Песочани
| Песочани Песочани | |
 | |
  Песочани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебърца |
| Географска област | Дебърца |
| Надм. височина | 853 m |
| Население | 95 души (2002) |
| Пощенски код | 6344 |
| Песочани в Общомедия | |
Песочани или Песочени (изписване до 1945 година: Пѣсочани; на македонска литературна норма: Песочани) е село в община Дебърца на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е в Долна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад. Разположено е в южното подножие на Славей планина на входа на Горна Дебърца.
История[редактиране | редактиране на кода]
Източно от Песочани са руините от античната и средновековна крепост Кула, която Иван Микулчич идентифицира с град Дебърца.[1]
В XIX век Песочани е албанско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Песочан (Pessotchan) е посочено като село с 30 домакинства с 82 жители мюсюлмани.[2] Според Васил Кънчов в 90-те години Песочени има 80 къщи турци.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Пѣсочени е населявано от 360 жители, всички арнаути мохамедани.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Песочан е чисто албанско село в Охридската каза на Битолския санджак с 60 къщи.[5]
Църквата „Св. св. Кирил и Методий“ е от края на XX век.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 95 жители македонци.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 95 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Починали в Песочани
Деян Димитров (1873 – 1912), български революционер
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 246.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104-105.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 32. (на македонска литературна норма)
- ↑ Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 септември 2007
| |||||||||||
