Методий Драгинов
| Методий Драгинов | |
| герой на Стефан Захариев от Чепински летописен запис | |
| Характеристики | |
|---|---|
| Професия | Свещеник |
Методий Драгинов е литературен герой, създаден предполагаемо от перото на възрожденеца Стефан Захариев.
Характеристика
[редактиране | редактиране на кода]Драгинов е измислен свещеник от XVII век. Приписваната му летописната приписка „Потурчването на Чепино“, описваща насилия при ислямизацията на българското християнско население в Родопите, е възрожденски фалшификат. Достоверността на описаните насилия при ислямизацията в Родопите също не среща подкрепа от историческата наука. Вероятен автор на мистификацията и създател на нейния летописец е възрожденецът от XIX век Стефан Захариев. Такива мистификации са типични за Възраждането и са плод на патриотични подбуди.[1]
Родопското село Корово в община Велинград е наименувано Драгиново на литературния герой през 1971 година.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- Ислямизация в българските земи
- Ислямизиране на Родопите
- Потурчване на българи
- Летопис от Баткун
- Беловска хроника
- Помаци
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Положението на българския народ под турска власт. Сборник с документи. Съст. И. Тодоров. С., 1953
- Из миналото на българите мохамедани в Родопите, колектив, Изд. на БАН, С., 1958.
- Мутафчиева, В. Към въпроса за статута на българското население в Чепинско под османска власт. Родопски сборник, том 1, София, 1965, 121 – 123
- Петров, П. Хр. Българските летописни сведения за помохамеданчването в Чепино. Родопски сборник, том 1, София 1965, 11 – 40
- Димитров, С. Демографски отношения и проникването на исляма в Западните Родопи и долината на р. Места през XV-XVII в. Родопски сборник, Т. 1. С., 1965, 65 – 111.
- Петров, П. Хр. По следите на насилието. Документи и материали за помохамеданчвания и потурчвания. С., 1972.
- Захариев, Стефан. Географско−историко−статистическо описание на Татарпазарджишката кааза. Виена, 1870 (фототипно издание и коментар, С., 1973).
- Михнева, Р. Някои страни на ненасилствените помохамеданчвания на Балканите. – В: Софийски университет. Исторически факултет – Клуб за научно творчество на младежта. Студентски проучвания. Т. II. С., 1974, 146 – 178.
- Димитров, Стр. За юрушката организация и ролята ѝ в етноасимилаторските процеси. – Векове, 1982.
- Тодоров, И. Летописният разказ на поп Методи Драгинов, Старобългарска литература, 16 (1984), 56 – 79.
- Zeljazkova, A.: Social Aspects of the Process of Islamization in the Balkan Possessions of the Ottoman Empire, in: Etudes Balkaniques 21 (1985) 3, p.107 – 122.
- Велков, А. Нови данни за помюсюлманчвания в Източна Тракия. – Векове, 1986, № 3, с. 73 – 75.
- Тодорова, М., Тодоров Н. Проблеми и задачи на историческата демография на Османската империя. – В: Балканистика, 2. С., 1987, с. 27.
- Петров, П. Хр. По следите на насилието. Ч. 1. С., 1987; Ч. II. С., 1988.
- Желязкова, А. Проблемът за достоверността на някои домашни извори, трайно залегнали в българската историография, Доклад на VIII Национална школа на младите историци, Приморско, юни 1988. – В: Мутафчиева, В., Желязкова, А. Две, София, 2002, 38 – 57.
- Грозданова, Е. Българската народност през XVII век. Демографско изследване. София, Изд. „Наука и изкуство“, 1989.
- Христов, Хр., Ангелов, Д., Димитров, Стр., Петров, П. Хр., Мизов, Н., Загоров, О., Живков, Т. Ив., Стоянов, Г., Грозданова, Е., Янков, Г., Боев, Е., Георгиева, Ц., Христов, Г., Деянова-Ваклинова, М., Радушев, Е. Страници от българската история. Очерк за ислямизираните българи и националновъзродителния процес, Христов, Хр. (ред.), Янков, Г. (съст.), С., 1989.
- Мутафчиева, В. Основни проблеми в изучаването на вакъфа като част от социално-икономическата структура на Балканите под османска власт. – В: Мутафчиева, В. Османска социална-икономическа история, С., 1993.
- Грозданова, Е., Велков, А. Фалшификат ли е летописният разказ на поп Методи Драгинов?, Исторически преглед, 1993, № 2, 146 – 157.
- Николов, А. Предистория, основаване и население (на Батак), в: История на Батак. София, 1995, 12 – 69, 288 – 309.
- А. Желязкова, Б. Алексиев, Ж. Назърска. Съдбата на мюсюлманските общности на Балканите. Т. 1, Мюсюлманските общности на Балканите и в България. София, 1997.
- Радушев, Евгений. Демографски и етнорелигиозни процеси в Западните Родопи през XV−XVIII век (Опит за преосмисляне на устойчиви историографски модели). − Историческо бъдеще, 1998, 1, с. 48.
- Кил, М. Разпространние на исляма в българското село през османската епоха (XV-XVIII в.): колонизация и миграция. – В: Мюсюлманската култура по българските земи. Изследвания. Съст. Р. Градева и С. Иванова. София, 1998, 56 – 126.
- Тодорова, М. Балкани, балканизъм. София, 1999.
- Тодорова, М. Лична, колективна и професионална памет: ислямизацията като мотив в българската историография, литература и кино. – В: Критика и хуманизъм, кн. 12, бр. 3/ 2001 г., с.7 – 30.
- Грозданова, Е., Андреев, С. За и против хрониката на поп Методи Драгинов – без пристрастия и предубеденост, Rhodopica, 2002, № 1 – 2, 465 – 479.
- Българската литературна критика за Антон Дончев. Съст. Правдомирова, Д. и Тодорова, М. София, 2005
- Извори за миналото на Чепинско. Съст. и ред. С. Кендерова. Пазарджик, 2006.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Бернар Лори, „Летописът на поп Методий Драгинов като литературно произведение от 19. век“ Архив на оригинала от 2017-10-03 в Wayback Machine. ,в „Либерален преглед“, 8 май 2014 г.