Фани Попова-Мутафова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фани Попова-Мутафова
Портрет на писателката от М. Юрукова.
Портрет на писателката от М. Юрукова.
Родена 16 октомври 1902 г.
Починала 9 юли 1977 г. (74 г.)
Професия писател, преводач
Националност  България
Активен период 1924 – 1972
Жанр исторически романи
Тема история на България по време на Второто българско царство
Известни творби „Солунският чудотворец“ (1930)
„Дъщерята на Калояна“ (1936)
Съпруг Чавдар Мутафов
Деца Добри Мутафов

Фани (Стефанка) Добрева Попова-Мутафова (1902 – 1977) е българска писателка, преводачка от италиански език и общественичка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Фани Попова-Мутафова е дъщеря на генерал Добри Попов. Племенница на генерал Стефан Нерезов. До 12-годишна възраст живее със семейството си в Италия, където баща ѝ следва и завършва Военната академия в Торино. Там тя учи в начално училище, взема уроци по италиански и пиано. В София завършва полукласическия отдел на Първа девическа гимназия през 1922 г. и същата година се омъжва за Чавдар Мутафов. Приета е да следва философия в Софийския университет, но заминава със съпруга си за Германия, където учи пиано в Мюнхенската консерватория (1922 – 1925) и слуша лекции по история на изкуството. През 1925 г. семейството се завръща в България.[1] В периода 1925 – 1927 г. е член на литературния кръг „Стрелец“. Има син  – Добри Мутафов, внучка – Фани Добрева-Турмачка.

Дебютира с разказ през 1924 г. Първите ѝ книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената. Най-крупното ѝ творческо дело е четирилогията „Асеновци“. Със своите над 35 книги, издадени до 1944 г., тя е най-популярната писателка в България. Поетът Кирил Христов казва за нея: „Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.“

Избрана е за член на ПЕН-клуба в България през 1932 г.[2] По време на Втората световна война се увлича по националистически идеи и пише публицистика, възхваляваща победите на Тристранния пакт и Обединението на Българските земи.

След деветосептемврийския преврат през 1944 г. изпада в немилост. Изключена е от Съюза на българските писатели заедно с редица други творци. Арестувана е и изправена пред шести състав на т. нар. народен съд.[3] Осъдена е на 7 години строг тъмничен затвор и 10 хиляди лева глоба за „антиболшевизъм“, „прогерманска дейност“ и „великобългарски шовинизъм“.[4] След 11 месеца престой зад решетките (13 октомври 1944 –8 септември 1945) е помилвана и излиза на свобода поради тежката астма, от която боледува, и след застъпничествата на баща си.[5] През 1950 – 1951 г. отново е затворена и следствена, считана „като опасно за държавната сигурност лице“. Въдворена е в ТВО лагер край с.Ножарево.[4]

В публикуваните посмъртно „Дневници“ на писателя Йордан Вълчев се твърди, че Фани Попова-Мутафова е написала романа „Време разделно“, но заради забраната ѝ да публикува след 9 септември 1944 г., го е дала на Антон Дончев[6].

Fani Popova-Mutafova.jpg

След като през 60-те години на XX век комунистическият режим се ориентира към „патриотична“ идеология, Фани Попова-Мутафова е в известна степен реабилитирана. Налагат ѝ да се разкае за „грешките“ си, за да излезе поправеното издание на „Дъщерята на Калояна“ през 1962 г. Принудена е насила да внесе поправки също в „Солунският чудотворец“ и в „Йоан Асен ІІ“.

През 1972 г., по повод 70-годишнината ѝ, е наградена с орден „Св. св. Кирил и Методий“ І степен.[7]

„Последният Асеновец“ е преиздаден след смъртта ѝ без поправки. Последната ѝ книга е биографията „Д-р П. Берон“ (1972).

В периода 2007 – 2009 г. четирилогията „Асеновци“ излиза за пръв път след Втората световна война с автентичния си текст, като са отстранени всички насилствено наложени добавки и поправки.

