Злести

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Злести
Злести
Викиекспедиција Дебарца 27.jpg
Macedonia relief location map.jpg
41.2825° с. ш. 20.8303° и. д.
Злести
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югозападен
Община Дебърца
Географска област Дебърца
Надм. височина 929 m
Население (2002) 294 души
Пощенски код 6344
Злести в Общомедия

Злести (на македонска литературна норма: Злести) е село в община Дебърца на Република Македония, разположено в едноименната котловина Дебърца.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е в Долна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Злести е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Злести (Zlesti) е посочено като село с 80 домакинства с 232 жители българи.[1] Църквата „Свети Георги“ е изградена в 1892 година.[2] Според Васил Кънчов в 90-те години Злести има 90 къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Злести е населявано от 530 жители, всички българи християни.[4]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Злести има 520 българи екзархисти.[5]

При избухването на Балканската война 6 души от Злести са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 294 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 291
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 3
бошняци 0
други 3

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Злести
  • България Стоян Лакоец, деец на ВМОРО, войвода на четата от Злести по време на Илинденско-Преображенско въстание, осъден на смърт и разстрелян от ВМОРО на 9 септември 1903 година, тъй като предава оръжието си на турците.[8]
  • Социалистическа федеративна република Югославия Кирил Стоянов - югославски партизанин и деец на НОВМ

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 104-105.
  2. Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.
  3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 253.
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 164-165.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 848.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934), София, 2001, стр. 92.


Населени места в Община Дебърца Flag of Debarca Municipality.svg
Белчища | Ботун | Брежани | Велмей | Волино | Върбяни | Годиве | Горенци | Горно Средоречие | Гърко поле | Долно Средоречие | Злести | Издеглаве | Климещани | Лактине | Лешани | Мешеища | Мраморец | Ново село | Оздолени | Оровник | Песочани | Слатино | Слатински чифлик | Сливово | Сошани | Требенища | Турие | Цървена вода | Ърбиново
Исторически села: Алистрати | Смолени
     Портал „Македония“         Портал „Македония