Направо към съдържанието

Борис Илиев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Борис Илиев
български революционер
Роден
1882 г.
Починал
28 юни 1930 г. (48 г.)
Борис Илиев в Общомедия

Борис Илиев Попмихов, наричан Берковчанина[1], е български революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]
Четата на Борис Илиев през Балканската война. Снимката е направена в Солун след превземането на града[2].

Борис Илиев е роден в Берковица през 1882 година. Има основно образование. През 1900 година става член на ВМОК и през 1902 година е четник при мичман Тодор Саев. Взема участие в Горноджумайското въстание през септември-октомври 1902 година, а през 1903 година е в четата на щипския войвода поручик Сотир Атанасов, който действа в Щипско, Кратовско и Кочанско. Взема участие и в Илинденско-Преображенското въстание.

От началото на 1905 година е в четата на капитан Юрдан Стоянов, която действа в Горноджумайско и Мелнишко. За известно време е в четата на полковник Анастас Янков. От 1906 година е определен за районен войвода в Горноджумайско.

Четата на Борис Илиев през Балканската война.[3]

По време на Балканската война 1912 – 1913 Борис Илиев е войвода на партизанска чета № 30 на Македоно-одринското опълчение. На 26 септември четата на Илиев нахлува в Горноджумайско и предприема мерки по организирането на местното българско население във въоръжени милиции. Сражава се при селата Сърбиново, Осеново и Градево. В доклада си до Щаба на МОО пише:

„ Назначих селски чети, които при първия топовен вистрел на границата да скъсат всички телеграфни и телефонни съобщения и да дават съдействие на настъпающите български части.[4] “

По-късно действа в Солунско и заедно с българската армия влиза в Солун.

През Междусъюзническата война (1913) е в състава на 14-а воденска дружина на Опълчението, като е награден със сребърен медал.[7] Участва и в Първата световна война 1915 – 1918.

Участва в Първата световна война, след която става член на БКП. Участва активно в подготовката и провеждането на Септемврийското въстание в 1923 година. Командва въстаническа група, с която участва в превземането на Берковица. При потушаването на бунта е заловен и изтезаван, вследствие на което заболява тежко.[8]

Умира в Берковица на 28 юни 1930 година.[9][10][11]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 16.
  2. ↑ Партизанскиятъ отрядъ на войводата Борисъ Илиевъ // 10 (30). Декемврий 1930. с. 8.
  3. ↑ Партизанскиятъ отрядъ на Борисъ Илиевъ // Илюстрация Илиндень 6 (26). Илинденска организация, Май 1930. с. 14.
  4. ↑ Петров, Тодор. Действията на партизанските чети в тила на противника. в: Колектив. Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944. Том 3. София, МНИ, 1997. с. 275.
  5. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 396.
  6. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 495.
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 308, 893 - 894.
  8. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 138.
  9. ↑ „Алманах на българските национални движения след 1878 г.“, София, 2005.
  10. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 64 – 65.
  11. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 186.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „История на България“         Портал „История на България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Борис_Илиев&oldid=12346670“.