Методий Драгинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Методий Драгинов
герой на Стефан Захариев (?)
от Потурчването на Чепино
Характеристики
Професия Свещеник

Методий Драгинов е литературен герой създаден от перото на възрожденеца Стефан Захариев.

Характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Методий Драгинов е фиктивна личност, която заедно с приписваната му летописната приписка „Потурчването на Чепино“, описваща насилия при ислямизацията на българското християнско население в Родопите, е възрожденски фалшификат. Автентичността на описаните насилия при ислямизацията в Родопите също не среща подкрепа от историческата наука. Вероятен автор на мистификацията и създател на нейния летописец е възрожденецът от XIX век Стефан Захариев. Такива мистификации са типични за Възраждането и са плод на патриотични подбуди.[1]

Родопското село Корова от 1971 г. носи името Драгиново.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Положението на българския народ под турска власт. Сборник с документи. Съст. И. Тодоров. С., 1953
  • Из миналото на българите мохамедани в Родопите, колектив, Изд. на БАН, С., 1958.
  • Мутафчиева, В. Към въпроса за статута на българското население в Чепинско под османска власт. Родопски сборник, том 1, София, 1965, 121 – 123
  • Петров, П. Хр. Българските летописни сведения за помохамеданчването в Чепино. Родопски сборник, том 1, София 1965, 11 – 40
  • Димитров, С. Демографски отношения и проникването на исляма в Западните

Родопи и долината на р. Места през XV-XVII в. Родопски сборник, Т. 1. С., 1965, 65 – 111.

  • Петров, П. Хр. По следите на насилието. Документи и материали за

помохамеданчвания и потурчвания. С., 1972.

  • Захариев, Стефан. Географско−историко−статистическо описание на

Татарпазарджишката кааза. Виена, 1870 (фототипно издание и коментар, С., 1973).

  • Михнева, Р. Някои страни на ненасилствените помохамеданчвания на Балканите. – В: Софийски университет. Исторически факултет – Клуб за научно творчество на младежта. Студентски проучвания. Т. II. С., 1974, 146 – 178.
  • Димитров, Стр. За юрушката организация и ролята ѝ в етноасимилаторските процеси. – Векове, 1982.
  • Тодоров, И. Летописният разказ на поп Методи Драгинов, Старобългарска литература, 16 (1984), 56 – 79.
  • Zeljazkova, A.: Social Aspects of the Process of Islamization in the Balkan Possessions of the Ottoman Empire, in: Etudes Balkaniques 21 (1985) 3, p.107 – 122.
  • Велков, А. Нови данни за помюсюлманчвания в Източна Тракия. – Векове, 1986, № 3, с. 73 – 75.
  • Тодорова, М., Тодоров Н. Проблеми и задачи на историческата демография на Османската империя. – В: Балканистика, 2. С., 1987, с. 27.
  • Петров, П. Хр. По следите на насилието. Ч. 1. С., 1987; Ч. II. С., 1988.
  • Желязкова, А. Проблемът за достоверността на някои домашни извори, трайно залегнали в българската историография, Доклад на VIII Национална школа на младите историци, Приморско, юни 1988. – В: Мутафчиева, В., Желязкова, А. Две, София, 2002, 38 – 57.
  • Грозданова, Е. Българската народност през XVII век. Демографско изследване. София, Изд. „Наука и изкуство“, 1989.
  • Христов, Хр., Ангелов, Д., Димитров, Стр., Петров, П. Хр., Мизов, Н., Загоров, О., Живков, Т. Ив., Стоянов, Г., Грозданова, Е., Янков, Г., Боев, Е., Георгиева, Ц., Христов, Г., Деянова-Ваклинова, М., Радушев, Е. Страници от българската история. Очерк за ислямизираните българи и националновъзродителния процес, Христов, Хр. (ред.), Янков, Г. (съст.), С., 1989.
  • Мутафчиева, В. Основни проблеми в изучаването на вакъфа като част от социално-икономическата структура на Балканите под османска власт. – В: Мутафчиева, В. Османска социална-икономическа история, С., 1993.
  • Грозданова, Е., Велков, А. Фалшификат ли е летописният разказ на поп Методи Драгинов?, Исторически преглед, 1993, № 2, 146 – 157.
  • Николов, А. Предистория, основаване и население (на Батак), в: История на Батак. София, 1995, 12 – 69, 288 – 309.
  • А. Желязкова, Б. Алексиев, Ж. Назърска. Съдбата на мюсюлманските общности на Балканите. Т. 1, Мюсюлманските общности на Балканите и в България. София, 1997.
  • Радушев, Евгений. Демографски и етнорелигиозни процеси в Западните Родопи през XV−XVIII век (Опит за преосмисляне на устойчиви историографски модели). − Историческо бъдеще, 1998, 1, с. 48.
  • Кил, М. Разпространние на исляма в българското село през османската епоха (XV-XVIII в.): колонизация и миграция. – В: Мюсюлманската култура по българските земи. Изследвания. Съст. Р. Градева и С. Иванова. София, 1998, 56 – 126.
  • Тодорова, М. Балкани, балканизъм. София, 1999.
  • Тодорова, М. Лична, колективна и професионална памет: ислямизацията като мотив в българската историография, литература и кино. – В: Критика и хуманизъм, кн. 12, бр. 3/ 2001 г., с.7 – 30.
  • Грозданова, Е., Андреев, С. За и против хрониката на поп Методи Драгинов – без пристрастия и предубеденост, Rhodopica, 2002, № 1 – 2, 465 – 479.
  • Българската литературна критика за Антон Дончев. Съст. Правдомирова, Д. и Тодорова, М. София, 2005
  • Извори за миналото на Чепинско. Съст. и ред. С. Кендерова. Пазарджик, 2006.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]