Марин Бъчеваров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марин Бъчеваров
български астроном
Бъчеваров, 1916 г.
Бъчеваров, 1916 г.

Роден
Марин Бъчваров
Починал
23 ноември 1926 г. (67 г.)
Националност българин
Научна дейност
Област астрономия, метеорология
Образование Московски университет
Работил в Софийски университет
Титла професор

Марин Желязков Бъчва̀ров, по-късно се преименува на Марин Бъчева̀ров, е български астроном и университетски преподавател, първият професор по астрономия в Софийския университет и в България. От 1883 до 1926 г. извършва метеорологични и магнитни наблюдения в София.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 октомври 1859 г. в Горна Оряховица. Получава стипендия от българското правителство да следва астрономия във Физико-математическия факултет на Московския университет, където завършва през 1884 г. На 1 февруари 1887 г. поставя началото на метеорологичната служба в България, като основава първата метеорологична станция в София. В пролетта на 1892 г. започва да чете лекции по астрономия в създадената от него катедра по астрономия в Софийския университет, като общият курс по астрономия е разделен на четири отделни курса – сферическа астрономия, практическа астрономия, небесна механика и астрофизика. През 1893 г. е избран за първия професор по астрономия в България.[1] По негова идея през 1892 г. започва строежа на астрономическата обсерватория на Софийския университет, която е завършена през 1894 г. В 1897 г. доставя първия съвременен наблюдателен астрономически инструмент в България – 6-инчов (15,2 cm) рефрактор. През 1895/1896 и 1904/1905 академична година е ректор на Софийския университет. Декан е на Физико-математическия факултет в Софийския университет през 1897/1898, 1901/1902, 1904/1905, 1911/1912 и 1914/1915 академична година.[3] От 1904 г. обединява преподаването на астрономия в два курса – сферическа и практическа астрономия и по теоретична астрономия. През 1910 г. основава Астрономическия институт.[2]

Умира на 23 ноември 1926 г. в София.[1]

Име[редактиране | редактиране на кода]

По произхождение фамилното му име е Бъчваров. Смята се, че се преименува на Бъчеваров заради любовна история и впоследствие остава с нея.[4]

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • „Метеорологични наблюдения за София от 1-й март 1887 до 1-й март 1889 г.“ (1889)
  • „Няколко бележки за климата в София“ (1889)
  • „Магнитни наблюдения в България през XIX столетие“ (1904)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1274.
  2. а б ((bg))  Катедра Астрономия. // Софийски университет. Посетен на 25 юли 2017 г.
  3. Тодорова, Цвета. Ректорите на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2009. ISBN 9789540729091. с. 66 – 67.
  4. ((bg))  Спомен за първият български учен по астрономия – проф. Марин Бъчваров. // 31 май 2017 г. Посетен на 25 юли 2017 г.