Тане Николов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Тане войвода.

Тане Николов
български революционер
Тане Николов 
Роден: 9 март 1873
Хасково, Османска империя
Починал: 19 януари 1947  (на 73 години)
Асеновград, България

Таню[1] Николов Жеков, известен и като Тане войвода, е български революционер, виден деец на национално-освободителното движение на българите в Македония и Тракия, войвода на Вътрешната македоно-одринска и Вътрешната тракийска революционна организация, участник във войните за национално обединение.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Таню Николов е син е на хасковския абаджия Никола Ангелов Жеков и Рада Стоева от село Кору чешме, днес Горски извор, Хасковско. Негов племенник, син на по-големия му брат Кою е друг легендарен български войвода - Никола Коев, известен с прозвището Мамин Колю. Таню завършва първи клас в Хасково. Там, в редовете на 10 пехотен родопски полк отслужва и редовната си военна служба, след което остава на свръхсрочна служба като младши унтерофицер, на строева длъжност - командир на взвод. Загубва твърде рано съпругата си, а скоро след нея умира и първородната им дъщеря. В края на юни 1902 се уволнява от армията с чин старши подофицер.

В Тракия[редактиране | edit source]

Знамето на четата на Тане Николов.

На 28 юли 1902 г. Николов е покръстен във ВМОРО заедно с Димитър Запрянов от Марин Чолаков и Стефан Чакъров[2] и през август 1902 година влиза като четник на ВМОРО в Гюмюрджинско с четата на Константин Антонов.[3]

Влязъл веднъж в революционната организация и заклел се в приятелство на Борис Сарафов, Тане Николов ѝ остава верен до края на живота. Тане Николов отначало е четник при Константин Антонов Сеченката, а от 1903 година става самостоятелен войвода. С четата си участва в Преображенското въстание в Тракия, където остава и след въстанието. В революционната му дейност от този период влиза взривяването на железопътна композиция на мост край село Бадома (днес Палая, Палагия) в Тракия през юли 1904 година, извършено заедно с другарите му Митрю Карабелята от село Дервент, Дедеагачко и Петко Келя от село Манастир, Гюмюрджинско, както и неуспешен опит за атентат на гара Кулели Бургас. Четата на Тане Николов води ред сражения с османските войски. В село Мерхамли (днес Пеплос), Ференско в края на декември 1904 след предателство и атентат срещу четата Тане Николов е ранен. Седмица по-късно, през януари 1905 води голямо сражение с редовна туска армия край село Манастир.

В Македония[редактиране | edit source]

Тане Николов през април 1907.

През 1906 година Тане Николов се прехвърля като войвода на ВМОРО в Леринско, Македония. През април 1907 година е назначен за районен войвода в Прилепско, като действа и Велешко, за където заминава през м. май, с чета от 28 човека, снаряжени и подготвени в България. По време на пребиването си в Македония, четата неколкократно се преформира, с помоща на местните милиции, като за известно време функциите на помощник войводи са изпълнявани от Пано Арнаудов и Иван Смичков[4] и редица други, популярни и по-късно, български войводи. Четата има за основна задача да води борба с въоръжената сръбска пропаганда, преследвайки четите на Йован Бабунски и Глигор Лямев из Бабуна планина. През юни 1907 година води сражения с турски аскер и сръбски чети при селата Кърстец, Попадия, Никодин и Ракле, Прилепско.

Битолската чета на Тане Николов, участвала в епопеята на Ножот. Седмият от ляво на дясно на последния ред е Васил Балевски
Четите на Тане Николов, Мирчо Найденов и Гьоре Спирков след боевете на Ножот, юли 1907 година[5].

През юли 1907 година е ръководител на обединените чети на Организацията, които участват в най-голямото сражение след Илинденско-Преображенското въстание, това при Ножот, Попадийски чукари и Ясенова глава, Прилепско. В района са събрани влезлите от България чети на Тане Николов, Михаил Чаков, Христо Цветков и Иван Наумов Алябака На инспекция е дошъл битолският окръжен войвода Петър Ацев със секретаря си. Към тях се присъединяват районните прилепски чети на Мирчо Найдов и Гьоре Спирков. Подкрепяни са от местната милиция и селските чети на Секула Ораовдолски и Велко Попадийски.

Почти цялата Костурска организационна чета, заедно с трима четници от Танювата и неколцина от четата на Михаил Чаков са разположени на Ножот. В отсътвието на войводата си Христо Цветков и ръководени от 19 годишният Атанас Попов от село Шестеово, Костурско и също толкова младият, самоотлъчил се юнкер от софийското военно училище, Трендафил Думбалаков от село Сухо, Солунско, брат на българските офицери Димитър и Михаил Думбалаков, въпреки заповедта от страна на войводския съвет, отказват да се изтеглят и остават под обстрела на превъзхождащите ги многократно турски сили.

Срещу костурчани е струпан почти три хиляден редовен армейски корпус, командван от бъдещия устройвач на Хуриета, Енвер бей. Четниците загиват до един. Обединените чети губят общо 67 бойци в тази епопея, останала в съзнанието на населението и възпята в песните. Саможертвата на ножовци прави огромно впечатление и получава отзвук извън пределите на империята. Самите турски вестници не се смущават, че това се случва в тяхната държава и повлияни от скорошната Руско-японска война, по аналогия със самоубийствените атаки на японските самураи наричат сражението на Ножот - „джапон мурабеси“ на първите си страници. Европейският печат определя българските четници като „леонидови воини“, а в съзнанието на местното население Ножот остава като „Малката Шипка“ и години наред отдават почит на падналите - тайно, по времето на Кралство Сърбия и с първо явно честване през 1941 година, когато Вардарска Македония е временно част от България.

Мирчо Найденов, Тане Николов и Гьоре Спирков след сражението при Ножот.

След сражението при Ножот, по решение на Битолският окръжен конгрес от август 1907, е назначен за ревизор на всички организационни чети в Западна Македония. До края на 1907 година Тане Николов с четата си води ред сражения със сръбски и гръцки чети и с турски редовни войски в Мариово. След убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов от санданистите на 28 ноември 1907, в началото на януари 1908 година Тане Николов заедно с побратима си Никола Костов Сиин от Мокрени пристига в София и предлага услугите си в охрана на Христо Матов и Васил Чекаларов, които са на прицела на санданистите.[6] Като ревизор на четите в Западна Македония е с делегатски права от Битолски революционен окръг при участието си на Общия конгрес на ВМОРО, проведен през март 1908 година в село Жабокрът, Кюстендилско.

След Хуриета[редактиране | edit source]

Печат на войводата Тане Николов.

След Младотурската революция от 10 юли 1908 година Тане Николов е сред дейците на ВМОРО, които, за разлика от течението на серчани - начело с Яне Сандански, се противопоставят на младотурския режим. В изпълнение на решението на Кюстендилския конгрес, Тане Николов заедно с Димитър Запрянов и Иван Москов, на 24 септември 1908 извършва покушение над Яне Сандански в Бошнак хан в Солун. Николов убива телохранителите на Сандански Мицо Врански и Танчо Атанасов, но самият Сандански е само ранен в плешката. След атентата Тане Николов се оттегля в България. През април 1909 година заедно с Апостол влизат отново в Македония, за да водят борба с младотурския режим. През февруари 1910 година, след среща с братя Бъкстон, Джеймс Баучер и Стаматов за уреждане на македонския въпрос е арестуван и интерниран от българското правителство във Варна. По същото време във Варна са Апостол Петков, Георги Занков, Стефан Чавдаров и други от старите войводи на ВМОРО. През март и април се провеждат и първите срещи между тях, с цел възстановяване на Организацията. Преоблечен като свещеник, в края на април 1910 година Тане Николов заедно с Дякон Евстатий напуска Варна и в началото на май участва в софийското учредително съвещание в дома на Михаил Чаков, при което се полагат основите на БНМОРО заедно с Апостол Петков, Христо Чернопеев, Георги Занков, Димитър Ляпов, Михаил Думбалаков, Антон Бозуков

Прилепският войвода Тане Николов и Ениджевардарският войвода Апостол Петков.

