Национален институт по метеорология и хидрология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Национален институт по метеорология и хидрология
Информация
Основана 1954
Седалище София
Ръководител проф. д-р Пламен Нинов
Сайт meteo.bg

Националният институт по метеорология и хидрология е български научноизследователски институт – самостоятелно юридическо лице, с бюджет в рамките на бюджета на Министерството на образованието и науката.[1] Той се занимава с наблюдения и изследвания в областта на метеорологията, хидрологията и водните проблеми.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първи метеорологични измервания[редактиране | редактиране на кода]

Първите системни метеорологични наблюдения на днешната територия на България започват през 1860 г., когато в австрийското консулство в Русчук е инсталирана първата метеорологична станция. През 1870 г. там започват да се извършват и хидрологични наблюдения на река Дунав. През 1880 г. е открита още една станция в австро-унгарското консулство в София.

През 1881 г. министърът на народното просвещение Константин Иречек взема решение за създаването на 5 държавни метеорологични станции. Редовните наблюдения започват през 1887 г. в софийската станция на площад „Васил Левски“ под ръководството на Марин Бъчеваров. През 1888 г. Спас Вацов издава първото пълно ръководство за извършване на наблюденията. От 1890 г. той ръководи софийската станция, която е обявена за главна за страната.

Създаване на държавна структура[редактиране | редактиране на кода]

През 1894 г. е създадена Дирекция по метеорология към Министерството на народното просвещение. Неин пръв директор става Спас Вацов, който остава на този пост до смъртта си през 1928 г. През 1934 г. Дирекцията е преименувана на Централен метеорологичен институт. Организирани хидрологични наблюдения започват да се извършват от основаната през 1920 г. Служба по водите при Министерството на земеделието и държавните имоти.

През 1950 г. двете служби са обединени в обща Хидрометеорологична служба, а през 1954 г. е създаден и Научноизследователски институт по хидрология и метеорология. През 1962 г. Управлението по хидрология и метеорология и Научноизследователският институт по хидрология и метеорология са включени в състава на БАН. През 1989 г. те са обединени в Институт по метеорология и хидрология, който през 1991 г. е преименуван на Национален институт по метеорология и хидрология. При последната реформа на БАН в института е влят Институтът по водни проблеми.

До 1 януари 2019 г. Националният институт по метеорология и хидрология е част от структурата на Българска академия на науките.[1]

Департаменти в института[редактиране | редактиране на кода]

  • Климатология и агрометеорология
  • Физика на атмосферата и екология
  • Мониторинг и изследвания на водите
  • Управление и използване на водите
  • Прогнози
  • Информационно обслужване и мрежи

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Министър Вълчев: Осигурени са средства за функционирането на НИМХ. // Министерство на образованието и науката, 3 януари 2019 г. Посетен на 3 януари 2019 г. (на български)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]