Умира на 9 юли 1977 г. в София.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Жени (1927)
  • Жената на приятеля ми (1929)
  • Солунският чудотворец (1929/30)
  • Недялка Стаматова (1933)
  • Зарко и хвърчилата (1934)
  • Огледало, нимби и цветя (1934)
  • Велики сенки (1935)
  • Дъщерята на Калояна (1936)
  • На кръстопът (1937)
  • Приказки за Крали Марко (1937)
  • Христо Ботев (1937)
  • Йоан Асен (1938/39)
  • Последният Асеновец/Боянският майстор (1939)
  • Княгиня Мария-Луиза (1939)
  • Събрани творения. Том 1 – 10. С., Ив. Коюмджиев, 1941 – 1943:
    • 1. Легенди (1941);
    • 2. Велики сенки (1943);
    • 3. Разкази – 1 том (1941);
    • 4. На кръстопът (1941);
    • 5. Солунският чудотворец (1942);
    • 6. Дъщерята на Калояна (1942);
    • 7. Йоан Асен ІІ (1943);
    • 8. Боянският майстор/Последният Асеновец (1943);
    • 9. Разкази – 2 том (1943);
    • 10. Недялка Стаматова (1942).
  • Новата българка (1942)
  • Червената мантия (1943)
  • Д-р П. Берон (1972)
  • Когато бяха малки (1979)
  • Асеновци. В 4 т. (2007 – 2009)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ташев, Андрей. Фани Попова-Мутафова. // Речник на българската литература след Освобождението. dictionarylit-bg.eu.
  2. Официално писмо от ПЕН-клуба в България до Фани Попова-Мутафова за избирането ѝ за член на клуба. // rodensud.archives.bg. Шести състав на Народния съд, ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е.161, л. 218.
  3. Шести състав на Народния съд в София. Подсъдими и документи за тях. // narodensud.archives.bg.
  4. а б Златева, Ани. Във въртележката на политическите страсти (1941-1951) и премълчаното за Чудотворката - Фани Попова-Мутафова. // ebox.nbu.bg.
  5. От Осанна до Разпни го - Фани Попова-Мутафова и Чавдар Мутафов. // mecumporto.org.
  6. Инна Пелева, „Български писателки – формули на неуспеха“, Електронно списание LiterNet, 8 февруари 2009, № 2 (111).
  7. Указ № 2508 от 28.Х.1972 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Владимир Цачев. Фани Попова-Мутафова умря в пълна мизерия. В: Блиц, 23 ноември 2011
  • Катя Кузмова-Зографова. Как не бива да се пишат биографични книги днес. В: Литературен форум, бр. 5 (428), 26.09.-02.10.2000 г.
  • Мирослава Георгиева. Пренаписване на авто/биографиите: Фани Попова-Мутафова. В: Култура, бр. 16, 19.04.2002 г.
  • Цвета Трифонова. Писатели и досиета (2004).
  • Йордан Вълчев. Дневниците на писателя дисидент (2004), стр. 304 – 308.
  • Петър Величков. Автентичната версия на „Солунският чудотворец“. Предг. в: едноим. роман (2007).
  • Петър Величков. Автентичната версия на „Дъщерята на Калояна“. Предг. в: едноим. роман (2008).
  • Петър Величков. Роман за мъдрия, съгрешил цар Йоан Асен ІІ. Предг. в: „Йоан Асен ІІ“ (2009).
  • Петър Величков. Краят на четирилогията „Асеновци“. Предг. в: „Последният Асеновец/Боянският майстор“ (2009).
  • Ани Златева. Писателският съюз „Иван Вазов“ 1941 г. и конюктурните метаморфози на историческите факти. (За Фани Попова-Мутафова и народния съд, 1945 г.). В: Научни трудове, т. 1, кн. 1. Пловдив, изд. Пловдивски университет, 2006, с. 479 – 499.
  • Павлова, Лалка, Асеновци и българската държавност в тетралогията на Фани Попова-Мутафова: монография. София: Бълг. писател, 2019. 371 с. : с ил., к.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]