Спас Вацов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Спас Вацов Киров
български метеоролог

Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вЗагребски университет
Научна дейност
Областметеорология, сеизмология, климатология
Работил вМинистерство на образованието и науката
Известен сосновоположник на метеорологията и сеизмологията в България

Спас Вацов Киров е български метеоролог, климатолог и сеизмолог, основоположник на метеорологията и сеизмологията в България. Той е директор на Дирекцията по метеорология от нейното създаване през 1890 г. до смъртта си през 1928 година.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Вацов е роден през 1856 година в Пирот, където завършва прогимназия. След това завършва гимназия в Загреб и физика и математика в Загребския университет през 1878 г. След завръщането си в България е директор на гимназията в Лом (1881 – 1882) и чиновник в Министерството на народното просвещение. През 1890 година става началник на създадената от министерството Централна метеорологична станция в София, която през 1894 година е преобразувана в Дирекция към Министерството на народното просвещение. Дирекцията се занимава и със сеизмологични изследвания до 1950 година, когато е обособена самостоятелна сеизмологична служба.

От 1884 година Вацов е действителен член на Българското книжовно дружество. През 1917 – 1918 година е член на Поморавския народо-просветен комитет. Той е член-основател и дългогодишен председател на Българското природоизпитателно дружество. Занимава се с литературна, журналистическа и преводаческа дейност.[1]

Умира на 2 февруари 1928 година в София и е погребан в Централните софийски гробища.[3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Упътване за провеждането на метеорологични наблюдения. 1888.
  • Упътване за наблюдение на гръмотевицата.
  • Опит върху електропроводността на разредения въздух.
  • Физика. За долните класове на гимназиите и класните училища. 1891, 1895, 1896, 1903, 1906.
  • Къде е съгледана най-ниската и къде най-високата температура.
  • Народна метеорология. Сбирка от поговорки, пословици и предсказвания на времето. 1900.
  • Месечни и годишни изводи от метеорологически наблюдения в София, Бургас и Пловдив през годините 1894 – 1903. 1904.
  • Градиво за сеизмологията на България. 1908.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1318.
  2. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IV (от фонд № 178 до фонд № 248). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, Наука и изкуство, 1973. с. 166 - 169.
  3. Парцел 2. // София помни. Посетен на 2022-09-08.