Слатино (община Дебърца)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Слатино.

Слатино
Слатино
Слатино и Слатинското езеро
Слатино и Слатинското езеро
41.3483° с. ш. 20.8664° и. д.
Слатино
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаДебърца
Географска областДебърца
Надм. височина1090 m
Население161 души (2002)
Пощенски код6344
Официален сайтslatino1.weebly.com
Слатино в Общомедия

Слатино (на македонска литературна норма: Слатино) е село в община Дебърца на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад. Разположено е в красива дълбока долина, обърната на запад и лесно достъпна.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Слатино е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В селото има две възрожденски църкви - „Света Богородица“ и „Света Неделя“.[2]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Слатино (Slatino) е посочено като село със 160 домакинства с 490 жители българи.[3] Според Васил Кънчов в 90-те години Слатино има 120 къщи.[1] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Слатино е населявано от 960 жители, всички българи християни.[4]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Слатино има 1040 българи екзархисти и в селото фунционира българско училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 14 души от Слатино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Реклама на Българска бакалница и месарница „Охрида Лейк Къмпани“ на Миленко Йолев, Богатин Дамянов и Коста Иванов от Слатина, Охридско, емигранти в Торонто, вестник „Народен глас

На 26 май 2002 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски осветява манастира „Свети Йоан“. Фреските са изработени от Драган Ристески от Охрид.[2]

Според преброяването от 2002 година селото има 161 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 160
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Слатино
  • Антим Поповски (1900 - 1987), духовник от Социалистическа република Македония
  • Блаже Илов Томев, български революционер от ВМОРО[8]
  • Бранко Цветкоски (1954 -), писател от Северна Македония
  • Видан Угринов, български революционер от ВМОРО[9]
  • Георги Попангелов (? – 1913), български революционер
  • Гюрчин Петров (1875 – 1909), български революционер
  • Димо Врангалов, български революционер от ВМОРО[10]
  • Марко Иванов Марков, български революционер от ВМОРО[11]
  • Никола Аврамов (1880 – 1939), български революционер
  • Русе Марков, български революционер от ВМОРО[11]
  • Силян Кузманов Кръстев, български революционер от ВМОРО[12]
  • Стефан Блажев Кръстев, български революционер от ВМОРО[12]
  • Томе Стоянов Томев, български революционер от ВМОРО[8]
  • Траян Бавтировски (1932 – 2012), преводач от Северна Македония
  • Цветко Неделков (1873 – ?), български революционер
Починали в Слатино
  • Панде Гошев (? – 1904), български революционер, войвода на ВМОРО
  • Славчо Йолев, български революционер, войвода на слатинската чета през април 1906 година[13]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  2. а б Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102-103.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164-165. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 878.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2013-01-07 
  8. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  9. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  10. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  11. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  12. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  13. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 67.