Злести
Злести Злести |
|
---|---|
![]() |
|
Страна |
![]() |
Регион | Югозападен |
Община | Дебърца |
Географска област | Дебърца |
Надм. височина | 929 m |
Население | 294 души (2002) |
Пощенски код | 6344 |
Злести в Общомедия |
Злести (на македонска литературна норма: Злести) е село в община Дебърца на Северна Македония, разположено в едноименната котловина Дебърца.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е в Долна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад.
История[редактиране | редактиране на кода]
В местността Ращани край Злести е разкрита раннохристиянската и средновековна базилика „Света Богородица Пречиста“.[1][2][3] Край нея в 2000 - 2009 година е изграден Злестинският манастир.[4][5]
В XIX век Злести е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Злести (Zlesti) е посочено като село с 80 домакинства с 232 жители българи.[6] Църквата „Свети Георги“ е изградена в 1892 година.[7] Според Васил Кънчов в 90-те години Злести има 90 къщи.[8] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Злести е населявано от 530 жители, всички българи християни.[9]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Злести има 520 българи екзархисти.[10]
При избухването на Балканската война 6 души от Злести са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[11]
Според преброяването от 2002 година селото има 294 жители.[12]
Националност | Всичко |
македонци | 291 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 3 |
бошняци | 0 |
други | 3 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Злести
Ванче Наумов Петрев, български революционер от ВМОРО[13]
Голоб Марков, български революционер от ВМОРО[14]
Деско Гьоршев Десков, български революционер от ВМОРО[15]
Кирил Стояновски (1909 - 1971), югославски партизанин и деец на НОВМ
Климе Велянов Злетовчето, български революционер от ВМОРО
Кръсте Георгиев Колов, български революционер от ВМОРО[16]
Ламбе Георгиев Петков, български революционер от ВМОРО[13]
Сотир Янев Димов, български революционер от ВМОРО[15]
Стоян Лакоец, деец на ВМОРО, войвода на четата от Злести по време на Илинденско-Преображенско въстание, осъден на смърт и разстрелян от ВМОРО на 9 септември 1903 година, тъй като предава оръжието си на турците.[17]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, МАНУ, 1996. ISBN 9789989101069.
- ↑ Фрескоживописот, сакралната и рурална архитектура и селските слави и обичаи во Дебрца. // Ohrid News, 05. 10. 2013. Посетен на 14 март 2020 г.
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 91. (на македонска литературна норма)
- ↑ Фрескоживописот, сакралната и рурална архитектура и селските слави и обичаи во Дебрца. // Ohrid News, 05. 10. 2013. Посетен на 14 март 2020 г.
- ↑ Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 91. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 104-105.
- ↑ Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 253.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 164-165.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 848.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934), София, 2001, стр. 92.
|