Горна Оряховица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Горна Оряховица
Горна Оряховица
A view outside Gorna Oryahovitsa railway station.JPG
Изглед от предгаровия площад
България
43.1222° с. ш. 25.6897° и. д.
Горна Оряховица
Област Велико Търново
43.1222° с. ш. 25.6897° и. д.
Горна Оряховица
Горна Оряховица
43.1222° с. ш. 25.6897° и. д.
Горна Оряховица
Общи данни
Население 32 792 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 21,108 km²
Надм. височина 218 m
Пощ. код 5100
Тел. код 0618
МПС код ВТ
ЕКАТТЕ 16359
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Горна Оряховица
Добромир Добрев
(ГЕРБ)
Адрес на общината
пл. Г. Измирлиев 5
тел.: 0618/60 – 501; 60 – 203
web: g-oryahovica.org
obshtina@g-oryahovica.org
Горна Оряховица в Общомедия

Горна Оряховица е град в област Велико Търново, Централна Северна България. Той е административен и стопански център на едноименната община Горна Оряховица.

Селището е важен железопътен възел. В близост до града се намира гражданското летище Горна Оряховица.

География[редактиране | редактиране на кода]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Площад „Георги Измирлиев“ в Горна Оряховица

Разположен е по поречието на река Янтра, в непосредствена близост до областния център Велико Търново. Най-ниската точка на града се намира край брега на р. Янтра и е с надморска височина 92 m, докато най-високата точка е платото Камъка, с надморска височина 412 m. Градът е разположен в северното подножие на Търновските височини, имащи формата на грамадна подкова, отворена на изток. Височините са прорязани от пролома на р. Янтра, наречен Дервент. На запад от него е Беляковското плато, а на изток остават Камъка и Арбанашкото плато. Те са остатъци от силно разрушена антиклинала, изградена от долнокредни глини, пясъчници и варовици. Тя представлява плато, спускащо се на юг към Балкана, а на север към Дунавската равнина.

Общината е с важно геостратегическо положение, тъй като на нейната територия се пресичат важни международни и местни транспортни артерии.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Хълмът „Камъка“

Слънчевите дни в Горна Оряховица са повече от 70. Географската ширина поставя Горна Оряховица по-близо до екватора, отколкото до полюса. Това определя и особеностите на природните условия на града. Той заема южната част на умерения климатичен пояс с влияние на субтропика. Положението ѝ в умерено-континентална област се отразява върху климата, почвите, растителността и животинския свят. Всички те се характеризират с голямо разнообразие.

Панорама

По-голямата част от територията на общината попада в умерено-континенталната климатична област. Само най-южните му части се отнасят към планинската климатична област. Средногодишната температура за Горна Оряховица е +11,5 °С, а средногодишната температура за цяла България е около +10,5 °С. Минималните температури за годината са през месец януари, като най-ниската е измерена през 1942 г. – -31,5 °С, а максималната е измерена през юли – +44,3 °С. (*Данните са от Метеорологична служба при летище Горна Оряховица)

Валежите са неравномерно разпределени в два валежни максимума – есенно-зимен и пролетно-летен. Средната годишна сума на валежите за страната е 670 l/m². В общината средно през годината падат 565 l/m²*, което е под средното за страната. През зимата падат предимно валежи от сняг и снежната покривка е устойчива, а през лятото от дъжд. Средната скорост на преобладаващите северозападни и западни ветрове е около 2 m/s.

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Горна Оряховица се намира в централната част на Предбалкана. Той е част от морфоструктурата на Балканидите, оформили се на границата между мезозойската и неозойската ера. Релефът има нископланиски характер, сиви горски почви и умереноконтинентален климат, което благоприятства отглеждането на трайни насаждения. За формите на релефа на община Горна Оряховица са характерни асиметрични речни долини, суходолия, плата и свлачища. Средната надморска височина е 218 m. Най-южната част на района е с планински релеф и климат и преобладаващи кафяви горски почви.

