Песочани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Песочани
Песочани
Викиекспедиција Дебарца 175.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.3264° с. ш. 20.7919° и. д.
Песочани
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Дебърца
Географска област Дебърца
Надм. височина 853 m
Население (2002) 95 души
Пощенски код 6344
Песочани в Общомедия

Песочани или Песочени (изписване до 1945 година Пѣсочани, на македонска литературна норма: Песочани) е село в община Дебърца на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е в Долна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад. Разположено е в южното подножие на Славей планина на входа на Горна Дебърца.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Песочани е албанско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Песочан (Pessotchan) е посочено като село с 30 домакинства с 82 жители мюсюлмани.[1] Според Васил Кънчов в 90-те години Песочени има 80 къщи турци.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Пѣсочени е населявано от 360 жители, всички арнаути мохамедани.[3]

Църквата „Св. св. Кирил и Методий“ е от края на XX век.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 95 жители македонци.[5]

Националност Всичко
македонци 95
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Песочани

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 104-105.
  2. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 254.
  4. Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
     Портал „Македония“         Портал „Македония