Мустафа Хаджи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мустафа Хаджи
мюфтия
Роден
31 март 1962 г. (56 г.)

Мустафа Алиш Хаджи е главен мюфтия на България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 31 март 1962 г. в село Драгиново, Община Велинград, област Пазарджик. По произход е помак. Началното си образование завършва в родното си село, след което продължава в техникум по горско стопанство във Велинград. През 1982 г. влиза в казармата и след уволнението си започва работа в родния си край. Работи две години на каскада „Белмекен – Сестримо“, а след това - в завод „Васил Сотиров“ във Велинград като специалист по сушене на дървесина.

През ученическите си години тайно взима частни уроци по религия при ходжите от селото, а след това - във Велинград и други населени места. В началото на 1990 г. става имам в родното си село и две години практикува тази дейност. После е назначен за заместник главен мюфтия в Главното мюфтийство, София. През 1993 г. заминава за Йордания, където завършва Теологическия факултет на Университета „Ярмук“. През 1997 г. се дипломира и се завръща в България.

На 23 октомври 1997 г. на обединителната мюсюлманска конференция е избран за главен мюфтия. През 2000 г. мандатът му на главен мюфтия свършва, след което е избран за председател на Висшия мюсюлмански съвет (ВМС).

През тригодишния си мандат паралелно завършва магистърска степен по сравнително религиознание в НБУ, София, а през 2002 г. записва докторантура в Университета „Мармара“ (Истанбул) и я защитава през 2008 г. През 2003 г. свършва мандатът му във ВМС, след което е назначен за ректор на Висшия ислямски институт. През 2005 г. се провежда извънредна национална конференция, на която той е избран отново за главен мюфтия.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]