Природа[редактиране | редактиране на кода]

Растителността и животинският свят около Горна Оряховица са разнообразни. Само на 5 km югозападно от града се намира защитената местност Божур поляна – рядко находище на божур, превърнал се в един от символите на града. Непосредствено до югозападните покрайнини е лесопарк „Камъка“, в който се срещат редки видове птици. Сред тях е скалният орел (картал), чието изображение се открива върху средновековен пръстен – печат от крепостта Раховец. В последните години през лятото в лесопарка гнездят и няколко двойки черни щъркели, а през зимата по течението на р. Янтра често се виждат лебеди.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост[редактиране | редактиране на кода]

Населението на града към 15

03 2015 г. е 32 792 жители[1][2][3], . По данни от преброяването от февруари 2011 г. населението на града възлиза на 32 436 души, което поставя града на второ място във Великотърновска област.

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1887 година до 2009 година:[1][2][3][4]

Горна Оряховица
година 1887 1910 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009
население 5 689 7 117 8 793 10 488 18 863 26 299 34 181 40 704 38 914 35 621 33 804 32 945 32 436
Източници: Национален статистически институт[1], „Citypopulation.de“[2], „Pop-stat.mashke.org“[3] и Географски институт при БАН[4]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Най-многобройни са представителите на източно-православното християнство.

Източноправославни храмове[редактиране | редактиране на кода]

Църквата Св. Никола, строена от Кольо Фичето
  • Православна църква „Свети Атанас“
  • Православна църква „Свети Георги“
  • Православна църква „Свети Иван Рилски“
  • Православна църква „Света Троица“
  • Православна църква „Свети Никола“
  • Православна църква „Успение Богородично“
  • Православна църква при манастир „Свети Пророк Илия“

Храмове на други религиозни общности[редактиране | редактиране на кода]

  • Евангелска църква
  • Църква на адвентистите от седмия ден

Квартали в Горна Оряховица[редактиране | редактиране на кода]

  • „Пролет“
  • „Калтинец“
  • „Гарата“
  • „Камънето“
  • „Градска градина“
  • „Захарни заводи“

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранна история[редактиране | редактиране на кода]

Първото селище в района датира от втората половина на V хилядолетие пр. Хр. (среднокаменната епоха). Между хълма Камъка и Арбанашкото плато са открити следи от по-късно тракийско селище, чиито обитатели са били от племето кробизи. Те са построили крепостта Камъка, която е съществувала от 5 век пр.Хр. до 1 век пр.Хр., когато римляните построяват своя крепост върху руините ѝ. Това селище постепенно придобило икономическа мощ главно чрез отглеждане на лозя и винопроизводство. Животът в селището продължил до идването на славяните през 6-7 век сл. Хр. Няма материални следи от уседнал живот в периода между 7 и 12 век.

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

След възстановяването на българската държава през 1185 г. възниква нужда от защита на новата столица Търновград. Построени са няколко крепости, включително Раховец, която се намира на 4 km северозападно от сегашния град. Името Раховец вероятно идва от персийската дума рах означаваща 'път' и означава 'Пътна крепост', т.е. етимологията на наименованието може да бъде свързана с езика на прабългарите. Средновековната крепост е дала своето име на съвременния град, макар и с малко променено, славянско звучене. По време на османското нашествие твърдината е превзета от турците чрез прекъсване на водоснабдяването, но запазва своята цялост. Крепостта Раховец е съществувала до 1444 г., когато е разрушена от Владислав III Варненчик по време на похода му срещу османските турци. Оттогава е и едно от първите сведения за селище с подобно име. Всъщност цели три селища са съществували през първите години на османското владичество – Мала, Средна и Голяма Раховица.

В Република Македония недалече от град Дебър съществува друга средновековна българска крепост с подобно име – Раховник.

