Издеглаве

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Издеглаве
Издеглавје
Викиекспедиција Дебарца 220.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.3364° с. ш. 20.8267° и. д.
Издеглаве
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Дебърца
Географска област Дебърца
Надм. височина 779 m
Население (2002) 161 души
Пощенски код 6344
Издеглаве в Общомедия

Издеглаве или Издеглавие (среща се и днес неправилното изписване Издеглавье, на македонска литературна норма: Издеглавје, е село в община Дебърца на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Гробищната църква „Свети Димитър“

Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад. Селото е разположено в полето.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според легендите в Охрид Издеглаве е средновековната Главеница.[1] В XIX век Издеглаве е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В него е и седалището на мюдюрина на цяла Дебърца.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Издегловие (Izdéglovié) е посочено като село с 45 домакинства със 128 жители българи.[2] Според Васил Кънчов в 90-те години Издеглавье чифлик има 15 къщи.[1] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Издеглавье е населявано от 220 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Издеглавие има 224 българи екзархисти.[4]

При избухването на Балканската война 10 души от Издеглаве са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 136 жители македонци.[6]

Националност Всичко
македонци 16
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

В селото има църкви „Свети Димитър“ – от XX век, и „Света София“.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Издеглаве

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  2. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 102-103.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 253.
  4. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 162-163.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 849.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония