Методий Драгинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Методий Драгинов
български духовник
Роден: 17 век
Починал: 18 век
Част 1
Част 2

Поп Методий Драгинов от село Корова (днес наименувано на него: Драгиново) е български свещеник, живял вероятно през 17 - 18 век. Родното му село Корова от 1971 г. носи неговото име.

За поп Методий Драгинов не са известни биографични данни. Написал е летописна приписка "Потурчването на Чепино" за насилията при потурчването на българското християнско население в Родопите. Има автори, които смятат летописната бележка за възрожденски неавтентичен запис и съответно оспорват съществуването на Методий Драгинов като историческата личност.

Научни виждания[редактиране | редактиране на кода]

Текстът на поп-Методиевата бележка е публикуван за първи път от Стефан Захариев през 1870 година. Захариев споделя, че бележката на Методий Драгинов му била предадена от "покойний поп Илия старец на 96 год." В случая изглежда по-скоро става дума за дългогодишния свещеник на Батак поп Илия Янков - бащата Георги Бусилин, а не - както често се твърди - за свещеника на с. Каменица поп Илия (прадядо на Вела Пеева).

Историци като проф. Петър Петров, посочват, че хрониката описва действителни събития, отразени в други две хроники от Пазарджишко -"Баткунски летописен разказ" и "Бельовски летописен разказ". Те описват същите събития, както и поп Методий Драгинов, но не са толкова обстойни. Запазени са преписи на беловския разказ и превод от гръцки на баткунския, като оригиналите не са открити. Публикувани са от Христо Кодов в "Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките", София 1969.

През 1965 г. проф. Петров посочва, че е възможно трите хроники да се базират на по-стар общ източник.

Петър Динеков изследва текста и уверил се в автентичността и значението му включва летописната приписка в програмния си научен труд "Старобългарски страници" на стр. 387-388.

Фактът за промяната на религията на големи маси от българското население в 17 век е неоспорим, за него свидетелстват освен археологическите останки от разрушени църкви и манастири и различни документи, но особено турските регистри. Османиста Михаил Кил въз основа на тези регистри съставя известната таблица за населението на селата от Чепинското корито. [1] Показателно е, че за 17 век, когато се предполага, че е станало масовото потурчване в турските регистри, данни за мюсюлманите не са записвани, а данни само на християнските домакинства, защото те плащат данъци.

Мюсюлманско население в селата от Чепинското корито (мюсюлмани/християни)
Селища 1516 г. 1595 г. 1712 г. 1842 г.
Баня 4 / 50 18 / 88 118 / 4 200 / 0
Дорково 3 / 135 18 / 88 91 / 18 107 / 0
Костандово 1 / 87 49 / 47 190 / 2 210 / 0
Корова 0 / 46 1 / 46 115 / 2 116 / 0
Лъджане 7 / 100 9 / 74 95 / 3 146 / 0
Ракитово 6 / 85 92 / 96 189 / 12 248 / 40
Процент мюсюлмани 4% / 96% 30% / 70% 95% / 5% 96,3% / 3,7%
Селата Баня и Лъджане днес са квартали на Велинград.

Алтернативни тези[редактиране | редактиране на кода]

През 1960-те год. предимно хора без академично историческо образование започват да изказват своите съмнения в споменатите извори и от там да подлагат на съмнение дали изобщо е имало насилствена ислямизация в Родопите. Това се прокрадва в студията на известната повече като писателка османистка Вера Мутафчиева „Към въпроса за статута на българското население под османска власт“ от 1965 г., на литературния историограф Илия Тодоров „Летописният разказ на поп Методи Драгинов“ от 1984 г.

Освен тях описанието на Драгинов е оспорено в студията на историка Антонина Желязкова "Проблемът за достоверността на някои домашни извори, трайно залегнали в българската историография" от 1988 г.

Тодоров също публикува през 1985 г. своя оценка на хрониката в която смята, че диалектният, ортографският и ономастичен анализ довежда до заключението, че според него текстът има различия с езика на 17 век и отразява езикови форми от 19 век, като фактологическият анализ също показва несъответствия, между които, че османски документи посочват селата от Чепино като част от вакъф още от средата на 16 в., докато хрониката, споменавайки за хора от тези села, ходили на война, според него ги описва като войнук, но пропуска, че на вакъфското население съвсем не е било забранено да участва във войните. Тодоров смята, че Стефан Захариев е бил запознат с Беловската хроника, за която е публикувал статия във вестник „България“ през 1860 г. и че основният мотив в Методиевата хроника е огорчението от "предателството" на гръцкия митрополит, а не толкова потурчването. Мнението на Тодоров е, че летописният разказ на поп Методий Драгинов е "литературно развитие на Беловската хроника", като неговото литературно проучване се ограничава върху известния препис от 19 век на текста, който напълно закономерно може да съдържа и елементи от това време и не се занимава да изследва достоверността на изложените факти, тъй като е литератор, а не историк.

