Време разделно

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Време разделно
Оригинален език български
Автор Антон Дончев
Първо издание 1964 г.
България
Жанр исторически роман
Вид роман

„Време разделно“ е роман на българския писател Антон Дончев, издаден през 1964 г. Творбата е създадена само за 45 дни.

Събитията, описани от Антон Дончев, са се случили през 1666 г. на мястото, където е разположен град Якоруда. Това е една малка и живописна долина на 2,5 км от центъра на днешния град Якоруда, където в днешни дни фондация „Свети Георги Победоносец“[1] е построила малка, изографисана с реалистични сцени от онова време, църква[2]. При всички усилия на Дончев да се придържа към историческата истина, съществуват основателни съмнения, че авторът възпроизвежда в своята творба не реални исторически събития, а историографски мит, който се базира на няколко недостоверни източника, публикувани през втората половина на 19 век.[3]

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Караибрахим и Абдулах Венецианеца, заедно с още 122 конника отряд, пристигат в сърцето на Родопа – долината Елинден, за да потурчат местните православни българи. Три села, Просойна, Заград и Подвис, са разположени покрай реката. Турците спират до едни гробища, където Манол и поп Алигорко, по местен обичай, изравят костите на мъртвец – починалата съпруга на овчаря. Те ги разпитват пренебрежително за имената на селата и продължават пътя си. Двамата българи се връщат в Подвис при воденицата на дядо Глаушко Белия, където са Елица и Севда. Поп Алигорко съобщава на стареца, че са пристигнали отряд от спахий. Караибрахим и хората му се настаняват в огромния конак на Сюлейман ага в село Просойна.

Селяните от Елинденя решават да скрият жените и децата. Караибрахим нарежда да се съберат първенците на селото, като заповядва за това да му съдейства Сюлейман ага. Село Чепино е опожарено. Жителите му търсят спасение в съседните планини. Манол на Сюлейман ага да ги поведе срещу еничарите. Но агата не може да се вдигне срещу падишаха. Първенците се събират в конака. Заявяват на Караибрахим, че вярата си няма да дадат. Дошло е време разделно.

Персонажи[редактиране | редактиране на кода]

  • Караибрахим – спахия, пратен да потурчи долината Елинденя.
  • Манол – силен и горд овчар, осиновен от дядо Глаушко.
  • Абдула Венецианеца – потурчен французин, пленник на Караибрахим.
  • Дядо Глаушко Белия – воденичар, осиновил Манол.
  • Сюлейман ага – господар на долината Елинденя.
  • Поп Алигорко – монах и свещеник от Атон.
  • Момчил – син на Манол.
  • Елица – годиница на Момчил.
  • Севда – вдовица, влюбена в Манол.

Екранизация[редактиране | редактиране на кода]

Романът е екранизиран през 1988 г. от режисьора Людмил Стайков под името „Време на насилие“ и се състои от 2 части: „Заплахата“ и „Насилието“. Втората част на филма пресъздава събитията от втората половина на 17-ти век до 1668 г.

  • „Вече две десетилетия продължава османската обсада на венецианска Кандия (днешния Ираклион на о-в Крит). Родопите се явяват стратегически опорен пункт за битката, но християнското им население е потенциален източник на нестабилност. Султанът издава ферман то да бъде обърнато в правата вяра. Свещените гори и долини, където според преданието се е родил Орфей, пропищяват от ятаганите, налагащи чуждата религия с кръв и пожарища. В долината на река Елинденя е изпратена спахийска (наемна) войска начело с еничаря Караибрахим, който е родом от тези места.“
  • Актьорски състав:

Критика[редактиране | редактиране на кода]

Достоверността на източниците, на които се базира романът, е подложена на сериозни съмнения.[4] На многократно отправяните критики за това, че романът е поръчков, Антон Дончев отговаря:

На мен не са ми давали поръчка! Аз реших да я напиша тази книга. След като и Стефан Дичев, и Андрей Гуляшки отказаха, тогава бях още неизвестен автор. И ми дадоха само 75 лева командировъчни и аз обиколих Родопите с тия пари за 15 дни. Никога преди не бях ходил там.

[5]

Интересни аналогии[редактиране | редактиране на кода]

Годината на сюжета на романа „Време разделно“ е изключителна в историята и за западната цивилизация.

В годината, когато се развива действието в романа, християнският свят очаква апокалиптично събитие, и то действително се случва в Лондон – големият лондонски пожар по време на голямата лондонска чумна епидемия. Междувременно Шабатай Цви се обявява за дългоочаквания еврейски месия, а поради трите шестици след единицата в нумерологията на годината, 1666-а е обявена и за годината на дявола.

Същата тази година Кралят-слънце Луи XIV открива Френската академия на науките, третото историческо учреждение от Френския институт.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Живко Сахатчиев: Новата църква в Якоруда е паметник на българщината в долината на Места“, интервю на Илиян Станимиров, в-к „Македония“, бр. 27, 8 юли 1998 г.
  2. За църквата, сайт на фондация „Свети Георги Победоносец“.
  3. Родопски старини, април 2011 г. Цветана Георгиева, Историографски митове и литература (Романът на Антон Дончев „Време разделно“).
  4. Благовеста Касабова, Прочетено наново, електронно списание LiterNet, 24.09.2006, № 9 (82).
  5. Антон Дончев в Европа, www.librev.com, 24.03.2009

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]