Спас Вацов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Спас Вацов Киров
български метеоролог

Роден
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Образование Загребски университет
Научна дейност
Област метеорология, сеизмология, климатология
Образование Загребски университет
Известен с основоположник на метеорологията и сеизмологията в България

Спас Вацов Киров е български метеоролог, климатолог и сеизмолог, основоположник на метеорологията и сеизмологията в България. Той е директор на Дирекцията по метеорология от нейното създаване през 1890 г. до смъртта си през 1928 година.[1]

Вацов е роден през 1856 година в Пирот, където завършва прогимназия. След това завършва гимназия в Загреб и физика и математика в Загребския университет през 1878 г. След завръщането си в България е директор на гимназията в Лом (1881 – 1882) и чиновник в Министерството на народното просвещение. През 1890 година става началник на създадената от министерството Централна метеорологична станция в София, която през 1894 година е преобразувана в Дирекция към Министерството на народното просвещение. Дирекцията се занимава и със сеизмологични изследвания до 1950 година, когато е обособена самостоятелна сеизмологична служба.

От 1884 година Вацов е действителен член на Българското книжовно дружество. През 1917 – 1918 година е член на Поморавския народо-просветен комитет. Той е член-основател и дългогодишен председател на Българското природоизпитателно дружество. Занимава се с литературна, журналистическа и преводаческа дейност.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Упътване за провеждането на метеорологични наблюдения. 1888.
  • Упътване за наблюдение на гръмотевицата.
  • Опит върху електропроводността на разредения въздух.
  • Физика. За долните класове на гимназиите и класните училища. 1891, 1895, 1896, 1903, 1906.
  • Къде е съгледана най-ниската и къде най-високата температура.
  • Народна метеорология. Сбирка от поговорки, пословици и предсказвания на времето. 1900.
  • Месечни и годишни изводи от метеорологически наблюдения в София, Бургас и Пловдив през годините 1894 – 1903. 1904.
  • Градиво за сеизмологията на България. 1908.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1318.