Злести
| Злести Злести | |
|---|---|
 | |
  Злести | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебърца |
| Географска област | Дебърца |
| Надм. височина | 929 m |
| Население | 294 души (2002) |
| Пощенски код | 6344 |
| Злести в Общомедия | |
Злести (на македонска литературна норма: Злести) е село в община Дебърца на Северна Македония, разположено в едноименната котловина Дебърца.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е в Долна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад.
История[редактиране | редактиране на кода]
В местността Ращани край Злести е разкрита раннохристиянската и средновековна базилика „Света Богородица Пречиста“.[1][2][3] Край нея в 2000 - 2009 година е изграден Злестинският манастир.[2][3]
В XIX век Злести е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Злести (Zlesti) е посочено като село с 80 домакинства с 232 жители българи.[4] Църквата „Свети Георги“ е изградена в 1892 година.[5] Според Васил Кънчов в 90-те години Злести има 90 къщи.[6] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Злести е населявано от 530 жители, всички българи християни.[7]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Злести има 520 българи екзархисти.[8]
При избухването на Балканската война 6 души от Злести са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 294 жители.[10]
| Националност | Всичко |
| македонци | 291 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 3 |
| бошняци | 0 |
| други | 3 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Злести
Ванче Наумов Петрев, български революционер от ВМОРО[11]- Голоб Марков, български революционер от ВМОРО[12]
- Деско Гьоршев Десков, български революционер от ВМОРО[13]
Кирил Стояновски (1909 - 1971), югославски партизанин и деец на НОВМ- Климе Велянов Злетовчето, български революционер от ВМОРО
- Кръсте Георгиев Колов, български революционер от ВМОРО[14]
- Ламбе Георгиев Петков, български революционер от ВМОРО[11]
- Сотир Янев Димов, български революционер от ВМОРО[13]
- Стоян Лакоец, деец на ВМОРО, войвода на четата от Злести по време на Илинденско-Преображенско въстание, осъден на смърт и разстрелян от ВМОРО на 9 септември 1903 година, тъй като предава оръжието си на турците.[15]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, МАНУ, 1996. ISBN 9789989101069.
- ↑ а б Фрескоживописот, сакралната и рурална архитектура и селските слави и обичаи во Дебрца. // Ohrid News, 05. 10. 2013. Посетен на 14 март 2020 г.
- ↑ а б Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 91. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104-105.
- ↑ Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164-165. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-15
- ↑ а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 92.
| |||||||||||
