Брежани (община Дебърца)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Брежани.

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Брежани. За други значения на Брежани вижте Брежани (пояснение).

Брежани
Брежани
Панорама към Брежани
Панорама към Брежани
North Macedonia relief location map.jpg
41.2717° с. ш. 20.9617° и. д.
Брежани
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Дебърца
Географска област Дебърца
Надм. височина 1293 m
Население 31 души (2002)
Брежани в Общомедия

Брежани (изписване до 1945 година Брѣжани; на македонска литературна норма: Брежани) е село в община Дебърца на Северна Македония.

Георграфия[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Долна Дебърца, в източната част на котловината Дебърца между връх Мазатар от юг, Илинската планина от север и Плакенската от изток.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Брежани е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Брежани (Bréjani) е посочено като село с 80 домакинства с 200 жители българи.[1] Църквата „Свети Атанасий“ е от XIX век. Според Васил Кънчов в 90-те години Брежани има 80 къщи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Брежани е населявано от 560 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Брежани има 640 българи екзархисти.[4] При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Брежани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 31 жители македонци.[6]

Националност Всичко
македонци 31
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

В 2003 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски осветява манастира „Св. св. Петър и Павел“.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Брежани
  • Flag of Bulgaria.svg Армен Насто (вер. псевдоним), ръководител на революционния комитет на ВМОРО[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Деспот, български революционер, деец на ВМОРО, войвода на Брежанската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Евтим Янкулов, български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Илия Миленков (1877 – 1903), български революционер, деец на ВМОРО, войвода на селска чета по време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година, загинал на 21 юли при засада в местността Напеските между селата Брежани и Велмей.[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Паунко, български революционер, деец на ВМОРО, войвода на селска чета по време на Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година.[11]
Починали в Брежани

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 102-103.
  2. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 253.
  4. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 162-163.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 831.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 19 март 2014 г.
  8. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.10
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 45.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 104.
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 125.
     Портал „Македония“         Портал „Македония