Търговски център[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Георги Измирлиев
Захарната фабрика в Горна Оряховица

С ферман от 1538 г. на Горна Оряховица се дава правото за извършване на търговски и занаятчийски дейности. През този период тук процъфтяват кожухарството, абаджийството, железарството, златарството, коларството и сарачеството. Градът придобива славата на голям търговски център.

Горна Оряховица играе важна роля и през Възраждането. Още през 1822 г. тук е основано килийно училище, а през 1859 г. Иван Момчилов открива първото класно училище, днес гимназия „Георги Измирлиев“, с което поставя началото на класическото обучение в Горна Оряховица. През 1869 г. градът вече има и читалище, а след две години Елена Грънчарова основава женско дружество „Просвещение“.

Икономическото му развитие го утвърждава през 1868 г. като център на нахия – община, която влиза в състава на Търновския санджак (окръг). През 1870 г. са му признати градски права. По време на Руско-турската освободителна война руските войски влизат в Горна Оряховица на 26 юни (нов стил 8 юли) 1877 г. Освобождението заварва Горна Оряховица с население 5700 жители, 1200 къщи, 5 църкви и 6 училища.

Значителен е прирастът на населението след откриването през 1899 г. на жп гара Горна Оряховица. За кратко време железопътното дело донася не само слава на града, но и препитание на повечето от жителите му. В системата на железниците са обхванати 20% от трудоспособното му население. Градът и днес е важен жп възел и транспортен център и е най-големия в Северна България.

При избухването на Балканската война 9 души от Горна Оряховица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

През 1925 г. се открива Международен мострен панаир, който през 1932 г. е преместен в Пловдив.

Горна Оряховица днес[редактиране | редактиране на кода]

По-важни дати[редактиране | редактиране на кода]

  • 1839 г. – В Горна Оряховица е роден Сидер К. Грънчаров (Сидер войвода)
  • 1864 г. – Образува се Горнооряховска околия
  • 1869 г. – На 13 юли е учредено читалище „Напредък“ от Вичо Грънчаров, Радко Радославов, Елена Грънчарова и др.
  • 1870 г. – Горна Оряховица става град
  • 1876 г. – На 28 май в града турците обесват Георги Измирлиев- Македончето, по-рано същия месец на връх Мургаш загива Сидер войвода.
  • 1877 – 1878 г. – В Освободителната война участват 130 опълченци от Горна Оряховица
  • 1891 г. – На 18.Х. е положен първият камък на паметника на Г. Измирлиев
  • 1882 г. – Създават се окръзи – Г. Оряховица към В. Търново
  • 1895 г. – В Г. Оряховица е открита първата болница
  • 1895 г. – Първи околийски лекар е назначен д-р Петър Цончев
  • 1910 г. – 6.IX. – тържествено освещаване паметника на Г. Измирлиев
  • 1914 г. – на 9 август се ражда писателя Петър Бобев
  • 1922 г. – В Г. Оряховица за пръв път е открит Мострен панаир
  • 1925 – 1932 г. – Г. Оряховица е средище на международен Мострен панаир
  • 1932 г. – Горнооряховският панаир се премества в Пловдив
  • 1949 г. – Г. Оряховица става окръжен град. Окръг Г. Оряховица съществува до края на 1950 г.
  • 1953 г. – В Г. Оряховица е основан народен самодеен ансамбъл „Сидер войвода“
  • 1973 г. – 2.VI. откриване на музея в Г. Оряховица с над 10 000 експоната

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Кмет[редактиране | редактиране на кода]

инж. Добромир Стойков Добрев

Роден на 27.10.1976 г. в гр. Горна Оряховица, област Велико Търново. Семеен с две деца.

