Железница (област Благоевград)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Железница
Общи данни
Население 324 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 32 802±0 km²
Надм. височина 677 m
Пощ. код 2732
Тел. код 0748
МПС код Е
ЕКАТТЕ 29146
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Симитли
Апостол Апостолов
(РБ, НФСБ, ВМРО-БНД, …)
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Железница.

Желѐзница е село в Югозападна България. То се намира в община Симитли, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Железница се намира северно от Симитлийската котловина. Отстои на 4 км от общинския център град Симитли и на 10 км от областния център гр. Благоевград. На север граничи със землището на с. Мощанец и с. Покровник. На изток пресича река Струма при Долно Церово и граничи със землището на с. Градево и Горно Ораново. На юг селото граничи със землището на град Симитли, с. Докатичево и с. Тросково. Западната му граница е до с. Дебочица и село Падеж. През Железнишкия пролом преминава международната железопътна линия София-Кулата и международен път Е-79. Железница има умерено-континентален климат. По поречието на река Струма прониква средиземноморско течение.

Средномесечните температури са между 18 – 20 градуса. Най-високите летни температури достигат 39 – 40 градуса, а най-ниските до минус 10 – 12 градуса. Валежите средногодишно са около 60 – 80(?) литра на m². Преобладават пролетно-летните дъждове.

История[редактиране | редактиране на кода]

Веществените доказателства за далечното минало на Железница са малко. Като старо селище по средното течение на река Стримон (Струма) върху него е оказало влияние тракийското племе Меди и оживения по това време център Баня или Изворите (сега Симитли). От това време в землището на селото се намира малка могила на запад от р. Струма, наречена „градището“. Срещу него, източно от Струма се намира стара римска крепост със същото име в Долно Церово, която е била наблюдателница на пътя край Струма. „Градището“ е играело помощна роля, тъй като според преданията е имало стражи. Говори се, че двете крепости са били свързани с мост и подземен тунел под нивото на Струма. Имало е тракийско население. През VI век от северозапад нахлуват славяните, които се смесват с траките. По-късно към двата етноса се присъединяват и прабългарите през VII век. Така смесеното население по поречието на средна Струма влиза в Българската държава през 809 – 810 година под управлението на хан Крум. По-късно то приема управлението на Самуил, след което преживява двувековно византийско владичество. През 1187 след успешното въстание на Търновските боляри Асен и Петър България се освобождава от владичеството. През 1218 година царските синове Иван и Александър, завърнали се от Русия сядат на Българския трон под името Иван-Асен ΙΙ. Създава се Второто Българско Царство. Има предание, че по тяхно време Железница си е извоювала привилегията на свободно село, което е изпълнявало оръжейни и други задачи на държавата. Тук, поради наличието на желязна руда започва да се развива рудодобив и обработка на желязо. Железната руда се добивала и преработвала в района на местност, която сега се нарича Леярната. Останки от тази дейност и сега се срещат в тези местности. Създавани са и ковачници, в които се обработвало добитото желязо. Освен селскостопански сечива се правели и саби, щитове и остриета за стрели и копия. С приемането на православната вяра в селото се построяват няколко църкви: „Св. Пророк Илия“ (1874), Успение Богородично (Бялата Църква), Атанасова Църква и Свети Дух. Село Железница участва и в изграждането на Рилския Манастир, което е отбелязано в летописната книга на манастира. След падането под османска власт през втората половина на XVII век, по време на султан Мохамед Втори (завоевателят на Симитли) за първи път в Симитли се заселват турци от Мала Азия. Техните наследници живеят в земите ни до 1912 – 1913 година. Те решили да потурчат християнското население, пострадало населението на Долно Осеново, Симитли, Крупник и Церово. Турците направили опит да помохамеданчат и населението на Железница, което тогава наброява около 400 къщи и има църква и килийно училище, на Великден 1625 година. На втория ден от Великден имало събор, провеждан в местността Попадиин Рид, на който идвали както хора от селото, така и жители на околните села. На този ден било нарочено и ислямизирането, но Доброта войвода и неговата дружина, живял през първата половина на XVII век, както и чети от останалите села, обградили къщата на чорбаджията Лазар, където отсядали бейовете и след жестока битка между хайдути и турци българите надделяват и не предават вярата си. За да не пострадат от отмъщението на турците, Доброта войвода извежда селяните и добитъка извън селото и запалват къщите си, повеждайки 300 – 400 железничани да търсят ново землище за по-добър живот. Някои се заселват в земите около Дупница, но по-голямата част се заселват в източните поли на Витоша, където създават малкото си село, наречено Железница. Към средата на XIX век обучението от килийно става светско. В летописната книга на църквата Свети Пророк Илия са записани имената на учителите, преподавали в Железнишкото училище, сред тях е и името на Ангел Кънчев, съратник на Левски.

В края на XVIII и началото на XIX век дружини от селото повеждат войводите Ангел и дъщеря му Румена войвода. След Руско-турската освободителна война през 1878 година радостта на жителите е помрачена, заради откъсването на Македония и Тракия от България. През 1880 година тридесет железничани участват в Кресненско-Разложкото въстание, водени от Георги Костов. Чест гост на Железница е и Яне Сандански, който подготвя комитет на ВМРО.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Железница, лежи на З от Джумая на разстояние от 3 часа. Църква, в която се чете по български, и 1 попско училище с 13 ученика. Тук се ражда първо качество тютюн. Къщите са на брой до 200, чисти българе.[1]

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 1100 души, всичките българи-християни.[2]

В село Железница на 23 септември 1902 година пуква първата пушка на Горноджумайското въстание. Водят се кървави боеве. Всичко е отразено достоверно във вестник Свобода или Смърт в брой 7 от 24-03-1903 година. Тогава Железница преживява второто си разселване. От 300 къщи остават по-малко от 150. Освобождението идва през 1912 г. През 1941 – 43 година се построява ново училище с ентусиазираното участие на всички селяни. В двете световни войни вземат участие и са загинали много железничани.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Жителите на селото са православни християни.В селото има 2 черкви.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Народно читалище „Васил Коларов“;
  • Кметство;
  • Целодневна детска градина;

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Природна забележителност е река Вранещица или Стара река, която пресича от запад на изток цялата територия на селото и се влива в р. Струма. Най-високите места са 5-те чуки – Лунджовска с 1050 м надморска височина, Мурджовска със 750 м надморска височина, Бурча със 700 м надморска височина, Тупарска (с Куклите), Камено и Лазаровска чука по 650 м надморска височина. Една от най-интересните природни забележителности е „Момина скала“, надвиснала над р. Вранещица на 1 км от р. Струма. Местността е свързана с историята на селото. По време на османската власт тук се водили битки с поробителите. Един от тях харесал местна мома, която не отговаряла на щенията му. Тръгнал турчинът да я преследва, а тя побягнала и се изкачила на скалата. Като видяла, че турчинът ще я настигне, момичето скочило от високата скала и загинало, запазвайки своето достойнство.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Провежда се събор-земляческа среща с жителите на с. Железница, обл. Софийска, преселници в миналото от с. Железница, обл. Благоевград. Фолклорната група на селото редовно взема участие в събора „Пирин пее“, провеждан в местността Предела. На празника Свети Дух се провежда събор и курбан за здраве на жителите на селото, подобни събирания има и на други религиозни значими празници.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Железница
Свързани с Железница
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Поппанайотов Илиев (Панайотов Попилиев) е български учител в Железница, Бачево и Добринище, син на свещеника Панайот Илиев от Разлог и брат на Филип Илиев, чичовците му Стоян и Петър са свещеници в Добринище[5]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Узунов, Борис. „Железница – Слънчева земя“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 21.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
  3. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 27.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 33.
  5. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.288 – 289.
     Портал „Македония“         Портал „Македония