Цветино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Цветино
Общи данни
Население 159 (ГРАО, 2015-03-15)*
Понижение 158 (НСИ)
Землище 6,82 km²
Пощ. код 4630
Тел. код 03548
МПС код РА
ЕКАТТЕ 78272
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Велинград
Костадин Коев
(ГЕРБ)

Цветино (старо име Флорово) е село в Южна България. То се намира в община Велинград, област Пазарджик.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Цветино се намира в планински район на 25 км. югозападно от Велинград. През селото преминава р. Софан (Софандере), ляв приток на Чепинска река, с изградена хидрометрична станция № 71390, поддържана от Национален институт по метеорология и хидрология.

История[редактиране | редактиране на кода]

Цветино е едно от най-старите селища в Чепино. Възникнало е като пастирско селище.

След Руско-турската война и Съединението на България населението на бабешките колиби намалява. През 1887 година Христо Попконстантинов обнародва статистика за броя на домакинствата в бабешките колиби, в която Цветино (Флорово) е посочено като селище с 50 – 60 помашки семейства.[1] Според преброяването на населението в Царство България през 1910 година, към 31 декември същата година в Цветино (Флорово) живеят 1372 помаци.[2]

До 1979 г. е център на самостоятелна община с 35 пръснати махали и колиби. От 1979 г. е самостоятелно кметство. На 5 км. е гара Цветино.

Населението говори македонски диалект-запазено е старо предание за заселване след бягство от чумна епидемия-от Македония към настоящото село.

Старото име на селото е Флорово-но стари хора го наричаха ФРОЛОВО-което е по вероятно и произлиза от славянското име фрол.

Изглежда обаче че преселниците заварили местни родове-от които научават имена на местности около селото които изглежда са по стари от това преселение.

Интерес предизвиква средновековната крепост Калята, охранявала пътя от Чепинско за долината на Места -път и досега наричан от жителите на селото-Друма, срещу калята е местността Радювица.

По тези стари и оскъдни данни може да се предположи че над селото е съществувало средновековно българско селище[м-у селото и махала крантиите има местност с име каурски гробе].

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 98.
  2. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 101.