Черен щъркел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Черен щъркел
Ciconia nigra -Kruger National Park-8.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Червена книга на България
VU
Уязвим[2]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Птици (Aves)
разред:Щъркелоподобни (Ciconiiformes)
семейство:Щъркелови (Ciconiidae)
род:Щъркели (Ciconia)
вид:Черен щъркел (C. nigra)
Научно наименование
Linnaeus, 1758 г.
Разпространение
Ciconia nigra distr.png
Черен щъркел в Общомедия
[ редактиране ]

Черният щъркел (Ciconia nigra) е голяма мигрираща блатна птица от семейство Щъркелови.

Общи сведения[редактиране | редактиране на кода]

Черен щъркел в полет
  • Дължина на тялото: 95 – 100 cm
  • Размах на криле: 185 – 205 cm
  • Тегло: около 3 кг

Възрастните са големи блатни птици с черни горни части (глава, шия, гърди, гръб и криле), по които има златисто пурпурни и зеленикави отблясъци. Останалата част от перушината е чисто бяла. Човката и краката са червени. Когато лети, частта под крилете е черна с бял триъгълник в основата на крилото. Шията е изпъната при полет. Малко по-малък е от белия щъркел.

При малките горните части са кафяво-черникави. Човката и краката са отначало жълти (когато са в гнездо), но после стават бежово-розови, когато се научат да летят (след около 3 месеца). Когато е на една година, черният щъркел прилича на възрастна птица, но перушината му е по-безцветна.

Ако един бял щъркел бъде погледнат срещу Слънцето, той може да бъде объркан с черен щъркел. При същите обстоятелства черният щъркел може да бъде приет за жерав, който обаче е по-шумна и общителна птица.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Първите сведения за разпространението на черния щъркел на територията на България са от началото на 1960-те години[3]За разлика от белия щъркел, който живее в провинцията и степите, черният щъркел обитава горите. Живеят в тихи вековни гори, като строят гнездото си на някое голямо дърво. Ловните им територии се състоят от потоци, рекички, блата, както и ливади с ниска растителност.

Численост[редактиране | редактиране на кода]

Европейската популация се състои от 6000 двойки, руската от 1000 – 10 000, а турската – 500 – 2000. Според Wetland International, 2002, броят на индивидите в световен мащаб е около 32 000 – 44 000.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Менюто е съставено основно от риби, бозайници, влечуги, мекотели, насекоми и др. Ловуват като нагазват в плитка вода и хващат своята плячка с дългия си клюн.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Яйце на черен щъркел

Размножават се през пролетта в по-топлите страни в Европа и най-вече в централните и източни европейски райони, както и в Русия и Китай. Отлитат през септември и зимуват в тропическата част на Африка, в Индия и Южен Китай. Връщат се в края на март и началото на април. Иберийската популация обаче е непрелетна.

Черните щъркели са моногамни птици, които изглежда остават верни една на друга. Винаги един от родителите стои в гнездото или около него, поне докато малките не станат на 2 седмици. Двойката брани гнездото и територията близо до него. Ловните територии се простират на радиус 5 – 10 км от гнездото. Размножителният период започва през май.

Гнездото им е голямо, като може да достигне диаметър 1,5 м и ширина 1 м. Възрастните го строят върху голям и здрав клон на голямо дърво (дъб или бук), като гнездото се намира на 12 – 25 м от земята. Друго възможно разположение на гнездото е някоя скала. Гнездото се строи от двамата родители, като понякога те използват изоставено гнездо на някоя граблива птица. Ако мястото е тихо и спокойно, двойката може да използва едно и също гнездо години наред.

Женската може да снесе от 2 до 6 яйца, но обикновено те са 3 – 5. Тя ги снася през интервал от 2 дена. Отглежда едно люпило на година. Мътенето продължава 35 – 38 дни и с него се заемат и двамата родители, като яйцата биват мътени в хронологичен ред на тяхното снасяне.

Малките остават в гнездото 63 – 71 дни. След този период родителите продължават да се грижат за малките около 1 – 2 седмици, когато малките са още край гнездото. Те достигат полова зрялост на 3-годишна възраст.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Опазване[редактиране | редактиране на кода]

Черният щъркел е вид, за чието опазване би следвало да се проведат следните мерки:

  • контрол върху безпокойството, т.е. трябва да се запази спокойствието в района около гнездото (март-юли);
  • неизползване на дърветата, на които са построени гнездата, или отлагане на отсичането им;
  • привличане на общественото внимание, най-вече на горския и рибния сектор, върху важността и екологичното значение видовете да се завърнат;
  • опазване на отделните елементи от естествената среда на вида

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ciconia nigra (Linnaeus, 1758). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 17 януари 2020 г. (на английски)
  2. Червена книга на Република България. Черен щъркел. Посетен на 26 март 2012
  3. Боев, Н., М. Паспалева-Антонова 1964. Принос към проучването на черния щъркел (Ciconia nigra L.) в България. – Изв. на зоол. инст. на БАН, 16: 5 – 16.