Образование:

  • 1997 – 2002 г. Русенски университет „Ангел Кънчев“ – магистър инженер по електроенергетика и електрообзавеждане
  • 1991 – 1995 г. Техникум по електротехника „М. В. Ломоносов“ гр. Горна Оряховица

Професионална реализация:

  • 2007 – 2010 г. Заместник-кмет „Стопански дейности и евроинтеграция“ в община Горна Оряховица
  • 2002 – 2007 г. Управител на търговски комплекс

Приемен ден: вторник от 14.00 ч. до 17.00 ч.

Общински съвет[редактиране | редактиране на кода]

Икономика и инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Икономическа характеристика[редактиране | редактиране на кода]

На територията на града се намира предприятието за захарни изделия „Захарни заводи“ АД и една от производствените бази за производство на камини и печки на фирма „Прити 95“ ООД. В Горна Оряховица има и действащи хипермаркети на „ЦБА“, „Кауфланд“ и магазин „ПЛЮС ДИСКАУНТ“, който е първият магазин от този тип, построен в България през 2007 г. През 2011 г. магазинът е ребрандиран на „ЛИДЛ“.

Енергетика[редактиране | редактиране на кода]

Горна Оряховица е важен енергиен център за региона. В града се намира клон на НЕК, който обслужва областите В. Търново, Габрово, Разград, Силистра и Русе.

Машиностроене[редактиране | редактиране на кода]

Складова техника АД е един от най-реномираните и най-големите производители на кранове, различни подвижни платформи и електроуреди. Фирмата Бултраф ЕООД е специализирана в производството на различни видове трансформатори. В града се намира и фирмата „ПАСАТ ЕЛЕКТРОНИКС“ ООД .

Хранително-вкусова промишленост[редактиране | редактиране на кода]

В града се намира най-голямата захарна фабрика на Балканите Захарни заводи. В Горна Оряховица се намират още няколко големи фирми производители на сладкарски изделия.В града има фабрики за производство на салати и месокомбинат.

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Оста на паневропейския транспортен коридор №9 минава през нейната територия (свързващ Мала Азия с Източна и Северна Европа през Балканския полуостров). Оста на Хиперборейския път също минава през територията на общината (Албания – Македония – Г. Оряховица – Русе).

Пътна мрежа[редактиране | редактиране на кода]

Улична пътна мрежа – 386,7 km.

Град Горна Оряховица се тангира от два първокласни пътя от Републиканската пътна мрежа: I-4 (София – Варна) и I-5 (Русе – Кърджали), който е и международен път Е-85. Те осигуряват връзка на града с потоците изток-запад и север-юг, поставяйки го в много благоприятно положение относно превоза на товари и хора.

Транспортната дейност чрез автобусен транспорт се осъществява от частни фирми, осъществяващи разписания в общинската, областната и републиканската транспортни схеми. В Общинската транспортна схема са утвърдени четири градски линии и десет междуселищни връзки на центъра с населените места от общината. В областната транспортна схема има разписания до 22 селища, а в републиканската – 6 линии, като двата първокласни пътя – София – Варна и Русе – Стара Загора осигуряват връзка на Горна Оряховица с всички точки на страната. Основен превозвач за гр. Г. Оряховица е “Янтра транспорт“ АД с предмет на дейност превоз на пътници и товаро-разтоварна дейност. Тя се изпълнява от наличните 50 бр. автобуси от градски, извънградски и туристически тип.

Товарната си дейност се извършва с около 30 бр. товарни автомобила и ремаркета с товаровместимост от 9 до 40 тона, товарни машини “ФАДРОМА“, автомобилни цистерни и специализиран автомобил за превоз на тежка пътностроителна механизация.

От 2000 до 2005 г., общо направените инвестиции за обновяване на парка за товарни автомобили и автобуси са на стойност около 750 000 лв.:

  • автобусен парк с рециклирани автобуси “КАРОСА“ – 20 бр. и “ИСУЗУ“ – 4 бр.;
  • товарен парк с големотонажни самосвални автомобили “МЕРЦЕДЕС“ и “МАН“ – 4 бр.

