Слатино (община Дебърца)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Слатино.

Слатино
Слатино
Слатино и Слатинското езеро
Слатино и Слатинското езеро
Macedonia relief location map.jpg
41.3483° с. ш. 20.8664° и. д.
Слатино
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югозападен
Община Дебърца
Географска област Дебърца
Надм. височина 1 090 m
Население (2002) 161 души
Пощенски код 6344
Официален сайт http://slatino1.weebly.com/
Слатино в Общомедия

Слатино (на македонска литературна норма: Слатино) е село в община Дебърца на Република Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад. Разположено е в красива дълбока долина, обърната на запад и лесно достъпна.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Слатино е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В селото има две възрожденски църкви - „Света Богородица“ и „Света Неделя“.[2]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Слатино (Slatino) е посочено като село със 160 домакинства с 490 жители българи.[3] Според Васил Кънчов в 90-те години Слатино има 120 къщи.[1] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Слатино е населявано от 960 жители, всички българи християни.[4]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Слатино има 1 040 българи екзархисти и в селото фунционира българско училище.[5]

На 26 май 2002 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски осветява манастира „Свети Йоан“. Фреските са изработени от Драган Ристески от Охрид.[2]

Според преброяването от 2002 година селото има 161 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 160
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Слатино
Починали в Слатино
  • България Панде Гошев (? - 1904), български революционер, войвода на ВМОРО
  • България Славчо Йолев, български революционер, войвода на слатинската чета през април 1906 година[7]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  2. а б Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
  3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 102-103.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 253.
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, рр. 164-165.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 67.
Населени места в Община Дебърца Flag of Debarca Municipality.svg
Белчища | Ботун | Брежани | Велмей | Волино | Върбяни | Годиве | Горенци | Горно Средоречие | Гърко поле | Долно Средоречие | Злести | Издеглаве | Климещани | Лактине | Лешани | Мешеища | Мраморец | Ново село | Оздолени | Оровник | Песочани | Слатино | Слатински чифлик | Сливово | Сошани | Требенища | Турие | Цървена вода | Ърбиново
Исторически села: Алистрати | Смолени
     Портал „Македония“         Портал „Македония