Ардино

Тази статия е за града в България. За селото в Драмско, Гърция, чието турско име е Егри дере, вижте Криводол (дем Просечен).

---

Ардино
Панорамен изглед от Ардино
Ардино 41.582871, 25.133219 Ардино
Общи данни
Население	3468 души (31 декември 2024 г.) 193 души/km²
Землище	17,928 km²
Надм. височина	684 m
Пощ. код	6750
Тел. код	03651
МПС код	К
ЕКАТТЕ	00607
Администрация
Държава	България
Област	Кърджали
Община    – кмет	Ардино Изет Шабан (ДПС; 2019)
Уебсайт	www.ardino.bg
Ардино в Общомедия

Център на Ардино

Дяволският мост

А̀рдино е град в Южна България, област Кърджали. Градът е административен център на община Ардино с 51 съставни селища. През 1934 г. дотогавашното село с двойно име – Егрѝ дерè и Хаджъ̀ кьой, е преименувано Ардино, а през 1960 г. Ардино е признато от село за град. По данни от НСИ населението на града е 3468 души (31 декември 2024 г.).

География

Ардино се намира на около 20 km запад-югозападно от областния град Кърджали, 35 km източно от град Смолян и 70 km юг-югоизточно от град Пловдив. Градът е разположен в източната част на Западните Родопи, в западното подножие на рида Жълти дял, по двата долинни склона на протичащата през него на север Ардинска река (Егридере), десен приток на течащата на около 4 km северозападно от Ардино река Арда. Надморската височина в центъра при сградата на общината е около 606 m и нараства на изток и запад до около 650 – 660 m. Името на града идва от съседството с река Арда.

Климатът е преходносредиземноморски; почвите са кафяви планинско-горски.

През град Ардино минава третокласният републикански път III-865, който води на изток към град Кърджали, а на юг и запад към връзка източно от село Равнища с второкласния републикански път II-86 (град Пловдив – граница с Гърция, ГКПП Рудозем – Ксанти). Общински асфалтиран път от Ардино на север води покрай източния край на село Дядовци и покрай река Арда по южния ѝ долинен склон до Дяволския мост (Шейтанкюпрю), който е паметник на културата и е разположен частично в землищата на селата Дядовци и Латинка.

Землището на град Ардино граничи със землищата на: село Ахрянско на северозапад; село Дядовци на север; село Правдолюб на североизток; село Ябълковец на изток; село Синчец на югоизток; селата Гърбище, Бистроглед и Светулка на юг; село Родопско на запад.

Население

Числеността на населението на град Ардино по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:

Година на преброяване Численост 1934 1006 1946 1463 1956 2558 1965 3600 1975 5067 1985 5482 1992 3663 2001 3720 2011 3493 2021 4088

Започналият след 1989 г. процес на масова миграция продължава и в следващите години и води до значително намаляване на броя на жителите.

Етническият състав на населението на град Ардино по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:

Етнически групи	Численост	Дял (в %)
Общо	3493	100
Българи	766	21,93
Турци	1719	49,21
Цигани	0	0
Други	21	0,60
Не се самоопределят	49	1,40
Неотговорили	938	26,85

История

По време на управлението на цар Симеон I (периода 893 – 927 г.), този край – дотогава във Византийската империя, влиза в пределите на българската държава.

Северно от града, на около 1,5 km северозападно от село Башево се намират останки от средновековната българска крепост Кривус, разрушена по време на турските нашествия през XIV век.

Първите писмени данни, свързани със село Егри дере (град Ардино), се съдържат в записките на френския изследовател Огюст Викенел от 1847 г.

Селището е имало средищно значение. Тогавашното му име Егри дере идва от името на малката река, която тече през него. След Руско-турската война (1877 – 1878), по Берлинския договор 1878 г. село Егри дере продължава да бъде в Османската империя. Районът, в който то се намира, е присъединен към новосъздадения Гюмюрджински санджак, Одрински вилает. Към края на XIX век Егри дере е малко селище с няколко бараки на чаршията и тясно мостче над едно от деретата. По данни на турското салнаме от 1898 г. населението на Егридеренска каза е общо 34338 души.

След Балканската война и Чаталджанското примирие от 1912 г., въз основа на Букурещкия договор от 1913 г. селото преминава в България. След Първата световна война село Егри дере е част от Мастанлийски окръг в България. През 1934 г. преименуваното на Ардино село, заедно с десетте села Давидково, Ленище, Бял извор, Петково, Долно Прахово, Загражден, Русалско, Лъджа, Безводно и Чам дере, е в състава на Ардинска околия, в обхвата на тогавашната Старозагорска област.

При преброяването на населението на 31 декември 1920 г. селото е записано с името Егрѝ дере (Хаджи-кьой), имащо 669 жители, в община Егри дере, околия Егри дере, окръг Мъстанли. Село Егри дере е пръснато и се състои от „Селото“ и махалите Кайрак махле, Кара Ахмедлер махле, Присойка и Ходжа кьой. Центърът на селото през Балканската война е бил съвършено разрушен.

