Петър Бобев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Бобев
български писател
Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Професия писател, чиновник
Литература
Жанрове разказ, повест, приказка, роман
Тема приключенска литература, научна фантастика, исторически романи
Награди Национална награда за детска литература „Петко Р. Славейков“ (1994)
Семейство
Баща Боби Хаджидимиев Петров

Петър Бобев Петров е български писател, автор на приключенски, научнофантастични и исторически разкази, повести, новели и романи, на приказки и други литературни произведения.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 9 август 1914 г. в Горна Оряховица, в семейството на Боби Хаджидимиев Петров (1877-1926), доктор на историческите науки. Живее и учи в София, където баща му става учител по история в Първа мъжка гимназия. На 12-годишна възраст остава сирак.

Завършва Агрономическия факултет през 1937 г. На работа е в Лозаро-винарската опитна станция в Плевен, после в конезавод „Клементина“. После е приет в школата за запасни офицери, а от 1940 г. е учител в Средното градинарско училище в Горна Оряховица. Специализира в Градинарската опитна станция в Пловдив и постъпва като експерт в Българската земеделско-кооперативна банка. Мобилизиран е през 1941 г. и до 1945 г. служи в армията. След войната става чиновник в Българската земеделска и кооперативна банка, където се занимава с кредитирането на новосъздаващите се тогава ТКЗС-та. Работи там до пенсионирането си през 1974 г.

Започва да пише четиридесетгодишен. Първите му произведения са приказки за дъщеричката му Ани. Отпечатани са първо в редактираното от Ран Босилек списание „Дружинка“. Под редакцията на Ангел Каралийчев са издадени в сборника „Деца на слънцето“ (1955 г.). Атанас Далчев – редактор на списание „Пламъче“ – привлича и прави Петър Бобев редовен сътрудник на списанието.

Петър Бобев е автор предимно на юношески приключенски романи със силни фантастични и/или исторически елементи. Разнообразието на теми в произведенията му е голямо – подводният свят, древни цивилизации, праисторически същества, екзотични места, теми от историята на България. Бързо става един от най-популярните писатели за юноши в България. Петър Бобев е награждаван нееднократно, а през 1994 г. е удостоен с националната награда за детска литература „Петко Р. Славейков“ за цялостно творчество.

Умира на 27 април 1997 г. в София.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Повести и романи[редактиране | редактиране на кода]

Разкази[редактиране | редактиране на кода]

Приказки[редактиране | редактиране на кода]

  • 1955 г. – „Деца на слънцето“, приказки
  • 1957 г. – „Все по-високо“, приказки
  • 1959 г. – „Заешка пакост“, разкази
  • 1960 г. – „Гърбавата ела“, приказки

Издания на чужди езици[редактиране | редактиране на кода]

на руски език
  • 1962 г. – „Белый лоцман“ („Белият лоцман“), издателство „Издательство литературы на иностранных языках“, София, превод И. Абрамова, 124 стр.;
  • 1964 г. – „Добрый закон“ („Добрият закон“) (приказка) – сп. „Урал“, № 2, превод Л. Стариков, с.184 – 185;
  • 1979 г. – „Опалы Нефертити“ („Опалите на Нефертити“), Издателство „София прес“, превод Владимир Куц;
  • 1990 г. – „Опалы для Нефертити“ („Опалите на Нефертити“) – в: сб. „Болгарский детектив“, Изд. УСХА, Киев, перевод В. Хмельницкий;
на грузински език
  • 1966 г. „Белый лоцман“ („Белият лоцман“), издателство „Накадули“, Тбилиси, 1966 г., превод Дж. Рамишвили; илюстрации К. Хуцишвили, 118 с.;
на немски език
  • 1969 г. – „Der Weisse Lotse“ („Белият лоцман“), издателство: „Altberliner Verlag Lucie Groszer“, Berlin, DDR (ГДР);
  • 1976 г. – „Die Haifischbucht“ (Заливът на акулите“), издателство: „Verlag Neues Leben“, Berlin, DDR (ГДР);
  • 1977 г. – „Kaliakra“ („Калиакра“); издателство „София Прес“;
на полски език
  • 1979 г. – „Legenda o zlotowlosym jezdzcu“ („Предание за златокосата ездачка“) (приказка) – превод Виолета Косеска-Тоцева;
на румънски език
  • 1994 г. – „Crocodilul Sacru“ (Каменното яйце, на рум. ез. под името – „Свещеният крокодил“), издателство „Doris“, Bucuresti, превод Тиберио Йован, ISBN 973-96811-0-7

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]