Злести

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Злести
Злести
Викиекспедиција Дебарца 27.jpg
Reliefkarte Mazedonien.png
41.2825° с. ш. 20.8303° и. д.
Злести
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Дебърца
Географска област Дебърца
Надм. височина 929 m
Население 294 души (2002)
Пощенски код 6344
Злести в Общомедия

Злести (на македонска литературна норма: Злести) е село в община Дебърца на Северна Македония, разположено в едноименната котловина Дебърца.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е в Долна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад.

История[редактиране | редактиране на кода]

В местността Ращани край Злести е разкрита раннохристиянската и средновековна базилика „Света Богородица Пречиста“.[1][2][3] Край нея в 2000 - 2009 година е изграден Злестинският манастир.[2][3]

В XIX век Злести е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Злести (Zlesti) е посочено като село с 80 домакинства с 232 жители българи.[4] Църквата „Свети Георги“ е изградена в 1892 година.[5] Според Васил Кънчов в 90-те години Злести има 90 къщи.[6] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Злести е населявано от 530 жители, всички българи християни.[7]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Злести има 520 българи екзархисти.[8]

При избухването на Балканската война 6 души от Злести са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 294 жители.[10]

Националност Всичко
македонци 291
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 3
бошняци 0
други 3

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Злести
  • Flag of Bulgaria.svg Ванче Наумов Петрев, български революционер от ВМОРО[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Голоб Марков, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Деско Гьоршев Десков, български революционер от ВМОРО[13]
  • Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Кирил Стояновски (1909 - 1971), югославски партизанин и деец на НОВМ
  • Flag of Bulgaria.svg Климе Велянов Злетовчето, български революционер от ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Кръсте Георгиев Колов, български революционер от ВМОРО[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Ламбе Георгиев Петков, български революционер от ВМОРО[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Сотир Янев Димов, български революционер от ВМОРО[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Лакоец, деец на ВМОРО, войвода на четата от Злести по време на Илинденско-Преображенско въстание, осъден на смърт и разстрелян от ВМОРО на 9 септември 1903 година, тъй като предава оръжието си на турците.[15]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, МАНУ, 1996. ISBN 9789989101069.
  2. а б Фрескоживописот, сакралната и рурална архитектура и селските слави и обичаи во Дебрца. // Ohrid News, 05. 10. 2013. Посетен на 14 март 2020 г.
  3. а б Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 91. (на македонска литературна норма)
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104-105.
  5. Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.
  6. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164-165. (на френски)
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
  10. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  11. а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  12. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  13. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  14. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  15. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 92.
     Портал „Македония“         Портал „Македония