Богомил Нонев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Богомил Нонев
български писател, журналист, дипломат, общественик

Роден
Починал
София, България

Богомил Николов Нонев е български литератор, журналист, дипломат и общественик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 февруари 1920 г. в София. Завършва класическия отдел на I мъжка гимназия, славянска филология и философия в Софийския университет. Литературната му дейност започва още през 1937 – 38 г. на страниците на най-известните списанияЗлаторог“ и „Изкуство и критика“, вестниците „Дъга“, „София“, „Светлоструй“ и други.

По време на Отечествената война (1944 – 1945 г.) е военен кореспондент. Кореспондент е на в. „Отечествен фронт“ в Белград, аташе по културата и печата в посолството на България в Белград (1947 – 1950 г.). През 1951 – 1953 г. е председател на Сценарната комисия при Комитета за кинематографи. В периода 1954 – 1968 г. е главен редактор на сп. „Наша родина“. В периода 1966 – 1968 г. Богомил Нонев е директор на Българското радио и генерален директор на Българското радио и телевизия. Оглавява отдел „Печат и информация“ при Министерството на външните работи. От 1972 – 1976 г. е посланик на България в Тунис. През 1979 – 1982 г. е на длъжността съветник в Министерския съвет. Бил е председател на Българския ПЕН-ЦЕНТЪР (1990 – 1994).

Най-популярните му книги са „Добрите пътища", „Откриване на неочакваното", „Студено лято", „Строги нощи", „Брод през времето", „Облекло официално", „Приятели на прилива", „Ограбване на тишината", „Критически страници", „Критическа летопис" и други. Негови книги са преведени на френски, немски, руски, чешки, унгарски, румънски, испански, португалски. Автор е на сценарии за документални филми, съставител на фотоалбуми, редактор на сборници с поезия, публицистика и литературна критика. Носител е на голямата награда за художествен пътепис на FIJET (Федерация на писателите и журналистите по туризма), за най-добър туристически филм („Рилската обител") в Париж, тунизийски орден „Grand Officier l’ordre de la Republique“, португалски орден „Grand Oficial do ordem do infante D. Henrigue“, орден за заслуги на МОК, наградите на СБП, СБЖ, Град София и други.