Иван Гранитски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Гранитски
български журналист

Роден
Иван Йорданов Димитров
24 декември 1953 г. (64 г.)
Научна дейност
Област Литературна критика
Образование Софийски университет
Работил в в. „Пулс“ (1979-1985)
в. „Литературен фронт“ (1985-1991)
БНТ (1995-1996)
Предприемаческа дейност
Работил в ИК „Христо Ботев“ (1992-1994)
ИК „Захарий Стоянов“ (1997-)
Иван Гранитски в Общомедия

Иван Гранитски е български журналист, поет, редактор, критик, публицист, директор на радио- и телевизионни канали, издател и обществен деец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Йорданов Димитров с литературен псевдоним Иван Гранитски е роден на 24 декември 1953 г. в София. Син е на дългогодишния журналист от в. „Вечерни новини“ Йордан Димитров. Има двама братя – Димитър и Юри. Известно време семейството е пребивавало в село Гранитово, Елховско, където е роден брат му Димитър и откъдето идва литературният псевдоним на писателя. [1] По-малкият от братята, Юри (р.1961 г.), му е полубрат, син от втория брак на баща му; той художник, сътрудник на в. „Демокрация“. Димитър е бизнесмен, баща на 7 деца. [2] През 2008 г. медиите свързват името на Димитър с контрабанден внос на цигари. [1] [3] [4] [5] [6] [7] [8]

Иван Гранитски завършва журналистика в Софийския университет през 1979 година. Скоро след завършване на висшето си образование влиза в Съюза на българските писатели. Става редактор и заместник главен редактор на в. „Пулс“ (1979-1985), заместник главен редактор на в. „Литературен фронт“ (1985-1991), главен редактор на сп. „Черно и бяло“ (1991-1992). Генерален директор на БНТ (1995-1996). [9] [2]

В периода 1992-1995 г. е директор на ИК „Христо Ботев“, откъдето е отстранен заради разногласия с кабинета Виденов, след което създава собствено издателство „Захарий Стоянов“ (1997), а междувременно е главен редактор на списание „Везни“. Издава Йордан Йовков на английски, френски и немски, предимно за разпространение сред пристигащите в България туристи. [2]

Остава верен на политическите си пристрастия и след демократичните промени – малко след 1989 г. става секретар по идеологията на Софийския градски комитет на БКП, въпреки че по това време повечето нейни членове я напускат. През 2001 г. е водещ на честванията на връх Бузлуджа, а през 2006 е сред инициаторите за преизбирането на президента-социалист Георги Първанов за втори мандат. [2]

На 26 ноември 2008 г. е осветлен от Комисията по досиетата като агент на Държавна сигурност с псевдоним Огнян. [10] [11] [12]

Бил е женен веднъж за съвсем кратко време. [2] Жени се повторно през август 2009 г. за PR-специалиста на Здравната каса Мариана Петрова. [13]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на националната награда „Гео Милев“ в Стара Загора (2009).[14]

През 2012 г. за неговата обществено-гражданска поезия и позицията му в защита на българската култура му е връчена националната поетична награда „Иван Нивянин“ на община Борован.[15]

През 2014 г. СБП му присъжда Националната литературна награда на името на Богомил Нонев за 2013 г. за книгата „Внимателно бързайте“.[16]

На 24 май 2015 г. в Пирдоп му е връчена 4-ата Национална литературна награда „Тодор Влайков“.[17]

На 10 юни 2016 г. става носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос в националната книжовна култура.[18]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на над 25 книги поезия, критика и публицистика, сред които: [9]

  • „Поезия и поетическо самосъзнание“ (1982)
  • „Марксовата полемика“ (1984)
  • „Време и художествени идеи“ (1987)
  • „Отвъден щурец“ (1999)
  • „Подземията на съня“ (1998)
  • „Кораб от светлина“ (1999)
  • „Горящият храст“ (2001)
  • „Гео Милев и трагиката на националната съдба“ (2000)
  • „Отломъци“ (2001)
  • „Храм“ (2001)
  • „Преди да дойде здрача“ (2002)
  • „Архипелагът на думите“ (2002)
  • „Лятото на чакалите“ (2003)
  • „Атлантида“ (2003)
  • „Литература и национална съдба“ (2004)
  • „Луди водят слепи“(2004)
  • „Пазар на роби с бюста на Волтер“ (2004)
  • „Партийните Тартюфи“ (2004)
  • „Ловци на метафори“ (2008)
  • „Критически етюди“ (2008)
  • „Гьонсуратлъците на прехода“ (2008)
  • „Съчинения в седем тома“ (2009 – 2010)
  • „Щерна. Стихове“ (2010)
  • „Внимателно бързайте?“ (2013)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Димитър Илиев, Маслинката наследил бизнеса на Доктора, в-к „Стандарт“, бр. 5477, 8 април 2008 г.
  2. а б в г д Николай Искров, Иван Гранитски - човек-оркестър за мажорни изпълнения, в. „Сега“, 21 септември 2002 г.
  3. Наследникът на Доктора, Митко Маслинката - брат на Иван Гранитски, afera.bg, 8 април 2008 г.
  4. Кой е Маслинката, в-к „Дневник“, 8 април 2008 г.
  5. Златко Желев, Маслинката наследил Доктора, Dnes.bg, 7 април 2008 г.
  6. Маслинката поема делата на Доктора, Frog News, 7 април 2008
  7. Дума на седмицата: Маслинката, сп. „Тема“, бр.15 (338), 14-21 април 2008
  8. Свързан ли е братът на Иван Гранитски с контрабанда на цигари?, Нова телевизия, „Здравей, България“, 1 април 2008 г.
  9. а б БСП: Иван Гранитски - Творческа биография
  10. Георги Савчев, Лъснаха тв ченгетата. Добро утро, Павка! (Комисията по досиетата обяви имената на членове от ръководните структури на БНТ, принадлежали към ДС), Dnes.bg, 26 ноември 2008 г.
  11. Агентите на ДС в Националната телевизия – Кеворкян, Гранитски, Иван Гарелов, Хачо Бояджиев..., Afera.bg, 26 ноември 2008 г.
  12. Антихристи в ролята на защитници на ... християнството?, Блогът на Андрешко, 7 януари 2012 г.
  13. Гранитски си взе ... булка, Блиц, 6 август 2009 г.
  14. Ина Танева, „Иван Гранитски е новият носител на националната награда „Гео Милев“, dariknews.bg, 15 октомври 2009.
  15. „Иван Гранитски получи наградата „Иван Нивянин“, в. „Дума“, бр. 125, 1 юни 2012.
  16. „Рекорден брой награди раздаде СБП“, в. „Преса“, 20 май 2014.
  17. Иванка Господинова, „Закриха „Влайкови дни 2015“, Средногорие – Медия, 25 май 2015.
  18. Иванка Петкова - Радио Пловдив, Галя Митева - Радио Пловдив, „Иван Гранитски с награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос“, БНР, 10 юни 2016.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Иван Гранитски в нашите сродни проекти:

Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)