Черен щъркел

	Черен щъркел
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Червена книга на България
	; Уязвим
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Сауропсиди (Sauropsida)
клас:	Влечуги (Reptilia)
(без ранг):	Диапсиди (Diapsida)
(без ранг):	Архозавроморфи (Archosauromorpha)
(без ранг):	Архозаври (Archosauria)
(без ранг):	Динозавроморфи (Dinosauromorpha)
(без ранг):	Динозавроподобни (Dinosauriformes)
разред:	Гущеротазови (Saurischia)
клон:	Тероподи (Theropoda)
(без ранг):	Неотераподи (Neotheropoda)
клон:	Целурозаври (Coelurosauria)
клон:	Neocoelurosauria
клон:	Манираптообразни (Maniraptoriformes)
клон:	Манираптори (Maniraptora)
(без ранг):	Авиали (Avialae)
клас:	Птици (Aves)
разред:	Щъркелоподобни (Ciconiiformes)
семейство:	Щъркелови (Ciconiidae)
триб:	Ciconiini
род:	Щъркели (Ciconia)
вид:	Черен щъркел (C. nigra)
	Научно наименование
	Ciconia nigra (Linnaeus, 1758)
	Разпространение
	Черен щъркел в Общомедия
	[ редактиране ]

Черният щъркел^[3] (Ciconia nigra) е голяма мигрираща блатна птица от семейство Щъркелови.

Описание

Възрастните са големи блатни птици с черни горни части (глава, шия, гърди, гръб и криле), по които има златисто пурпурни и зеленикави отблясъци. Останалата част от перушината е чисто бяла. Човката и краката са червени. Когато лети, частта под крилете е черна с бял триъгълник в основата на крилото. Шията е изпъната при полет. Малко по-дребен е от белия щъркел – дължината на тялото е около 95 – 100 см, а размахът на крилете достига 185 – 205 см. Теглото на възрастните индивиди е около 3 кг.

При малките горните части са кафяво-черникави. Човката и краката са отначало жълти (когато са в гнездо), но после стават бежово-розови, когато се научат да летят (след около 3 месеца). Когато е на една година, черният щъркел прилича на възрастна птица, но перушината му е по-безцветна.

Ако един бял щъркел бъде погледнат срещу Слънцето, той може да бъде объркан с черен щъркел. При същите обстоятелства черният щъркел може да бъде приет за жерав, който обаче е по-шумна и общителна птица.

Разпространение

Първите сведения за разпространението на черния щъркел на територията на България са от началото на 1960-те години^[4] За разлика от белия щъркел, който живее в провинцията и степите, черният щъркел обитава горите. Живеят в тихи вековни гори, като строят гнездото си на някое голямо дърво. Ловните им територии се състоят от потоци, рекички, блата, както и ливади с ниска растителност.

Начин на живот и хранене

Менюто е съставено основно от риби, бозайници, влечуги, мекотели, насекоми и др. Ловуват като нагазват в плитка вода и хващат своята плячка с дългия си клюн.

Размножаване

Размножават се през пролетта в по-топлите страни в Европа и най-вече в централните и източни европейски райони, както и в Русия и Китай. Отлитат през септември и зимуват в тропическата част на Африка, в Индия и Южен Китай. Връщат се в края на март и началото на април. Иберийската популация обаче е непрелетна.

Черните щъркели са моногамни птици. Винаги един от родителите стои в гнездото или около него, поне докато малките не станат на 2 седмици. Двойката брани гнездото и територията близо до него. Ловните територии се простират на радиус 5 – 10 км от гнездото. Размножителният период започва през май.

Гнездото им е голямо, като може да достигне диаметър 1,5 м и ширина 1 м. Възрастните го строят върху голям и здрав клон на голямо дърво (дъб или бук), като гнездото се намира на 12 – 25 м от земята. Друго възможно разположение на гнездото е някоя скала. Гнездото се строи от двамата родители, като понякога те използват изоставено гнездо на някоя граблива птица. Ако мястото е тихо и спокойно, двойката може да използва едно и също гнездо години наред.

Женската може да снесе от 2 до 6 яйца, но обикновено те са 3 – 5. Тя ги снася през интервал от 2 дена. Отглежда едно люпило на година. Мътенето продължава 35 – 38 дни и с него се заемат и двамата родители, като яйцата биват мътени в хронологичен ред на тяхното снасяне.

Малките остават в гнездото 63 – 71 дни. След този период родителите продължават да се грижат за малките около 1 – 2 седмици, когато малките са още край гнездото. Те достигат полова зрялост на 3-годишна възраст.

Численост и природозащитен статут

Европейската популация се състои от 6000 двойки, руската от 1000 – 10 000, а турската – 500 – 2000. Според Wetland International към 2002 г. броят на индивидите в световен мащаб е около 32 000 – 44 000. Церният щъркел не е застрашен вид.