Днес историците не са постигнали единодушие дали летописът на поп Методи е автентичен паметник, дали е възрожденска литературна компилация или е препис на по-ранен извор, но дебатът по ислямизацията и изворите за нея никога не е преставал и по него вече е натрупана значителна научна книжнина.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Положението на българския народ под турска власт. Сборник с документи. Съст. И. Тодоров. С., 1953
  • Из миналото на българите мохамедани в Родопите, колектив, Изд. на БАН, С., 1958.
  • Мутафчиева, В. Към въпроса за статута на българското население в Чепинско под османска власт. Родопски сборник, том 1, София, 1965, 121-123
  • Петров, П. Хр. Българските летописни сведения за помохамеданчването в Чепино. Родопски сборник, том 1, София 1965, 11-40
  • Димитров, С. Демографски отношения и проникването на исляма в Западните

Родопи и долината на р. Места през XV-XVII в. Родопски сборник, Т. 1. С., 1965, 65-111.

  • Петров, П. Хр.. По следите на насилието. Документи и материали за

помохамеданчвания и потурчвания. С., 1972.

  • Захариев, Стефан. Географско−историко−статистическо описание на

Татарпазарджишката кааза. Виена, 1870 (фототипно издание и коментар, С., 1973).

  • Михнева, Р. Някои страни на ненасилствените помохамеданчвания на Балканите.- В: Софийски университет. Исторически факултет – Клуб за научно творчество на младежта. Студентски проучвания. Т. II. С., 1974, 146 – 178.
  • Димитров, Стр. За юрушката организация и ролята ѝ в етноасимилаторските процеси. — Векове, 1982.
  • Тодоров, И. Летописният разказ на поп Методи Драгинов, Старобългарска литература, 16 (1984), 56-79.
  • Zeljazkova, A.: Social Aspects of the Process of Islamization in the Balkan Possessions of the Ottoman Empire, in: Etudes Balkaniques 21 (1985) 3, p.107-122.
  • Велков, А. Нови данни за помюсюлманчвания в Източна Тракия. — Векове, 1986, № 3, с. 73—75.
  • Тодорова, М., Тодоров Н. Проблеми и задачи на историческата демография на Османската империя. — В: Балканистика, 2. С., 1987, с. 27.
  • Петров, П. Хр. По следите на насилието. Ч. 1. С., 1987; Ч. II. С., 1988.
  • Желязкова, А. Проблемът за достоверността на някои домашни извори, трайно залегнали в българската историография, Доклад на VIII Национална школа на младите историци, Приморско, юни 1988. - В: Мутафчиева, В., Желязкова, А. Две, София, 2002, 38-57.
  • Грозданова, Е. Българската народност през XVII век. Демографско изследване. София, Изд. “Наука и изкуство”, 1989.
  • Христов, Хр., Ангелов, Д., Димитров, Стр., Петров, П. Хр., Мизов, Н., Загоров, О., Живков, Т. Ив., Стоянов, Г., Грозданова, Е., Янков, Г., Боев, Е., Георгиева, Ц., Христов, Г., Деянова-Ваклинова, М., Радушев, Е. Страници от българската история. Очерк за ислямизираните българи и националновъзродителния процес, Христов, Хр. (ред.), Янков, Г. (съст.), С., 1989.
  • Мутафчиева, В. Основни проблеми в изучаването на вакъфа като част от социално-икономическата структура на Балканите под османска власт. - В: Мутафчиева, В. Османска социална-икономическа история, С., 1993.
  • Грозданова, Е., Велков, А. Фалшификат ли е летописният разказ на поп Методи Драгинов?, Исторически преглед, 1993, № 2, 146-157.
  • Николов, А. Предистория, основаване и население (на Батак), в: История на Батак. София, 1995, 12-69, 288-309.
  • А. Желязкова, Б. Алексиев, Ж. Назърска. Съдбата на мюсюлманските общности на Балканите. Т. 1, Мюсюлманските общности на Балканите и в България. София, 1997.
  • Радушев, Евгений. Демографски и етнорелигиозни процеси в Западните Родопи през XV−XVIII век (Опит за преосмисляне на устойчиви историографски модели). − Историческо бъдеще, 1998, 1, с. 48.
  • Кил, М. Разпространние на исляма в българското село през османската епоха (XV-XVIII в.): колонизация и миграция. - В: Мюсюлманската култура по българските земи. Изследвания. Съст. Р. Градева и С. Иванова. София, 1998, 56-126.
  • Тодорова, М. Балкани, балканизъм. София, 1999.
  • Тодорова, М. Лична, колективна и професионална памет: ислямизацията като мотив в българската историография, литература и кино. - В: Критика и хуманизъм, кн. 12, бр. 3/ 2001 г., с.7-30.
  • Грозданова, Е., Андреев, С. За и против хрониката на поп Методи Драгинов - без пристрастия и предубеденост, Rhodopica, 2002, № 1-2, 465-479.
  • Българската литературна критика за Антон Дончев. Съст. Правдомирова, Д. и Тодорова, М. София, 2005
  • Извори за миналото на Чепинско. Съст. и ред. С. Кендерова. Пазарджик, 2006.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Михаил Кил 1998:106, таблица за населението по домакинства на селата от Чепинското корито

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]