За 2005 г. в инвестиционната програма за автобуси се предвиждат около 250 000 лв., а в товарния превоз около 40 000 лв.

Градският транспорт в града се обслужва от „Янтра транспорт“ и поддържа 5 градски линии – 1, 2, 3, 4, 44.

Други големи превозвачи са „Турбо“ – частни превози, и „Бъчварови“.

Железопътен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Гара Горна Оряховица е най-голямата жп гара в Северна България. През нея минават важни транспортни коридори и се осъществяват ключови връзки между различни направления в страната. През гара Горна Оряховица минават две главни жп линии: София – Варна и Русе – Стара Загора. От гарата започва второстепенната жп линия до Лясковец (до 2001 г. до Елена). Иначе от гарата има всекидневни бързи, пътнически и експресни направления за редица градове: София, Плевен, Русе, Шумен, Плачковци, Стара Загора, по едно за Пловдив и Бяла...

В Горна Оряховица са разположени ключови структури на „Български държавни железници“ и „Железопътна инфраструктура“. Главното управление на БДЖ е в нея. Депо Горна Оряховица обслужва рамената до София, Варна, Русе и Стара Загора. Гарата е достъпна за лица с ограничена мобилност.

Дължината на жп пътя на територията на Община Г. Оряховица е 28,1 km, а дължината на линията на територията на поделение „Пътнически превози“ е 1318. Гара Горна Оряховица Разпределителна има голямо значение в обработката и разпределението на товарните превози.

През Г. Оряховица минават следните международни направления:

  • 1. Истанбул – Русе – Букурещ;
  • 2. София – Букурещ – Киев – Москва.

ЖП линиите София – Варна и Русе – Подкова осигуряват връзка на Горна Оряховица с посоките изток-запад и север-юг и поставят града в много благоприятно положение за превоз на товари и хора.

Въздушен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

От 1995 година Летище Горна Оряховица е петото международно летище в страната. То е оборудвано с нова, модерна техника. Центърът за управление на въздушните полети ръководи движението на самолетите над цяла Северна България. В полувековното си съществуване като транспортно-комуникационен център с режим на работа 24 часа, то се използва за чартърни, товарни и пътнически полети, за внос и износ на селскостопанска и промишлена продукция от и за България, Европа, Азия, Близкия изток и Африка. Географското разположение обуславя едно динамично движение на хора и товари към всяка точка на страната и в чужбина, превръщайки гр. Горна Оряховица в благоприятна за инвестиции зона. Има възможност за бърза смяна на един вид транспорт с друг, с цел по-бързото им и ефективно използване.

В момента се обсъжда въпросът за отдаване на Летище Горна Оряховица на концесия.

Данни за „Летище Г. Оряховица“ ЕАД:

  • Дължина на пистата 2500 m. Широчина на пистата 45 m. Полоса 09/27. Заход по уреди VOR, DME, NDB. Летището разполага с една рульожна пътека.
  • Най-близки търговски летища – Летище Варна; Летище София; Летище Букурещ.

На територията на общината има действаща селскостопанска авиация, техническото и летателно оборудване на която е способно да задоволи нуждата на селското стопанство на цяла Северна България.

Здравеопазване[редактиране | редактиране на кода]

МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕООД гр. Горна Оряховица обслужва населението на четири общини – Горна Оряховица, Лясковец, Стражица, Златарица или население над 100 000 души. Болницата разполага с четириетажна сграда и предлага стационарна медицинска помощ. Има персонал от 286 души. От общия персонал 117 са лекари. Болницата има 274 легла в 14 различни отделения. Към болницата има аптека, пералня, кухненски блок, заведение за бърза закуска с рум сервиз, автомобилен парк и кислородна станция.

Контакти: гр. Горна Оряховица ул. „Отец Паисий“ 72 тел.: +359 618 60701

Горна Оряховица разполага с 37 практики за първична медицинска помощ, 40 стоматологични практики, 108 специализирани лекарски кабинета и 9 лаборатории.

