Славянска филология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Славянската филология (славянознание, славистика) е наука (филология), изучаваща славянските езици, литератури и фолклор (по-тесен смисъл на понятието), а също така историята, археологията, етнографията, митологията и историята на културата на славянските народи (по-широк смисъл).

История на славистиката[редактиране | edit source]

Славянската филология е създадена като наука в края на 18 и началото на 19 век, но още през 16 и 17 век има отделни трудове в тази насока. Макар че понастоящем славистиката е комплексна наука, в началото си тя се занимава предимно със старобългарския език, наричан от някои учени старославянски език.

Като предпоставки за появата на славянската филология като наука се считат духовният подем на славянските народи, националноосвободителното движение сред южните и западните славяни, романтизмът, както и постепенното натрупване на сведения и появата на научни трудове за славянската литература, езици и култура.

Основоположници[редактиране | edit source]

Йозеф Добровски[редактиране | edit source]

За водеща фигура сред основоположниците на славистиката се счита Йозеф Добровски, който през 1821 г. издава първата научно издържана граматика на старобългарския език под заглавие „Студия върху стария диалект на славянския език“ (Institutiones linguae slavici dialecti veteris).

Александър Востоков[редактиране | edit source]

Втора по значимост фигура сред основоположниците на славянската филология е Александър Востоков, който поставя сравнително-историческия метод в основата на своите изследвания. Той пръв обосновава научно твърденията, че юсовете в старобългарски са назални гласни. През 1820 г. издава „Разсъждения за славянския език“ (Рассуждения о славянском языке).

Павел Йозеф Шафарик[редактиране | edit source]

Павел Йозеф Шафарик, дядо на Константин Иречек, е един от най-изтъкнатите основоположници на славистиката. Неговите трудове „История на славянските езици и литератури по всички наречия“ (1826) (Geschichte der slawischen Sprache und Literatur nach allen Mundarten), „Върху произхода на славяните“ (1828) (Über die Abkunft der Slawen) и „Славянски старини“ (18361837) (Slovanské starožitnosti) го правят пряк продължител на делото на Добровски. С труда си „Славянски народопис“ (1848) (Slovanský národopis) поставя началото на славянската историческа етнография.

Франц Миклошич[редактиране | edit source]

Франц Миклошич пръв съставя пълен старобългарски речник: „Речник на стария диалект на славянския език“ (1850, 18621865) (Lexicon linguae slovenicae veteris dialecti), а с труда си „Сравнителна граматика на славянските езици“ (18521875) (Vergleichende Grammatik der slaw. Sprachen) става основоположник на сравнителното славянско езикознание.

Ватрослав Ягич[редактиране | edit source]

През 1906 г. Ватрослав Ягич издава своя труд „История на славянската филология“ (История славянской филологии), в който изтъква, че славянската филология е наука за целокупния културен живот на славянството, че тя разглежда историята на славянските народи, техния фолклор, дори правните, обществените и религиозните възгледи на славяните.

След като през 1911 г. на схващанията на Ягич се противопоставя руският славист Григорий Илински, който ограничава славянската филология до славянско езикознание и литературознание, през 1921 г. Ягич издава нов труд, „Минало и бъдеще на славянската наука“ (Prošlost i budućnost slavenske nauke), в който доразвива становището си за славянската филология.

Милош Вайнгард[редактиране | edit source]

През 1924 г. Милош Вайнгарт, ректор на Карловия университет в Прага (19251926), отпечатва статия в известното списание „Славия“, в която изтъква, че сравнително-историческият метод е в основата на славянската филология. Той поддържа тезата, че при славистичните изследвания трябва да се имат предвид взаимоотношенията и общите черти.

Научни дисциплини[редактиране | edit source]

Съвременното понятие славистика включва:

Университетската специалност Славянска филология в България[редактиране | edit source]

В България славянската филология се преподава като магистърска филологическа специалност, която включва в себе си Българска филология и една чужда славистична филология /чешка - бохемистика, полска - полонистика, словашка - словакистика, украинска - украинистика, сръбски и хърватски - сърбистика и хърватистика/. Славянска филология се изучава в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (магистърска програма с чешки, полски, сръбски и хърватски, словашки и украински език), в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" (магистърска програма с чешки, полски, сръбски и хърватски), във Великотърновския университет (бакалавърска програма с полски и словашки език) и в Югозападния университет в Благоевград (магистърска програма с чешки, сръбски и хърватски език).

Какво представлява специалността “Славянска филология”?[редактиране | edit source]

В рамките на специалността „Славянска филология” се провежда обучение по три и повече профила: полски, чешки, словашки, украински, сръбски и хърватски език. Изборът на славянски език се извършва от кандидат-студента при подаване на документите за прием в университета. Учебният план на специалността „Славянска филология” се реализира в продължение на десет семестъра (5 години), след които абсолвентите полагат държавни изпити и защитават магистърска степен. Обучението включва интензивен курс по избрания славянски език и изучаване на литературата и културата на страната, в която той се говори. В курса на обучение са застъпени и други славистични дисциплини, които дават на студентите широк спектър от познания и активни комуникативни умения.

Специалността Славянска филология е основана през далечната 1953 г. и в момента е единствената напълно магистърска специалност в трите водещи университети в България - Софийския университет "Св. Климент Охридски", Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и Югозападния университет "Неофит Рилски". Студентите, завършили петгодишния курс на обучение в тази специалност, получават магистърска степен по българска филология и по съответната чужда филология (чешка, полска и пр.). По този начин те спестяват време да се обучават първо в бакалавърска програма, а след това магистърска, което отнема над 8 години, т.е. българска филология бакалавър - 4 години и друга чужда филология бакалавър - 4 години.

Използвана литература[редактиране | edit source]

  • Иван Леков, Увод в славянската филология (лекции в СУ, 1976)
  • Иван Куцаров, Сравнителна граматика на славянските езици (лекции в СУ, 1978–1979)

Допълнителна литература[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]