Беловска хроника

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Беловска хроника е летопис от Голямо Белово, който свидетелства за налагането на исляма в Родопите. Известен е по два преписа "Поп Константинов препис" - за пръв път публикуван от академик Никола Начов в сп. „Български преглед” в 1898 г.[1] и "Поп Георгиев препис" за пръв път публикуван от проф. Петър Мутафчиев в 1915 г. в труда „Стари градища и друмове из долините на Стрема и Тополница" [2]

Поп Георгиевият препис е снет от оригиналния ръкопис, принадлежал на поп Георги от Белово, през Априлското въстание ръкописът изчезва, когато поп Георги е арестуван от турците и умира от изтезаванията. Поп Константиновият препис на Беловската хроника има запазен само един лист – груба, тънка хартия, с размери 43 на 16 см изписан от двете страни. Намерен е между книгите на починалия поп Константин от село Голямо Белово. Днес документът се пази в БАН. Документът е от 19 век, като достоверността на описаните в него събития от 17 век е спорна.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Преписът се пази в оригинал в БАН Начов 1898:149, публикуван е и от Христо Кодов в „Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките”. С., 1969, 256—258
  2. Мутафчиев, П. Из­брани произведения в два тома. Т. 1, стр. 286—396