В средата на май сборните чети на Тане Николов, Апостол войвода, Христо Чернопеев, Михаил Чаков, Дякон Евстатий, Стефан Чавдаров и Константин Самарджиев Джемото заминават за Македония и при село Ораново, Горноджумайско е първото им сражение с турските гранични постове. С Тане и Апостол се заема лично потушителят на въстанието в Албания - Енвер бей, като цяло Ениджевардарско е блокирано от османски войски. С нова чета Тане Николов влиза отново в Македония през 1911 година. Сраженията с турците започват още от село Влахи. Следват сражения при Рибното езеро, край Ел тепе, край село Сърбиново и село Палат и други сражения в Пирин и Беласица. След това Тане се разболява тежко и се оттегля на лечение в Рилския манастир, където е предаден на българските власти от игумена, който е санданист. През 1912 година четата с която Тане Николов отново заминава за Битолски окръг е организирана и въоръжена от габровското гражданство. Докато Тане Николов действа във вътрешността, междуособиците в Организацията не спират - Тодор Александров издава окръжно срещу четата на Тане и горещо поздравява Христо Чернопеев, че се е заел с прогонването й. По същото време Яне Сандански отказва да участва в общо съвещание на войводите, за да решат как ще действат в условията на предстоящата война.

Балканските войни[редактиране | edit source]

Покръстителната чета на Тане Николов (в средата). Пред войводата легнал е Мамин Колю. Отдясно на войводата е отец Ной Ангелов(поп Нойко), а преди него е отец Стронгелов от Турян. Отляво на войводата, до момиченцето, е архимандрит Стоян Шоков, бъдещият екзарх Стефан.

Балканската война заварва Тане Николов с чета в Македония. Започва акция по прекъсване на телефонните и телеграфни връзки съвместно с четата на Борис Илиев. Води сражения край Крупник, Кресна, Мечкул и Сърбиново, Горноджумайско. Старите вражди между централисти, върховисти и санданисти са прекратени и четата на Тане Николов успоредно с тази на Яне Сандански се придвижва като авангард на Седма пехотна рилска дивизия при овладяването на Рупелското дефиле. Николов води сражения при Пресека, Градово и на други места. В началото на 1913 година Тане Николов се включва като охрана на Духовната мисия на Светия синод на Българската екзархия за покръщаване на помаците в Гюмюрджински окръг по направление Даръдере - Пашмакли.

Четата на Тане Николов, с подвойвода Мамин Колю, която участва в защитата на прохода Елидже през 1913г.

От юли 1913 г. се включва в Междусъюзническата война, като се присъединява към Скечанския отряд на полковник Данаилов. Участва в сражения с гръцки войски при Гара Бук, Чангър дере и Елидже. Нови сражения с турския аскер при Голям Палас (днес Рудозем).

Първата световна война[редактиране | edit source]

През септември 1915 Тане Николов вече е на разположение на щаба на Единадесета пехотна македонска дивизия. През 1917 - 1918 година, използвайки опита си в борбата със сръбската въоръжена пропаганда в Македония, действа в Моравско, където организира контрачетите срещу сръбските въоръжени отряди, действащи в тила на българската армия. Участва в успешното потушаване на Топличкото въстание през февруари 1917 година. Тане Николов е командир на партизанска рота, в чиито състав влиза неговият 47 планински взвод, и взводовете на войводите Тодор Оровчанов и Крум Зографов. Формирани са от стари и изпитани бойци на ВМОРО и задачата им е борба срещу сръбските чети на Коста Пекянец, Коста Войнович и други. В района на действие на ротата под командване на Тане Николов влизат старата сръбско-албанска граница, Велики Ястребац, Гайтан планина и част от Нишка околия. Помощник-войвода на Тане Николов тогава е Константин Кюркчиев.