На 8,6 km от Горна Оряховица се намира и МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ – Велико Търново.

Образование и наука[редактиране | редактиране на кода]

Училища[редактиране | редактиране на кода]

През 1859 г. Иван Момчилов създадава първото училище в града, чийто наследник сега е СОУ „Георги Измирлиев“. Други действащи училища са:

Професионална техническа гимназия „Васил Левски“

Читалища[редактиране | редактиране на кода]

  • Народно читалище „Братя Грънчарови“ [1]
Читалище „Напредък 1869“
  • Читалище „Напредък 1869“ [2] - настоящ председател е Атанас Петров, успял да събере под един покрив хор „Славянско единство“ с диригент маестро Донка Копринкова, ФА " Сидер войвода" с диригент Георги Петров, МТ „Алтернатива“ с художествен ръководител Симеон Христов, вокалните групи „Патиланчета“, „Патиланци“ с ръководител Христина Илиева и концертния състав „Нова музика“ с ръководител Аделина Колева, Музикална школа клас пиано с ръководители Йордан Дремов, Снежанка Бакьова, клас китара и барабани с ръководител Милко Тодоров, както и школа по състезателни танци, представена от Клуб по спортни танци „Ксани денс“ с треньор Николинка Колева и балет „Калина“ с художествен ръководител Калинка Генова. В читалището работи и Творческо-литературна група „Асен Разцветников“ с координатор Стефка Токмакчиева и група за стари градски песни „Очарование“ с ръководител Стефка Аргирова.
  • Читалище „Пробуда – 1904“ кв. Калтинец

Библиотеки[редактиране | редактиране на кода]

  • Общинска библиотека Горна Оряховица, ул. „Цар Освободител“ 1
  • Общинска библиотека филиал „ПРОЛЕТ“

Във всички училища има библиотеки с ученическа литература.

Култура и забавления[редактиране | редактиране на кода]

Театри[редактиране | редактиране на кода]

Летният театър в Горна Оряховица има открита сцена и е с 2000 седящи места. В сградата културна дейност развива Народно читалище „Братя Грънчарови“, основано 2002 г.

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

През последните 15 години Горна Оряховица полага усилия да се утвърди като фестивален център с национално и международно значение. Някои от по-важните редовните годишни събития провеждани в града са:

  • Празник на българската култура и славянската писменост – 24 и 25 май
  • Празник на град Горна Оряховица – 29 май
  • Национален конкурс за камерни танци;
  • Национална среща на столетните читалища – всяка година през май;
  • Общобългарски читалищен събор – всяка година през май;
  • Празник на горнооряховския суджук – 27 май;
  • Международен турнир по канадска борба „Златен лъв“ – 28 май;
  • Международен младежки конкурс за популярна песен „Нова музика“ – всяка година през юни;
  • Международен фестивал на туристическата песен – 3 – 5 юни
  • [3] Международен детски фестивал „Раховче“
  • Международен фолклорен фестивал – 1 – 6 август
  • Национален петропавловски събор на народното творчество
  • Годишни концерти на музикалната школа при Читалище „Напредък“.
  • Рок фестивал „Горна Open Air“ – последната седмица на септември, НЧ „Братя Грънчарови“

Спортни обекти и съоръжения[редактиране | редактиране на кода]

Представителния мъжки футболен отбор „Локомотив“ играе в „Б“ професионална футболна група и сезон 2014 – 2015 се бори за промоция в елитната републикнаска „А“ група. Също така

могат да се поздравят момчетата от хандбалния отбор, както и клуба по канадска борба ЛОКОМОТИВ 96 с най виден представител Цветан Гашевски 4 пъти световен и 11 пъти европейски шампион с лява ръка в категория до 75 kg, както и Моника Георгиева – състезателка по лека атлетика на дисциплините 800 и 1500 m и многократна републиканска шампионка.

