Брежани (община Дебърца)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Брежани.

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Брежани. За други значения на Брежани вижте Брежани (пояснение).

Брежани
Брежани
Панорама към Брежани
Панорама към Брежани
Reliefkarte Mazedonien.png
41.2717° с. ш. 20.9617° и. д.
Брежани
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Дебърца
Географска област Дебърца
Надм. височина 1293 m
Население 31 души (2002)
Пощенски код 6344
Брежани в Общомедия

Брежани (изписване до 1945 година: Брѣжани; на македонска литературна норма: Брежани) е село в община Дебърца на Северна Македония.

Георграфия[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Долна Дебърца, в източната част на котловината Дебърца между връх Мазатар от юг, Илинската планина от север и Плакенската от изток.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Брежани е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Брежани (Bréjani) е посочено като село с 80 домакинства с 200 жители българи.[1] Църквата „Свети Атанасий“ е от XIX век. Според Васил Кънчов в 90-те години Брежани има 80 къщи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Брежани е населявано от 560 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Брежани има 640 българи екзархисти.[4] При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Брежани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 31 жители македонци.[6]

Националност Всичко
македонци 31
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

В 2003 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски осветява манастира „Св. св. Петър и Павел“.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Брежани
  • Flag of Bulgaria.svg Алексо Кузманов Десанов, български революционер от ВМОРО[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Армен Насто (вероятно псевдоним), ръководител на революционния комитет на ВМОРО[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Бимбил Търпев Стефанов, български революционер от ВМОРО.[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Богоя Трифунов Алексов, български революционер от ВМОРО[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Войдин Христов Търпев, български революционер от ВМОРО[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Деспот Брежански, български революционер, деец на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Гяко Костов Танасков, български революционер от ВМОРО[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Деспот Христов Стойчев, български революционер от ВМОРО[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Евтим Янкулов, български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Змейко Йовев Божинов, български революционер от ВМОРО[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Миленков (1877 – 1903), български революционер, деец на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Недан Миленков Смилев, български революционер от ВМОРО[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Янев, български учител и революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Паунко Брежански, български революционер, деец на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Робе Йонов Янчев, български революционер от ВМОРО[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Сандре Велянов Кършаров, български революционер от ВМОРО[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Робе Йонов Янчев, български революционер от ВМОРО[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Стамена Стефанова, българска революционерка от ВМОРО[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Силянов Лозанов, български революционер от ВМОРО[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Танасков Митрев, български революционер от ВМОРО[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Търпев Кръстев, български революционер от ВМОРО[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Славев Стойков, български революционер от ВМОРО[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Трайчев Станков, български революционер от ВМОРО[10]
Починали в Брежани

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 102-103.
  2. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 253.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 831.
  6. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, archived from the original on 2008-09-15, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 2007-09-16 
  7. Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 19 март 2014 г.
  8. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  9. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.10
  10. а б в г д е ж з Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  11. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  12. Фељтон „Илинденски сведоштва“: Од Ташко Арсов, Дебрца (28). // Вечер, 09/07/2018. Посетен на 11 октомври 2020 г.
  13. а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  14. а б в Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  15. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
     Портал „Македония“         Портал „Македония