Училище в село Егри дере (Ардино) има от 1915 г. – частно турско основно училище. След 1913 г. в тогавашното село пристигат чиновници от вътрешността на страната и занаятчии от Смолянско, които довеждат и семействата си, което налага през 1921 г. да се открие и българско начално училище. През 1935 г. с помощта на общината е построено училище с четири класни стаи; тогава е открита и прогимназия. В същата година се построява и училищен пансион, където се настаняват бедни деца от селата Бял извор, Петково, Давидково и Загражден. Почетно място в летописа на училището има учителката и общественичка Цветана Трайкова Костова, завършила физико-математическия факултет на Софийския университет и дошла със своя съпруг съдия в Ардино през 1938 г. Отначало тя работи като учителка, а впоследствие е назначена за директор и остава като такава до 1959 г., когато се пенсионира. До 1959 г. обучението на децата от българския и турския етнос се води разделено в две училища. През учебната 1959 – 1960 г. обучението започва да се води съвместно с преподаване на български език и това налага двете училища да се слеят в едно самостоятелно от I до IV клас. Така през 1960 г. се обособява Начално училище „Христо Ботев“; то е закрито през юни 2013 г. От 1944 г. в Ардино действа и Основно училище „Георги Димитров“. С решение № 1012 от 14.07.1992 г. на Общинския народен съвет – Ардино училището „Георги Димитров“ се преименува на Средно общообразователно училище „Васил Левски“ – Ардино.

Джамията в центъра на Ардино е строена – по предположения, към края на XVI век и в началото на XVII век. Според надписите на арабски и турски език върху паметна плоча на фасадата ѝ, първата реставрация – с увеличение на височината, е извършена през 1790 г. Реставрация е извършена и през XIX век. Старото минаре на джамията е високо 21 m, а второто, построено през 2004 г. – 25 m. Построени са и други джамии в периода от 2007 до 2010 г.

Църквата „Свети Архангел Михаил“ в Ардино – единственият християнски храм на територията на община Ардино, е построена през периода 1924 – 1926 г. и реставрирана през 2003 г.

Читалище” в тогавашното село Егри дере (Ардино) е основано – по сведение от местни жители, през 1921 г. с наименование „Родопска искра“. От 1948 г. то е преименувано на Народно читалище „Георги Димитров“; през същата година към него е създадена читалищната библиотека. Към читалището работят смесен хор за български песни, танцова трупа, две театрални трупи – българска и турска, турски вокален състав. Библиотечният фонд през 1972 г. наброява 25568 тома. В сградата на читалището се помещава и киното. През 1991 г. се възвръща първоначалното име на читалището – „Родопска искра“. С решение на Кърджалийския окръжен съд от 1997 г. съществуващото читалище е регистрирано като сдружение с нестопанска цел Народно читалище „Родопска искра“ град Ардино – самостоятелна, независима, самоуправляваща се културно-просветна организация.

Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) - Ардино” ЕООД има за свое начало отдел „Народно здраве“ при ОНС – Ардино, преименуван от началото на 1958 г. в Единна обединена градска служба, чиито функции впоследствие преминават към Градската болница – Ардино, а от 1959 г. – Обединена градска болница град Ардино, която е непосредствено подчинена на Окръжния здравен отдел – град Кърджали, а финансово и административно – на Градския общински народен съвет – Ардино. Едноличен собственик на капитала на „МБАЛ - Ардино“ ЕООД е община Ардино.

Историческият музей в Ардино е създаден през 2007 г. върху основата на местната музейна сбирка с етнографски профил, която съществува от 1970-те години. Помещава се в стара административна сграда, която е основно реставрирана през 2009 г. Постоянната експозиция е етнографска, с намерение да се подготви и експозиция от минерали.

В близост до музея се намира единствената запазена барутчийница на Балканите.

Религии

В град Ардино се изповядват ислям и православно християнство.

Ардино е в обхвата на Районно мюфтийство Кърджали на Главно мюфтийство на мюсюлманското изповедание в България, както и на Пловдивска епархия, Хасковска духовна околия на Българска православна църква – Българска патриаршия.

Икономика

Населението на града е заето в шивашката и текстилна промишленост, минната и добивна промишленост, хранително-вкусова промишленост, земеделие и дърводобив и други. Развити са различните сектори на услугите, сред които търговия, транспорт, комунални услуги.

Обществени институции

Град Ардино към 2026 г. е център на община Ардино.

В град Ардино към 2025 г. има:

• действащо читалище „Родопска искра“;
• действащо общинско средно училище „Васил Левски“;
• православна църква „Свети Архангел Михаил“;
• джамия;
• Целодневна детска градина Брезичка;
• Обединено детско заведение Слънце;
• „Многопрофилна болница за активно лечение – Ардино“ ЕООД;
• Районен съд Ардино;
• Исторически музей, Ардино;
• пощенска станция.

Забележителности

• Дяволски мост.
• Орлови скали – древно тракийско светилище на километър от града по екопътека.
• Калето – тракийска крепост, чиито оскъдни останки се намират на възвишението Бабàкале, около 220 m западно от общинския път за село Гърбище; във върха му (1050 m) се пресичат границите на землищата на Ардино, село Гърбище и село Синчец, всяко от които обхваща част от крепостта. Среща се и с погрешно наименование „Тракийско светилище“. „Калето“ е защитена територия.
• връх Карабурун – на 5 км северозападно от града по екопътека.
• връх Божица (до 1989 г. Аладаг) – на 12 км южно от града по екопътека.
• резерват „Белите брези“ по екопътека или отбивка от пътя Ардино-Кърджали, на 4 км.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Ардино
• Община Ардино
• Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-087. Актуалност 1970-те – 1980-те години.
• Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-087-1. Актуалност 1981 г. Издание 1985 г.

Градове в област Кърджали

Ардино • Джебел • Крумовград • Кърджали • Момчилград