Направо към съдържанието

Железница (област Благоевград)

Железница
България
41.9264° с. ш. 23.105° и. д.
Железница
Област Благоевград
41.9264° с. ш. 23.105° и. д.
Железница
Общи данни
Население285 души[1] (15 март 2024 г.)
8,7 души/km²
Землище32 802 km²
Надм. височина677 m
Пощ. код2732
Тел. код0748
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ29146
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Симитли
Апостол Апостолов
(Партия на зелените; 2003)
Вижте пояснителната страница за други значения на Железница.

Желѐзница е село в Югозападна България. То се намира в община Симитли, област Благоевград.

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост
Общо 368
Българи 340
Турци 4
Цигани 17
Други -
Не се самоопределят -
Неотговорили 7

Село Железница се намира северно от Симитлийската котловина. Отстои на 3,5 км от общинския център град Симитли и на 15 км от областния център гр. Благоевград. На север граничи със землището на с. Мощанец и с. Покровник. На изток пресича река Струма при Долно Церово и граничи със землището на с. Градево и Горно Ораново. На юг селото граничи със землището на град Симитли, с. Докатичево и с. Тросково. Западната му граница е до с. Дебочица и село Падеж. През Железнишкия пролом преминава международната железопътна линия София-Кулата и международен път Е-79, които имат важно транспортно и икономическо значение за эбщината, областта и страната. Средната надморска височина е 600 м. Железница има умерено-континентален климат. По поречието на река Струма прониква средиземноморско течение.

Средномесечните температури са между 18 – 20 градуса. Най-високите летни температури достигат 39 – 40 градуса, а най-ниските до минус 10 – 12 градуса. Валежите средногодишно са около 60 – 80(?) литра на m². Преобладават пролетно-летните дъждове.

В землището на селото на запад от Струма има малка могила Градището с антични останки. Срещу Градището, източно от Струма се намира стара римска крепост със същото име Градище, която е била наблюдателница на пътя край Струма. Градището край Железница е играело помощна роля. Според легенди двете крепости са били свързани с мост и подземен тунел под нивото на Струма.

По време на Второто българско царство, поради наличието на желязна руда в Железница започва да се развива рудодобив и обработка на желязо. Железната руда се добивала и преработвала в района на местност, която сега се нарича Леярната. Останки от тази дейност и сега се срещат в тези местности. Създавани са и ковачници, в които се обработвало добитото желязо.

През XVI век Доброта войвода организира съпротивата на селото срещу потурчването. На втория ден от Великден 1625 година имало събор, провеждан в местността Попадиин рид, на който идвали както хора от селото, така и жители на околните села. На този ден било нарочено и ислямизирането, но Доброта войвода и неговата дружина, както и чети от останалите села, обградили къщата на чорбаджията Лазар, където отсядали бейовете и след жестока битка между хайдути и турци българите надделяват и не предават вярата си. За да не пострадат от отмъщението на турците, Доброта войвода извежда селяните и добитъка извън селото и запалват къщите си, повеждайки 300 – 400 железничани да търсят ново землище за по-добър живот. Някои се заселват в земите около Дупница, но по-голямата част се заселват в източните поли на Витоша, където създават малкото си село, наречено Железница.

Църквите в селото са „Свети Илия“ (1874), „Успение Богородично“ (Бялата Църква), Атанасова Църква и „Свети Дух“. Село Железница участва и в изграждането на Рилския манастир, което е отбелязано в летописната книга на манастира.

Към средата на XIX век обучението от килийно става светско. В летописната книга на църквата „Свети Илия“ са записани имената на учителите, преподавали в Железнишкото училище, сред тях е и името на Ангел Кънчев, съратник на Левски.

В края на XVIII и началото на XIX век дружини от селото повеждат войводите Ангел и дъщеря му Румена войвода. След Руско-турската освободителна война през 1878 година радостта на жителите е помрачена, заради откъсването на Македония и Тракия от България. През 1880 година тридесет железничани участват в Кресненско-Разложкото въстание, водени от Георги Костов. Чест гост на Железница е и Яне Сандански, който подготвя комитет на ВМРО.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Железница, лежи на З от Джумая на разстояние от 3 часа. Църква, в която се чете по български, и 1 попско училище с 13 ученика. Тук се ражда първо качество тютюн. Къщите са на брой до 200, чисти българе.[3]

Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото брои 1100 души, всичките българи-християни.[4]

В село Железница на 23 септември 1902 година пуква първата пушка на Горноджумайското въстание. Водят се кървави боеве. Всичко е отразено достоверно във вестник Свобода или Смърт в брой 7 от 24-03-1903 година. Тогава Железница преживява второто си разселване. От 300 къщи остават по-малко от 150. Освобождението идва през 1912 г. През 1941 – 43 година се построява ново училище с ентусиазираното участие на всички селяни. В двете световни войни вземат участие и са загинали много железничани.

Жителите на селото са православни християни. В селото има 2 черкви.

Обществени институции

[редактиране | редактиране на кода]
  • Народно читалище „Васил Коларов“;
  • Кметство;
  • Старчески дом;

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Природна забележителност е река Вранещица или Стара река, която пресича от запад на изток цялата територия на селото и се влива в р. Струма. Най-високите места са 5-те чуки – Лунджовска с 1050 м надморска височина, Мурджовска със 750 м надморска височина, Бурча със 700 м надморска височина, Тупарска (с Куклите), Камено и Лазаровска чука по 650 м надморска височина. Една от най-интересните природни забележителности е „Момина скала“, надвиснала над р. Вранещица на 1 км от р. Струма. Местността е свързана с историята на селото. По време на османската власт тук се водили битки с поробителите. Един от тях харесал местна мома, която не отговаряла на щенията му. Тръгнал турчинът да я преследва, а тя побягнала и се изкачила на скалата. Като видяла, че турчинът ще я настигне, момичето скочило от високата скала и загинало, запазвайки своето достойнство.

Провежда се събор-земляческа среща с жителите на с. Железница, обл. Софийска, преселници в миналото от с. Железница, обл. Благоевград. Фолклорната група на селото редовно взема участие в събора „Пирин пее“, провеждан в местността Предела. На празника Свети Дух се провежда събор и курбан за здраве на жителите на селото, подобни събирания има и на други религиозни значими празници.

Заявление от Стоян Атанасов Стоянов за членство в Македоно-одринското опълченско дружество в Горна Джумая. Горна Джумая, 15 декември 1934 г.
Родени в Железница
  • Александър Николов (1893 – 1923), комунист
  • Доброта войвода, български хайдутин от XVI век;
  • Иван Ангелов, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, 3 рота на 5 одринска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[5]
  • Михаил Гребенаров (1843 - 1908), български книгоиздател
  • Симеон Ангелов (? – 1902), български революционер
  • Славе Македонски (1931 – 2002), български писател, македонист;
  • Стоимен Карадаев, български революционер
  • Стойне Ангелов, македоно-одрински опълченец, 29-годишен, четата на Дончо Златков, 1 рота на 15 щипска дружина[6]
  • Стоян Атанасов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на Кюстендилската дружина,7 кумановска дружина[7]
  • Христо Стоименов, български революционер, деец на МФО, убит на 20 март 1923 година от дейци на ВМРО заедно с Петър Чочков от Серменин и Давитко Вангелов Панков от Горна Рибница[8]
Свързани с Железница
  • Иван Поппанайотов Илиев (Панайотов Попилиев) е български учител в Железница, Бачево и Добринище, син на свещеника Панайот Илиев от Разлог и брат на Филип Илиев, чичовците му Стоян и Петър са свещеници в Добринище[9]
  1. www.grao.bg
  2. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  3. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 21.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 191.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 27.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 33.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 70.
  8. Динев, Ангел. Политичките убиства во Бугарија. Скопје, Култура-Скопје, 1983. ISBN 323 285 497 3. с. 331. (на македонска литературна норма)
  9. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 288-289.