Градево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Градево
Църквата „Свети Илия“
Църквата „Свети Илия
Общи данни
Население 171 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 97,505 km²
Надм. височина 469 m
Пощ. код 2755
Тел. код 0748
МПС код Е
ЕКАТТЕ 17405
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Симитли
Апостол Апостолов
(РБ, НФСБ, ВМРО-БНД, …)
Градево в Общомедия

Градѐво е село в Югозападна България. То се намира в община Симитли, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Градево се намира в планински район. Градево е разпръснато село – някои от махалите са Баба Цвета, Марево, Срандашка, Реката.

История[редактиране | редактиране на кода]

Градево възниква като колибарско село. Споменава се в турските документи от 1576 година. През XIX век тук се отглеждат много кози, овце, овес, царевица, ечемик, картофи.

Пътят Симитли-Разлог през Предел - главната улица на Градево

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Градево, на И от Джумая 5 часа; има две църкви и едно попско училище. Околността е гориста и стръмна. През селото минува река, която зиме нараства значително; в нея ловят пъстърва. 280 къщи, българе.[1]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 1650 души, всичките българи-християни.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Градево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]

През учебната 1926-1927 година в Градево функционира прогимназия с един клас, в която се обучават 28 ученици (25 момчета и 3 момичета), обучавани от един волнонаемен учител.[4]

В селото има построен паметник на падналите във войните за България. Като отличил се герой е Александър Кръстев Масларски (1897-1944), убит през 1944 г. покрай Гюешево. По големият му син Стоян Александров Масларски (1923-1996) също участва във Втората световна война. Той участва в основните военни действия при форсирането на река Драва. Завръща се от войната с военни почести.

Кооперирането на земята се извършва в началото на 1958.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Църквата „Свети Илия“ е обект от национално значение. Тя е изградена през 1847 година в махалата Реката. Тя е каменна, трикорабна псевдобазилика с притвор и балкон под него. През 2011 година е извършен основен ремонт и подмяна на покрива. Църквата „Свети Никола“ е построена в 1861 година в Овнарската махала.[5]
  • Параклис "Свети 40 мъченици" е осветен през август 2016 г.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Градево
Спас Димитров
Паметна плоча на загинали градевци на паметник до църквата „Свети Илия“
  • Flag of Bulgaria.svg Аврам Младенов (1864 – 1940), български църковен деец
  • Flag of Bulgaria.svg Ангел Мазнеов (1863 – април 1902, Градево), български революционер, войвода на градевската чета, арестуван и измъчван във връзка с отвличането на Мис Стоун в 1901 година.[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Гълъб Георгиев (р. 1934), кмет на Благоевград 1971-1977, 1990
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Пирински (1866 - ?), български лекар, завършил медицина в Тулуза в 1901 г.[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Йордан Цицков (1865 – 1925), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Янев (1928 - 2013), български композитор[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Мирчо Юруков (1907 – 1963), български революционер, публицист и историк
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Младеов (1879/1880 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Градево, жител на Дубница, 2 и 3 рота на 7 кумановска дружина[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Спас Димитров, български революционер от ВМОРО, умрял след 1918 г.[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоил Иванов (? – 1899), български учител в Градево между 1849 – 1855 година и свещеник там между 1855 – 1879 година, умира в Дупница[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Сотиров (1903 – 1984), български художник
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Иванов Кацарски (1871 – ?), български революционер, арестуван и измъчван във връзка с отвличането на мис Стоун, войвода на чета по време на Горноджумайското въстание в 1902 година.[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Филип Аврамов (1929 – 1997), български композитор;
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Градевецът, български революционер, деец на ВМОК, участва със своя чета в Горноджумайското въстание и в Илинденско-Преображенското въстание в четата на капитан Юрдан Стоянов[13].
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Юруков (1918 – ?), кмет на Благоевград 1967-1971
Починали в Градево
Свързани с Градево
  • Flag of Bulgaria.svg Яне Маревски, български свещеник в Градево, инициатор за откриване на училището в селото около 1850-1860 година, учител в Годлево през 1867 година[15]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 22.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 839.
  4. Централен държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 59.
  5. Енциклопедия Пирински край, том Ι. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 234.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 96.
  7. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
  8. Почина великият благоевградски композитор Димитър Янев
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 469.
  10. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 104.
  11. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.273.
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 75.
  13. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 178.
  14. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 46
  15. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.399.
     Портал „Македония“         Портал „Македония