Направо към съдържанието

Градево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Градево
Църквата „Свети Илия“
Църквата „Свети Илия“
България
41.9197° с. ш. 23.1958° и. д.
Градево
Област Благоевград
41.9197° с. ш. 23.1958° и. д.
Градево
Общи данни
Население177 души[1] (15 март 2024 г.)
1,82 души/km²
Землище97,505 km²
Надм. височина469 m
Пощ. код2755
Тел. код0748
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ17405
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   – кмет		Симитли
Апостол Апостолов
(Партия на зелените; 2003)
Градево в Общомедия

Градѐво е село в Югозападна България. То се намира в община Симитли, област Благоевград.

Население

[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав

[редактиране | редактиране на кода]
Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост
Общо 181
Българи 179
Турци -
Цигани -
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 2

География

[редактиране | редактиране на кода]

Село Градево се намира в планински район. Градево е разпръснато село – някои от махалите са Баба Цвета, Марево, Срандашка, Реката.

История

[редактиране | редактиране на кода]
Пътят Симитли-Разлог през Предел - главната улица на Градево
Паметна плоча на загинали градевци на паметник до църквата „Свети Илия“

Градево възниква като колибарско село. Споменава се в турските документи от 1576 година. През XIX век тук се отглеждат много кози, овце, овес, царевица, ечемик, картофи.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„ Градево, на И от Джумая 5 часа; има две църкви и едно попско училище. Околността е гориста и стръмна. През селото минува река, която зиме нараства значително; в нея ловят пъстърва. 280 къщи, българе.[3] “

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 1650 души, всичките българи-християни.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година дванадесет души от Градево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

През учебната 1926-1927 година в Градево функционира прогимназия с един клас, в която се обучават 28 ученици (25 момчета и 3 момичета), обучавани от един волнонаемен учител.[6]

В селото има построен паметник на падналите във войните за България. Като отличил се герой е Александър Кръстев Масларски (1897-1944), убит през 1944 г. покрай Гюешево. По големият му син Стоян Александров Масларски (1923-1996) също участва във Втората световна война. Той участва в основните военни действия при форсирането на река Драва. Завръща се от войната с военни почести.

Кооперирането на земята се извършва в началото на 1958.

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
  • Църквата „Свети Илия“ е обект от национално значение. Тя е изградена през 1847 година в махалата Реката. Тя е каменна, трикорабна псевдобазилика с притвор и балкон под него. През 2011 година е извършен основен ремонт и подмяна на покрива. Църквата „Свети Никола“ е построена в 1861 година в Овнарската махала.[7]
  • Параклис „Свети 40 мъченици“ е осветен през август 2016 г.

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Градево
Спас Димитров
Заявление от Никола Г. Младенов за членство в Македоно-одринското опълченско дружество в Горна Джумая. Горна Джумая, 26 май 1934 г.
  • Аврам Младенов (1864 – 1940), български църковен деец
  • Ангел Иванов Кацарски, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 13 кукушка дружина[8]
  • Ангел Мазнеов (1863 – 1902), български революционер
  • Апостол Данчов (1876 – след 1943), български революционер
  • Гълъб Георгиев (р. 1934), кмет на Благоевград 1971-1977, 1990
  • Димитър Атанасов Биров (р. 1912 - ?), интербригадист[9]
  • Димитър Пирински (1866 - ?), български лекар, завършил медицина в Тулуза в 1901 г.[10]
  • Иван Павлов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[11]
  • Йордан Биров, български революционер
  • Йордан Цицков (1865 – 1925), български революционер
  • Димитър Янев (1928 - 2013), български композитор[12]
  • Мирчо Юруков (1907 – 1963), български революционер, публицист и историк
  • Никола Младенов (1879/1880 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Градево, жител на Дубница, 2 и 3 рота на 7 кумановска дружина[13]
  • Никола Цветков, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[14]
  • Петър (Кара Петър), войвода на ВМОРО[15]
  • Спас Димитров (1877 – след 1918), български революционер от ВМОРО,[16] македоно-одрински опълченец, 3 рота на 10 прилепска дружина[17]
  • Стоил Иванов (? – 1899), български учител в Градево между 1849 и 1855 година и свещеник там между 1855 и 1879 година, умира в Дупница[18]
  • Стоян Сотиров (1903 – 1984), български художник
  • Тодор Иванов Кацарски (1871 – ?), български революционер, арестуван и измъчван във връзка с отвличането на мис Стоун, войвода на чета по време на Горноджумайското въстание в 1902 година.[19][20]
  • Тодор Атанасов, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[11]
  • Тодор Илиев, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[11]
  • Александър Попаврамов Младенов (19 април 1892 - ?), български революционер, деец на михайловисткото крило на ВМРО[21]
  • Филип Аврамов (1929 – 1997), български композитор;
  • Христо Градевецът, български революционер
  • Христо Юруков (1918 – ?), кмет на Благоевград 1967-1971
Починали в Градево
Свързани с Градево
  • Яне Маревски, български свещеник в Градево, инициатор за откриване на училището в селото около 1850-1860 година, учител в Годлево през 1867 година[23]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  3. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 22.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
  5. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 839.
  6. ↑ Централен държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 59.
  7. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 234.
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 342.
  9. ↑ Сирков, Димитър. В защита на Испанската република: 1936-1939. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1967. с. 239.
  10. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
  11. ↑ а б в г Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 47.
  12. ↑ Почина великият благоевградски композитор Димитър Янев // Архивиран от оригинала на 2013-07-14. Посетен на 2013-07-12.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 469.
  14. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
  15. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 51.
  16. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 104.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 227.
  18. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 273.
  19. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 75.
  20. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 212.
  21. ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 2. Велико Търново, Фабер, 2023. ISBN 978-619-00-1604-5. с. 19.
  22. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 46
  23. ↑ |Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 399.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Градево&oldid=12192269“.