Начело на ВТРО[редактиране | edit source]

„Устав и правилник на ВТРО“, дело предимно на Тане Николов.
Тане Николов в Скопие през 1941 г.

След Първата световна война Тане Николов е избран за член на ръководството на Вътрешната тракийска революционна организация. През 1920 година участва в организирането на българо-турска съпротива срещу гръцкото управление в Западна Тракия. През 1922 година е назначен за главен войвода на четите на новооснованата Българо-турска вътрешна тракийска революционна организация и ръководи 13 български и 7 турски чети. Четите правят опити да организират останалото в Западна Тракия българско и турско население, разрушават съобщителни връзки, нападат гръцки военни постове и села на гръцки колонисти, заселени в български или турски села.

Печат на войводата Тане Николов като върховен войвода на ВТРО.
Тане Николов с войводи от ВТРО (1922).

След Деветоюнския преврат Тане Николов приема политиката на правителството на Александър Цанков за спиране на въоръжената борба срещу Гърция, в резултат на което турците се оттеглят от Вътрешната тракийска революционна организация, а едно от теченията във ВТРО, оглавявано от войводите Димитър Маджаров и Коста Георгиев създава друга ВТРО, продължаваща борбата.

Последни години[редактиране | edit source]

През 1924 г., след като е приет отчета му на редовен конгрес на ВТРО в Пловдив, се оттегля в Станимака. В същата година е интерниран в Никопол. Продължава да следи проблемите на освободителното движение. „В редовете на ВМРО има крайни недоразумения и ние, старите работници, които създадохме това дело, не можем да останем равнодушни и неми свидетели”, това е изводът от среща в София, в която участват и Михаил Чаков, Туше Делииванов, Атанас Лозанчев и други. Старият войвода не се намесва в уличните братоубийства през 20-те и 30-те години на 20 век, въпреки че често подпомага останали живи дейци на освободителното движение при материални затруднения. Всяка година на Архангеловден той дава курбан за убитите му четници, на който присъстват бежанци от Тракия и Македония. За да осигури старините си, войводата закупува през 20-те години няколко имота, сред които и мелница в Станимака. Таню Николов няма преки наследници, а осиновява племенниците си - деца на братовия му син Мамин Колю. Огорчен от отношенията помежду им и към имотите му, към края на живота си той променя намеренията си и завежда дела за разсиновяване.

Финалът на бурния му живот е отбелязан от трагичен инцидент. През януари 1947г., след многократни конфликти с наемателите на мелницата му той нахълтва там въоръжен, тръгнал да урежда сметки. В разразилите се пререкания, довели до стрелба от негова страна, убива единия от наемателите и още четирима работници, след което се предава на органите на властта. Според Даниела Бурулянова и Христофор Тзавелла войводата е убит в ареста от комунистическите власти.[7] В издадения от общинския лекар смъртен акт е отбелязано: „Смъртта е последвала от смърт чрез обесване (вероятно самообесване)“.[8][9] В съобщението на вестниците по повод развилите се събития и смъртта му лаконично се казва: „Известен като терорист и участник в много разбойнически акции през Балканската и Първата световна война. Като личен приятел на цар Фердинанд, подарил му голям брой златни монети и украшения, ограбени от него от разбойнически акции.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Тане Николов в нашите сродни проекти:

Wikisource-logo.png Уикиизточник

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Името се среща като Тане, Таньо, Тани, Тано.
  2. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 85 - 86.
  3. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 86, 228.
  4. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“
  5. Илюстрация Илинден, 1929-1930, бр. 25, стр.10
  6. Тзавелла, Христофор. „Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев“, София, 2003, стр. 33.
  7. Бурулянова, Даниела. Войводата Таню Николов – царят на Родопа, в: Сборник „Международна конференция 90 години Балканска война“, Кърджали 2002, стр. 458-470.
  8. Таню Николов (1873-1993). Научна конференция. Доклади и съобщения, Хасково, 1993.
  9. Печилков, Андрей. Таню Николов, Смолян 1993.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.