Драгиново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Корова)
Направо към: навигация, търсене
Драгиново
Draginovo, panorama 2004.jpg
Панорамен изглед
Общи данни
Население 4 799 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 4 805 (НСИ)
Землище 75,356 km²
Надм. височина 792 m
Пощ. код 4642
Тел. код 03545
МПС код РА
ЕКАТТЕ 23234
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Велинград
Костадин Коев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Драгиново
Бисер Кафеджиев
(ДПС)
Драгиново в Общомедия

Драгиново е село в Южна България, в община Велинград, област Пазарджик. То е четвъртото по население село в България.

Името на селото до 1966 г. е Корова, а от 1966 до 1971 г. – Корово. На 22 юни 1971 г. е преименувано на Драгиново[1] в чест на поп Методий Драгинов.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Драгиново се намира в планински район.

История[редактиране | редактиране на кода]

Най-ранните сведения за съществуването на селото се съдържат в регистъра на доганджиите-соколари от 1477 г., където самото село е отбелязано под името Корова (от тур. Kuru-ova – „Сухо поле“[2][3]), а под него е записано дословно следното: „Село Корова, спадащо към Филибе. Къщи (неверници) – 1. Доход – 99 (акчета)“[4] . Соколарският регистър е регистър на население, натоварено със специални задължения, и затова не описва цялото население на селищата, чиито имена се срещат в него.

Според данни от османски документ през 1516 г. в селото живеят 46 християнски домакинства и 2 вдовици. През 1528 г. за селото са отчетени 70 християнски семейства. Като село Корова, спадащо към нахията Чепине, е описано и в подробния регистър на доганджиите-соколари от 1560 г. (Istanbul, BOA, TD 317) – виж списание „Исторически преглед“, кн. 1-2 (в една книжка) от 2003 г., с. 115-128 (цялата статия с автор ст.н.с. д-р Стоянка Кендерова се отнася за описа на селото в тефтера, който в нея е даден в пълната си цялост).

За първи път мюсюлмани в селото са отразени през 1570 г., като са отбелязани 3 мюсюлмански и 55 християнски домакинства. В следващия документ от 1595 г. се споменава за 1 мюсюлманско и 45 християнски семейства. През 1633, 1639 и 1641 година са отчетени 70 християнски домакинства. През 1696 г. броят на християнските семейства спада на 31. От документ, написан през 1712 г., става ясно, че в Корова по онова време живеят 115 мюсюлмански и 2 християнски семейства. В документ за селото от 1842 г. се споменава, че там живеят 116 мюсюлмански семейства[5].

Според Стефан Захариев към 1850 година в Корово има 40 помашки къщи и 130 жители-помаци[6] Според преброяването на населението в Царство България през 1910 година, към 31 декември същата година в Драгиново (Корово) живеят 1188 помаци.[7].

През 1913 година жителите на селото са засегнати от насилственото покръстване на помаците и в резултат част от населението емигрира в село Акьорен, (област Истанбул, община Силиври), Турция[8].

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Жителите на селото са помаци. (българи, изповядващи исляма). Сега в Драгиново живеят само българи мюсюлмани (помаци). Те са наследници на насилствено приелите исляма българи през ХVII век. Актът на ислямизацията е описан от свидетеля поп Методий Драгинов в неговия летопис "Потурчването на Чепинско".

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Методий Драгинов (XVII-XVIII век) – български православен духовник, автор на летописни бележки за помохамеданчването на българското християнско население в Родопите;
  • Мустафа Шарков (р. 1912-?) – български мюсюлмански духовник, родолюбец и общественик;
  • Мустафа Хаджи (р. 1962) – български мюсюлмански духовник, главен мюфтия на България от 1997 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Налбантов, Милен, „Драгиново – земя благодатна“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Указ № 991 от 17 юни 1971 г. Обн. ДВ. бр. 49 от 22 юни 1971 г.
  2. Вазов, Иван. „В недрата на Родопите“, стр. 26
  3. Дервишев, Мехмед С. (имам). 1938 г, Описания на селища: Търън и Корово
  4. Извори за българската история, том 10, Сф, БАН, 1964 г., стр. 161
  5. Горчева, Даниела. Ислямизацията. // Балканите: съжителство на вековете. София, НБУ, 2005. ISBN 954-5354-13-5. Посетен на 2009-06-15.
  6. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 92.
  7. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 101.
  8. Георги Зеленогора. Помаците в Турция, стр. 33