдеще за община Роман“).
2007 – инж. Красимир Петков (Инициативен комитет) печели на втори тур с 50,12% срещу Пламен Младенов (Коалиция „Бъдеще за община Роман“).
2003 – Пламен Младенов (БДС „Радикали“) печели на втори тур с 62% срещу Николай Миковски (БСП, ОБТ, Партия „Рома“, Блокът на Жорж Ганчев).
1999 – Вълчо Маринов (ОДС плюс) печели на втори тур с 56% срещу Николай Миковски (БСП).
1995 – Николай Миковски (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 59% срещу Цветан Лалов (СДС, Народен съюз).

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината от запад на изток по долината на река Искър преминава участък от 23,4 km от трасето на жп линията София – Горна Оряховица – Варна.

През общината преминават частично 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 50,6 km:

участък от 15,5 km от Републикански път III-103 (от km 20,2 до km 35,7);
участък от 7,3 km от Републикански път III-134 (от km 28,6 до km 35,9);
последният участък от 13,7 km от Републикански път III-308 (от km 16,1 до km 29,8);
началният участък от 14,1 km от Републикански път III-1031 (от km 0 до km 14,1).