Методий Драгинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Методий Драгинов
български духовник
Роден
Починал
Част 1
Част 2

За поп Методий Драгинов не са известни биографични данни. Написал е летописна приписка "Потурчването на Чепино" за насилията при ислямизацията на българското християнско население в Родопите. Съществуват автори, които смятат летописната бележка за възрожденски неавтентичен запис и съответно оспорват съществуването на Методий Драгинов като историческата личност, като смятат, че автор на мистификацията и създател на литературния герой е книжовникът от 19 век Стефан Захариев.[1] Село Корова от 1971 г. носи името Драгиново.

Научни виждания[редактиране | редактиране на кода]

Текстът на поп-Методиевата бележка е публикуван за първи път от Стефан Захариев през 1870 година. Захариев споделя, че бележката на Методий Драгинов му била предадена от "покойний поп Илия старец на 96 год." В случая изглежда по-скоро става дума за дългогодишния свещеник на Батак поп Илия Янков - бащата Георги Бусилин, а не - както често се твърди - за свещеника на с. Каменица поп Илия (прадядо на Вела Пеева).

Историци като проф. Петър Петров, посочват, че хрониката описва действителни събития, отразени в други две хроники от Пазарджишко -"Баткунски летописен разказ" и "Бельовски летописен разказ". Те описват същите събития, както и поп Методий Драгинов, но не са толкова обстойни. Запазени са преписи на беловския разказ и превод от гръцки на баткунския, като оригиналите не са открити. Публикувани са от Христо Кодов в "Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките", София 1969. През 1965 г. проф. Петров посочва, че е възможно трите хроники да се базират на по-стар общ източник. Петър Динеков изследва текста и уверил се в автентичността и значението му включва летописната приписка в програмния си научен труд "Старобългарски страници" на стр. 387-388.

Фактът за промяната на религията на големи маси от българското население в 17 век е спорен. За него не свидетелстват османските регистри. Въз основа на турските данъчни регистри османистът Махиел Кил съставя таблица за населението на селата от Чепинското корито (данните за 1633, 1639, 1641 и 1696 г. са от джизие-регистри, в които са били записвани само християнските домакинства).[2] Махиел Кил стига до извода, че промяната на религията на местото българското население е станала постепенно и най-вероятно е имала социално-икономически подбуди.[3] По негово мнение „това е достатъчно, за да бъде изваден „поп Методий Драгинов“ и неговите разкази на ужасите от кръга на достоверните исторически извори“.[4] Кил призовава българите да демаскират „подобни писания“, както това вече са сторили други европейски народи, прибягвали по-рано до такъв род патриотични фалшификации.[5]

Днес историците не са постигнали единодушие дали летописът на поп Методи и самият свещеник са автентични, или са плод на възрожденска литературна компилация.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Положението на българския народ под турска власт. Сборник с документи. Съст. И. Тодоров. С., 1953
  • Из миналото на българите мохамедани в Родопите, колектив, Изд. на БАН, С., 1958.
  • Мутафчиева, В. Към въпроса за статута на българското население в Чепинско под османска власт. Родопски сборник, том 1, София, 1965, 121-123
  • Петров, П. Хр. Българските летописни сведения за помохамеданчването в Чепино. Родопски сборник, том 1, София 1965, 11-40
  • Димитров, С. Демографски отношения и проникването на исляма в Западните

Родопи и долината на р. Места през XV-XVII в. Родопски сборник, Т. 1. С., 1965, 65-111.

  • Петров, П. Хр.. По следите на насилието. Документи и материали за

помохамеданчвания и потурчвания. С., 1972.

  • Захариев, Стефан. Географско−историко−статистическо описание на

Татарпазарджишката кааза. Виена, 1870 (фототипно издание и коментар, С., 1973).