В общината има изградена и функционираща спортна база. В Горна Оряховица има представителен стадион „Локомотив“ с площ 32 696 m² и 10 000 места, лекоатлетическа писта, два сектора за хвърляне и скокове, два тенис корта с площ 1829 m², спортна зала за акробатика с площ 1080 кв.м, спортна зала „Н. Петров“ с площ 2500 m² и 700 места, зала за борба 1000 m². Не е довършена спортната зала в кв. Калтинец.

В общинския център има 2 открити басейна. Има и покрит плувен басейн в СОУ „Г. Измирлиев“.

В общината развиват спортно-състезателна дейност и са лицензирани в Националния регистър на ММС следните спортни клубове (СК): Горна Оряховица има едни от най-добрите школи по лека атлетика:

  • РК „Локомотив 2004“ – ръгби;
  • ЛК „Локомотив-55“ – лека атлетика;
  • КЛА „Локомотив 2010“ – лека атлетика;
  • СКЛА „Локомотив-26“ – лека атлетика;
  • СКБорба „Локомотив“;
  • СКБПИСамбо „Локомотив“;
  • СКТМ „Боровец“ – тенис на маса;
  • СКТМ „Локомотив 50“ – тенис на маса;
  • Баскетбол клуб „Локомотив-99“;
  • СКАрмрестлинг „Локомотив 96“
  • „Джим денс“ клуб – сп. акробатика и сп. аеробика
  • Хандбален клуб „Локомотив“
  • ФК „Локомотив“ – футбол
  • Федерфутбол клуб
  • Тенис клуб Царевец
  • Хандбален клуб „Раховец“

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

  • Горнооряховски суджук
  • Горнооряховско гърне (жили)

Продукти: 1 kg телешки вратни жили, 1 kg картофи, 500 g моркови, 300 g целина (корен), 500 g малки лукчета (балучки), 20 зрънца черен пипер, 500 ml червено вино, дафинов лист, бахар и сол на вкус.

Начин на приготвяне: Всичките продукти се слагат в глинено гърне. Налива се виното и се добавят 200 – 300 мл вода. Гърнето може да се сготви и само с червено вино (около 1 литър), но по този начин ястието става много по-тежко, затова по-разпространен е начинът на приготвяне с 500 мл вино и около 200 – 300 мл вода. По оригинална рецепта гърнето се приготвя в пещ за около 5 – 6 часа, но поради ограничеността на такава пещ на домакинствата, гърнето се приготвя при домашни условия във фурна, като се пече около 8 – 9 часа на около 200 градуса. Консумира се топло, като чиниите, в които се сервира, се затоплят предварително, за да не се желира месото. По предпочитание ястието се овкусява с настърган хрян и оцет. Комбинира се отлично с червено вино.

  • Ряховската пастърма
  • Кайзер пастърма

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Хълм Камъка
  • хижа „Божур“

Местности[редактиране | редактиране на кода]

  • Арбанашко бърдо – югозападната височинна граница на града до Арбанашкото землище.
  • Чуруковец – местност, намираща се в непосредствена близост до града. В близост се намира старата черква „Св. Троица“.
  • Бабенец – северозападния склон по шосето Г. Оряховица – Първомайци – Русе.
  • Бахадър – северно от местността Чуруковец и на 1 km източно от Ряхова крепост.
  • Белянка – южно от дерето и западно от града, където има микроязовир.
  • Блатото – площта и двора, върху които е построена новата част на гимназията.
  • Квартал „Пролет“ – в него преобладават основно панелни блокове, които са строени от 1980 до 1990 г. Населен е от около 20 хил. души – една голяма част от населението на града. В района на квартала има няколко супермаркета, 2 детски градини и 2 училища.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Население – градове в България – „НСИ“
  2. а б в Население – градове в България – „WorldCityPopulation“
  3. а б в Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
  4. а б Население – градове в България (1887 – 1946) – „БАН“
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 838.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]