Издеглаве

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Издеглаве
Издеглавје
Викиекспедиција Дебарца 220.jpg
Reliefkarte Mazedonien.png
41.3364° с. ш. 20.8267° и. д.
Издеглаве
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Дебърца
Географска област Дебърца
Надм. височина 779 m
Население 161 души (2002)
Пощенски код 6344
Издеглаве в Общомедия

Издеглаве или Издеглавие (среща се и днес неправилното изписване Издеглавье, на македонска литературна норма: Издеглавје, е село в община Дебърца на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Гробищната църква „Свети Димитър“

Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад. Селото е разположено в полето.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според легендите в Охрид Издеглаве е средновековната Главеница.[1] В XIX век Издеглаве е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В него е и седалището на мюдюрина на цяла Дебърца.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Издегловие (Izdéglovié) е посочено като село с 45 домакинства със 128 жители българи.[2] Според Васил Кънчов в 90-те години Издеглавье чифлик има 15 къщи.[1] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Издеглавье е населявано от 220 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Издеглавие има 224 българи екзархисти.[4]

При избухването на Балканската война 10 души от Издеглаве са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 136 жители македонци.[6]

Националност Всичко
македонци 16
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

В селото има църкви „Свети Димитър“ – от XX век, и „Света София“.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Издеглаве
  • Flag of Bulgaria.svg Наум Илиев (1874 - ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Сандре Мойсов Митрев, български революционер от ВМОРО[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102-103.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 849.
  6. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  7. Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
  8. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
     Портал „Македония“         Портал „Македония