Покръстване на помаците (1912 – 1913)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сцена от покръстването в Девин
Покръстителната четата на Тане Николов (в средата): пред войводата легнал е Мамин Колю. Отдясно на войводата е отец Ной Ангелов (поп Нойко), а пред него е отец Стронгелов от Турян, отляво на войводата (до момиченцето) е архимандрит Стоян Шоков, бъдещият екзарх Стефан

Покръстването на помаците от 1912 и 1913 г., известно още като кръстилката, е масово покръстване на българите-мохамедани от Родопите, Западна Тракия и Източна Македония, извършено под ръководството на българската православна църква (БПЦ) в края на 1912 година[1] и в първите месеци на 1913 г.

Започнато в разгара на Балканската война, то цели приобщаване на помаците към останалите българи чрез приемането на християнството. Макар че е проведено аналогично на покръстването в България от княз Борис I през 864 г. и като ответна възстановителна мярка на насилственото помохамеданчване на българското християнско население в Родопите от османските турци през 16 и 17 век, мерките са определени като „принудителни“ от разследващата комисия на Карнегиевата фондация за международен мир.[2] Покръстени са общо около 200 000 души [3].

Акцията се провежда със знанието и субсидията на правителството на Иван Евстратиев Гешов, но при съпротивата на военните власти, особено до навечерието на Междусъюзническата война. На много места по заповед на Главното командване на армията покръстителните мисии са възпрепятствани от местните военни власти, както и от някои войводи като Гоце Междуречки. Покръстването се извършва със съдействието на чети, водени от Христо Чернопеев, Тане Николов, Иван Ботушанов и други войводи на бившите ВМОРО и ВМОК[4].

Резултатите от покръстителната акция са нетрайни, защото още в началото на 1914 г. значителна част от новопокръстените се връщат към открито изповядване на исляма[3]. Макар че десетилетия наред дейци на БПЦ защитават покръстването, през 1934 година Светият Синод определя тези насилствени действия като „черно петно за светата ни църква[4]. Помаците и този път се оказват затворено общество, до които християнската църква, въпреки вложената голяма енергия, не успява да стигне. Желанието да се върнат обратно обстоятелства, настъпили обективно в хода на историята, се оказва утопично, а насилието поражда съпротива, а не положителен резултат[3].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Арденски, Владимир. Загаснали огнища. София, ИК „Ваньо Недков“, [2005]. ISBN 954-8176-96-3. с. 66.
  2. Доклад на международната комисия за разследване на причините и провеждането на Балканските войни (Карнегиева анкета), в: Другите Балкански войни, Фондация "Свободна и демократична България", София 1995, стр. 146 (от сайта „Книги за Македония“, 05.06.2009)
  3. а б в Стоянова, Пламена - Покръстването на българите мюсюлмани, стр. 10, в: сп. „Анамнеза“, 2006 (кн. 3), ISSN 1312-9295
  4. а б Елдъров, Светозар. Православието на война. Българската православна църква и войните на България 1877-1945, София 2004, с. 111-113

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония