Брежани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За селото в Република Македония вижте Брежани (община Дебърца). За други значения на Брежани вижте Брежани (пояснение).

Брежани
Общи данни
Население 791 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 46 476±0 km²
Надм. височина 625 m, 623 m
Пощ. код 2750
Тел. код 0748
МПС код Е
ЕКАТТЕ 6238
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Симитли
Апостол Апостолов
(РБ, НФСБ, ВМРО-БНД, …)
Кметство
   - кмет
Брежани
Благой Стефанов
(БСП, ВМРО-БНД, ПБСД, ...)
Брежани в Общомедия

Брежа̀ни е село в Югозападна България, в община Симитли, област Благоевград. До 1934 година името на селото е Сърбиново.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Брежани е разположено в Симитлийската котловина в северното подножие на Пирин. Има площ около 40 квадратни километра и население около 1000 души. Надморската височина на селото е между 500 и 700 метра.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Името Сърбиново се свързва с отдавашно заселване в селото на преселници от Сърбия. През 1576 година се споменава в османски регистър на джелепкешаните като две села - Сърбинче и Сербин дербенд. През 1650 селото е упоменато вече, като едно под името Сърбин със 105 християнски домакинства.[2]

През XIX век Сърбиново е голямо село населено преимуществено с българи, числящо се към Горноджумайската кааза на Серския санджак. Църквата „Свети Димитър“ в Сърбиново е построена в 1847 година.[3]


В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Сърбиново, село на юг от Джумая 5 часа. Лежи до Струма срещи Симитлия. Изкарва хубаво вино и много кестени. Църква, в която се чете по славенски и училище с 25 ученика.[4]

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на село Сърбиново брои общо 1920 души, от които 1900 българи-християни и 20 цигани.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година дванадесет жители на селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

В България[редактиране | редактиране на кода]

Реклама на Мина Пирин от Сърбиново от „Илюстрация Македония“ № 1, ноември 1925 г.

През войната селото е освободено от български военни части и остава в България след Междусъюзническата война през 1913 година.

От 7 до 11 февруари 1925 година в селото се провежда Шестият общ конгрес на ВМРО.[7] В 1933 г. местната организация на ВМРО се ръководи от Йосиф Спасов, а войвода на селската чета от 15 души е Иван Николов.[8]

През учебната 1926-1927 година в селото функционират два прогимназиални класа, в които един учител и една учителка обучават 57 ученика - 39 в първи клас и 18 - във втори. Две от децата, обучаващи се в първи клас, са момичета, останалите ученици са момчета.[9]

През 1933 година Сърбиново брои 320 къщи, а кмет е Божин Лазаров. В селото функционира кредитна кооперация „Солидарност“, читалище, първоначално училище и прогимназия „Тодор Александров“.[8] Кооперацията е основана през 1922 година и през 1935 година в нея членуват 116 земеделци.[10]

През август 1934 година село Сърбиново е преименувано на Брежани.

През 1949 година в село Брежани отваря врати едно от най-големите предприятия за производство на кафяви въглища в България – ДМП”Пирин”, което възражда селото, построява се нов жилищен квартал, училище, детска градина, културен дом на миньора,  подобрява се инфраструктурата, развива се художествената самодейност, селото има футболен отбор, през 1956 година жителите достигат 3635 души.

Мината е ликвидира през 2003 година, което се отразява негативно на развитието на селото, но будните жители търсят и намират нови перспективи чрез екологично земеделие и животновъдство, съхраняване и развитие на кестеновите гори, селски, еко и културен туризъм.

През 2010 година в Брежани е създадено сдружението „Хора и традиции”. В него членува почти цялото село, което възприема идеите на сдружението като свои, а те са възобновяване на културните и фолклорни традиции, реклама на региона и неговите природни дадености и уникалните по вкус и качество кестенови насаждения, грижа за хората в неравностойно положение, повишаване качеството на живот и др. Още неригистирано официално, сдружението организира първия по рода си в България Празник на брежанския кестен, който е популяризиран в регионални и национални медии и се организира всяка година през октомври.

На 15 декември 2014 в  министерството на регионалното развитие Управляващият орган на Програмата за трансгранично сътрудничество България – Македония 2007-2013 CCI номер: 2007CB16IPO007 официално връчи договора за изпълнение на проект „Подобряване на качеството на живот в трансграничния регион чрез насърчаване и съживяване на общото културно наследство между община Симитли, Р. България  и Делчево, Р. Македония” на обща стойност 90250,46 евро, от  които 47163,08 евро – за дейности на сдружението.

По инициатива на сдружението  и кметство Брежани се организира мащабна дискусия за съдбата на кестеновите гори с общински и държавни институции  с обобщен анализ на икономическите възможности на кестеновите плантации, възможност за доходоносен труд за хората и възраждане на природата.

Сдружение „Хора и традиции” има изградена мрежа от доброволци, които работят и са готови да работят за развитието на своето село, общност,  община. Сдружението се ползва с авторитет в региона, има моралната подкрепа на всички държавни и общински органи и организации.

В селото съществува отбор Пирински миньор, който е участник два пъти в Б футболна група и постоянен участник в Югозападна В група.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Местността Кръсто - до това място през 1878 стигат руските освободителни войски.
  • Местността Света Амина - през 1912 на това място се води сражение.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Бабугери в Брежани
  • Един от най-почитаните празници в Брежани се състои на 1 януари (Васильовден). В селото има няколко кукерски групи, или както ги наричат местните жители бабугери. Смята се, че бабугерите гонят злото и затова с тях хората посрещат настъпването на всяка нова година. Ритуалът се състои в слагането на много колоритни маски и т.нар. чанове (звънци), с които бабугерите обикалят всяка къща в селото, пеят песни и пожелават здраве и късмет през годината. Обикновено групите са 2 или 3, и между тях има съревнование за най-красиви и оригинални костюми. Всяка година се излъчва победител, като журито оценява най-вече по масовост т.е. колко човека има в групата, подреденост на участниците и колоритност. А също така и по начина на представяне на обичаите. В една група може да има и по 80-90 участника. Един от представяните обичаи е сватба, но такава каквато е била в миналото. В булка, или както е наричана в миналото невеста се превръща някой мъж. Този ден е един от най-хубавите в селото, създава много приятни емоции не само за неговите жители, но и за хората от общината, които отиват да се повеселят.
  • От октомври 2010 година - всяка година в Брежани се провежда Празник на кестена.[11]Малкото пиринско село на община Симитли всяка година демонстрира своите природни дарове: най-вкусните кестени, най-големите тикви, най-вкусните баници, ястия с кестени и талант. Брежанските баби и цялото село  подготвя този уникален празник, а към него се присъединява и италианецът  Мауро, който в специална скара, върху огън, предлага най-вкусните печени кестени. Вкусна  трапеза ще посрещне всички, които обичат Брежани, а след това се завива дълго хоро под съпровода на оркестър. Празниците на брежанския кестен традиционно са съпроводени с изложба-пленер, концерт на гостуващи любими изпълнители от България и Македония и се организират съвместно с община Симитли, кметство Брежани и подкрепата на дарители от селото.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Павел Давков.
Родени в Брежани
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Кюзеков, български революционер, войвода на чета в 1902 година[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Ангелов, македоно-одрински опълченец, 24-годишен, 2 рота на 5 одринска дружина, убит при Говедарник на 9 юли 1913 г.[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин (Капи) Иванов Томанов (1945 - 2014), български футболист, играл за ФК Пирин (Разлог)
  • Flag of Bulgaria.svg Любчо Тодоров (р. 1964), български офицер, генерал-майор
  • Flag of Bulgaria.svg Найден Златков (1859 – 1934), български свещеник и революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Павел Давков (1862 – 1920), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Димитров (1858 – 1942), кмет на Дупница
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Апостолов (1860 – 1912), български революционер
Други

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николай Мичев, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, Том 1, Благоевград, 1995, стр. 111.
  3. Енциклопедия Пирински край, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 111.
  4. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 21 - 22.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 191.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 882.
  7. Баждаров, Георги. "Моите спомени", София, 2001, стр.158-159.
  8. а б Централен държавен архив, ф. 396 К (ВМРО), оп. 2, а.е. 35, л. 529.
  9. Централен държавен архив, ф. 177 К (Министерство на народното просвещение), оп. 2, а.е. 18, л. 58.
  10. Списък на кооперативните сдружения, действали през 1935 година, по места, София 1936, с. 16 (не е отбелязана в изданието - околия Горна Джумая)
  11. Брежани посрещна празника на кестена, Newshub, 15 октомври 2011
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 90.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 26.
     Портал „Македония“         Портал „Македония