  • Михнева, Р. Някои страни на ненасилствените помохамеданчвания на Балканите.- В: Софийски университет. Исторически факултет – Клуб за научно творчество на младежта. Студентски проучвания. Т. II. С., 1974, 146 – 178.
  • Димитров, Стр. За юрушката организация и ролята ѝ в етноасимилаторските процеси. — Векове, 1982.
  • Тодоров, И. Летописният разказ на поп Методи Драгинов, Старобългарска литература, 16 (1984), 56-79.
  • Zeljazkova, A.: Social Aspects of the Process of Islamization in the Balkan Possessions of the Ottoman Empire, in: Etudes Balkaniques 21 (1985) 3, p.107-122.
  • Велков, А. Нови данни за помюсюлманчвания в Източна Тракия. — Векове, 1986, № 3, с. 73—75.
  • Тодорова, М., Тодоров Н. Проблеми и задачи на историческата демография на Османската империя. — В: Балканистика, 2. С., 1987, с. 27.
  • Петров, П. Хр. По следите на насилието. Ч. 1. С., 1987; Ч. II. С., 1988.
  • Желязкова, А. Проблемът за достоверността на някои домашни извори, трайно залегнали в българската историография, Доклад на VIII Национална школа на младите историци, Приморско, юни 1988. - В: Мутафчиева, В., Желязкова, А. Две, София, 2002, 38-57.
  • Грозданова, Е. Българската народност през XVII век. Демографско изследване. София, Изд. “Наука и изкуство”, 1989.
  • Христов, Хр., Ангелов, Д., Димитров, Стр., Петров, П. Хр., Мизов, Н., Загоров, О., Живков, Т. Ив., Стоянов, Г., Грозданова, Е., Янков, Г., Боев, Е., Георгиева, Ц., Христов, Г., Деянова-Ваклинова, М., Радушев, Е. Страници от българската история. Очерк за ислямизираните българи и националновъзродителния процес, Христов, Хр. (ред.), Янков, Г. (съст.), С., 1989.
  • Мутафчиева, В. Основни проблеми в изучаването на вакъфа като част от социално-икономическата структура на Балканите под османска власт. - В: Мутафчиева, В. Османска социална-икономическа история, С., 1993.
  • Грозданова, Е., Велков, А. Фалшификат ли е летописният разказ на поп Методи Драгинов?, Исторически преглед, 1993, № 2, 146-157.
  • Николов, А. Предистория, основаване и население (на Батак), в: История на Батак. София, 1995, 12-69, 288-309.
  • А. Желязкова, Б. Алексиев, Ж. Назърска. Съдбата на мюсюлманските общности на Балканите. Т. 1, Мюсюлманските общности на Балканите и в България. София, 1997.
  • Радушев, Евгений. Демографски и етнорелигиозни процеси в Западните Родопи през XV−XVIII век (Опит за преосмисляне на устойчиви историографски модели). − Историческо бъдеще, 1998, 1, с. 48.
  • Кил, М. Разпространние на исляма в българското село през османската епоха (XV-XVIII в.): колонизация и миграция. - В: Мюсюлманската култура по българските земи. Изследвания. Съст. Р. Градева и С. Иванова. София, 1998, 56-126.
  • Тодорова, М. Балкани, балканизъм. София, 1999.
  • Тодорова, М. Лична, колективна и професионална памет: ислямизацията като мотив в българската историография, литература и кино. - В: Критика и хуманизъм, кн. 12, бр. 3/ 2001 г., с.7-30.
  • Грозданова, Е., Андреев, С. За и против хрониката на поп Методи Драгинов - без пристрастия и предубеденост, Rhodopica, 2002, № 1-2, 465-479.
  • Българската литературна критика за Антон Дончев. Съст. Правдомирова, Д. и Тодорова, М. София, 2005
  • Извори за миналото на Чепинско. Съст. и ред. С. Кендерова. Пазарджик, 2006.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бернар Лори, Летописът на поп Методий Драгинов като литературно произведение от 19. век, Либерален преглед, 08 Май 2014.
  2. Кил, М. Разпространение на исляма в българското село през османската епоха (XV-XVIII в.): колонизация и ислямизация. – В: Мюсюлманската култура по българските земи (съст. Градева, Р., Иванова, С.). С., 1998, 68-80, 106-115; Михаил Кил 1998:106, таблица за населението по домакинства на селата от Чепинското корито.
  3. Кил, М. Разпространение на исляма в българското село през османската епоха (XV-XVIII в.): колонизация и ислямизация. – В: Мюсюлманската култура по българските земи. С., 1998, 80-82; Кил, М. Изкуство и общество в България през турския период (прев. Градева, Р.). С., 2002, 4-5.
  4. Кил, М. Разпространение на исляма в българското село през османската епоха (XV-XVIII в.). – В: Мюсюлманската култура по българските земи. С., 1998, 81.
  5. Кил, М. Разпространение на исляма в българското село през османската епоха (XV–XVIII в.). – В: Мюсюлманската култура по българските земи. С., 1998, 81-82.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]