Бранко Цветкоски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бранко Цветкоски
писател от Република Македония

Роден
21 юни 1954 г. (64 г.)
Научна дейност
Област Литературна критика

Бранко Кръстев Цветкоски (на македонска литературна норма: Бранко Крстев Цветкоски) е поет, есеист, литературен критик и преводач от Република Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1954 година в охридското село Слатино, тогава в Югославия. Завършва Филологическия факултет на Скопския университет. Работи като новинар в „Нова Македония”, главен редактор на Книгоиздателството „Култура“, секретар на Дружеството на писателите на Македония, председател на „Рациновите срещи”, директор на Македонския народен театър, редактор и главен редактор на списанието „Стремеж“, Прилеп, сред основателите е на Балканската книжовна фондация „Балканика“, основател, директор и главен редактор на Издателска къща „Макавей“ от Скопие, редактор-продуцент в Македонската информационна агенция (МИА), член на редакторския комитет на изданието „Македонска книжевност во 130 тома“ на македонски литературен език и на английски език и на изданието „Превод на литературни дела што добиле Нобелова награда“ – монументални издателски проекти на правителството на Република Македония. Директор е на Градската библиотека „Братя Миладиновци“ в Скопие.

Член е на Македонския ПЕН център и на Дружеството на писателите на Македония, почетен член на Съюза на българските писатели, член на Словенската литературна и художествена акдемия и неин кординатор за Република Македония.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • Свијок (поезия, 1981)
  • Високи ветрови (поезия, 1985)
  • Пластови и глас (критики, 1989)
  • Пресна пепел (поезия, 1990)
  • Возбудени македонски дијалози (интервюта, 1990)
  • Подарена сол (избрана поезия, 1991)
  • Обетки од ѕвезди (поезия за деца, 1991)
  • Дела и доблести (критики и есета, 1992)
  • Молитвен веј (поезия, 1993)
  • Не отвора секогаш тој – зборот (тематичен брой на „Стремеж“, 1993)
  • Небесни места (аудио касета, 1996)
  • Критички загледувања (критики и есета, 1996)
  • Повисоко од животот (критики и есета, 1997)
  • Синори (поезия, 1998)
  • Ноќник (избрана поезия, 1998)
  • Ек и одек (критики и есета, 1999)
  • Името. Родот. Имотот (поема, 2000)
  • Скрб (поезия, 2003)
  • Имиња и теми (критика и есета, 2004)
  • Земја за зобање (поезия, 2006)
  • Вечноста и мигот (критика и есета, 2008)
  • Стреа на ветровите (избрана поезия, 2009)
Преводи
Награди и признания
  • „Млад Борец“, Награда на едноименния вестник, за дебютантската книга „Свијок“, 1982;
  • „Братя Миладиновци“, Национална награда на Стружките вечери на поезията, за стихосбирката „Молитвен веј“, 1993;
  • „Златно перо“, награда на Съюза на литературните преводачи на Македониа, за превод на поезията на Васко Попа, 1994;
  • „Григор Пърличев“, Награда за най-добра поема, за текста „Името. Родот. Имотот“, 1999;
  • „Христо Ботев“, Международната награда „за творечески опус и за приднос в заздравяването на мира и духовната комуникация на Балканите, в Европа и в света“, Враца – Софија, 2000.
  • „Наджи Нааман“, Ливанска международна книжовна награда, за поетичен опус от европейски автор, 2004.
  • „Орфеева лира“, Награда на едноименната Европейска академия за култура, България, 2005.
  • „Григор Пърличев“ – Награда на Съюза на литературните преводачи за най-добре преведена книга в 2007 година, за превода на збирката „Кръстопът на ветровете“ от българския поет Николай Шопов, 2008.
  • „Димитър Митрев“ – Награда за критика и есеистика на Дружеството на писателите на Македония, 2009.
  • „Шахмар Акперзаде“ (международна книжовна награда на Азербайджан,2009.
  • „Европейски орден за заслуги в културата и изкуството“, (Съвет за общеествени награди на Обединените нации, Женева,2009.
  • „Свети Климент Охридски“, най-високо обществено признание за дългогодишни успехи в областта на културата и изкуството от интерес за Република Македония, 2009.
  • Орден „Владимир Маяковски“, високо международно признание за принос в световната литература на Московската организация на Съюза на писателите на Русия, 2011.
  • Главната награда „Летачко перо“ на Петия международен поетичен фестивал на славянските земи „Славянска прегръдка“, Варна, 2011.
  • Орден „Златна есен – Сергей Есенин“, признание на Съюза на руските писатели (Московска организация), 2012.
  • Орден „Михаил Ю. Лермонтов“, признание на Съюза на руските писатели (Московска организация), 2012.
  • „13 ноември“ – Награда на град Скопие, за дългогодишни постижения в културата и изкуството, 2012.
Преводи и адаптации
  • Heavenly places (избрана поезия на английски јазик),1993;
  • Tagmeza songo (избрана поезия на есперанто),1993;
  • Toprak canaklar (избрана поезия на турски език), 1994;
  • Lutja puhize (на албански език),1993;
  • Adiere de molitva (избрана поезия на румънски език), 1995;
  • Небеска места (избрана поезия на сръбски език), 1997;
  • Пресна пепел (избрана поезия на български език), 1999;
  • Ανατολική Νύχτα (избрана поезия на гръцки език), 2001;
  • Името. Родът. Имотът (на български книжовен език), 2002;
  • Молитвени дашак (избрана поезия на сръбски език), 2002;
  • Небесни места (избрана поезия на арабски език), 2004,
  • Стреха на ветровете (избрана поезия на български език) 2008.
  • Прататковината на ветровите (избрана поезия на азерски език), 2008,
  • Obrazy v obłokach (избрана поезия на полски език), 2010,
  • Небесни места (избрана поезия на арабски език) Надвах пресс, Каиро, 2010;
  • Источна ноќ (избрана поезия на украински език), 2010,
  • Поворот (избрана поезия на руски език), Москва,2010.
  • Under the eaves of the vinds (избрана поезия на английски език) СВП, Струга, 2011;
  • Ждребе (избрана поезия на монголски език), Уланбатор, 2012;
  • Тајни ветрови (Hemliga vindar), избрана поезия на шведски език (обща книга с Славе Г. Димоски и Братислав Ташковски), Скопје-Гетеборг, 2012.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония