Евтим Евтимов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евтим Евтимов
български поет
Роден
Евтим Михалушев Евтимов
Починал

Националност Флаг на България България
Професия учител, редактор, директор на издателство
Литература
Жанрове стихотворение, роман, мемоари
Тема родния край, партизанското движение, светлото комунистическо бъдеще, любовта
Направление Априлско поколение[1][2][3]
Дебютни творби 1951
Известни творби „Ако ти си отидеш за миг“
„Горчиво вино“
„Обич за обич“
Награди „Никола Фурнаджиев“ (2009)
Семейство
Съпруга Снежана Илиева
Романьола Мирославова[4]
Деца Венко Евтимов[4]

Евтим Михалушев Евтимов е български поет и текстописец, автор на текстове на много български песни от поп музиката.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 28 октомври 1933 г. в Петрич. През 1952 г. завършва Института за начални учители в родния си град. Работи като учител 10 години. През 1951 г. във вестник „Пиринско дело“ се отпечатва първото му стихотворение.[4] От 1953 г. сътрудничи активно на периодичния печат.

Работи като програмен ръководител на радиото в Петрич през 1955 – 1958 и 1960 – 1962 г. Секретар е на градското читалище „Братя Миладинови“ от 1962 до 1965 г. След това е завеждащ отдел „Поезия“ и директор на издателство „Народна младеж“ (до 1984 г.). Едновременно с това до 1975 г. е заместник-главен редактор на списание „Пламък“. От 1984 до 1988 г. е главен редактор на вестник „Литературен фронт“. От 1989 до 1991 г. е главен редактор на списание „Родолюбие“.

Паметна плоча на Евтим Евтимов и Романьола Мирославова на дома им на ул. „Дукатска планина“ № 21А, София

Умира на 8 юни 2016 г. в София, в болница след тежко боледуване.[5][6]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Евтим Евтимов е сред популярните съвременни български поети, познат най-вече с любовната си лирика. Автор е на повече от 40 книги.

Много от стиховете му са използвани като текстове за песни, превърнали се в хитове в България. Сред тях са „Високо“ (ФСБ), „Ако ти си отидеш за миг“ („Импулс“), „Грешница на любовта“ (Лили Иванова), „Горчиво вино“ (Панайот Панайотов, Веселин Маринов) и „Обич за обич“ (Деян Неделчев, Георги Христов).[7]

Химн на МВР[редактиране | редактиране на кода]

През 2010 г. пише текста на песента „Нашата полиция“, изпълнена от Веселин Маринов и обявена неофициално за химн на Министерството на вътрешните работи.[8][9][10] „Химнът“ и неговото сценично изпълнение предизвикват критики.[11] Въпреки всичко поетът твърди, че се гордее с песента. [12] В интервю от 2010 г. на въпроса дали съжалява, че е написал текста на песента, поетът заявява:

В живота си за нищо не съм съжалявал. Каквото съм направил – направил съм го. Като съм написал слабо стихотворение – скъсвам го и толкова. В случая обаче направихме с желание тази песен, никой не ни я е натрапвал.[13]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Сред известните му творби са:

  • Будни клепачи. Стихове. 1959.
  • Люлка под върховете. Лирика. 1962.
  • Пирински балади. Стихове. 1964 (1970, 1984).
  • Обич за обич. Стихове. 1966 (1974, 1979, 1983, 1984).
  • Клас стани! Стихове за деца. 1967.
  • Книга за една обич. Лирически поеми. 1967.
  • Лирика. 1967.
  • Балада за едно момче. Стихове. 1968.
  • Поема за България. 1968 (1980).
  • Пирински орел. Поема. 1969.
  • Нощи. Интимна лирика. 1971 (1980).
  • Човекът. Лирика. 1972.
  • Българска земя. Лирика. 1972.
  • Цвят от кестен. Лирика. 1972.
  • Щъркели на юг летяха. Стихове за деца. 1973.
  • Горчиво вино. Любовна лирика. 1975 (1978, 1981, 1987).
  • Училище на върха. Стихове за деца. 1976.
  • Първият партизанин. Исторически разказ за деца. 1976.
  • Орлови кръгове. Стихове. 1977.
  • Застава, в оръжие. Записки от границата. 1977.
  • Пирине мой. Дневник на поета. 1977 (1979, 1984).
  • Обредни песни. Стихове. 1979.
  • Нощи. Горчиво вино. Любовна лирика. 1981 (1982).
  • Планина. Сонети. 1984.
  • Любовна лирика. 1984.
  • Съновник. Любовни сонети. 1985.
  • Сватбата на Антон. Документален роман. 1987.
  • Продадени билети. Стихове. 1987.
  • Причастие. Стихове. 1990.
  • Ако и ти си отидеш. 1991.
  • Виното на мрака. Стихове. 1992.
  • Причастие за влюбени. София: Захарий Стоянов, 2002, 210 с.
  • Вино и любов. София: Захарий Стоянов, 2003, 174 с.
  • Вечерна наздравица. София: Акад. изд. Проф. Марин Дринов, 2003, 84 с.
  • Ти си любовта (+ CD). София: Персей, 2007, 192 с.
  • Две жени, две чаши с огън. Любовна лирика. Пловдив: Хермес, 2008, 232 с.
  • За това ли беше всичко. Роман. София: Персей, 2008, 160 с. ISBN 978-954-9420-97-5
  • Жена на балкона. Любовни стихове. София: Millenium, 2010, 64 с.
  • Отец Паисий обикаля още…. Нелюбовни стихотворения. София: Персей, 2011, 96 с.
  • Ако ти си отидеш за миг: Историята на една непозволена любов. София: Персей, 2013, 136 с.
  • Разрушаване на паметника. Мемоари. София: Персей, 2013, 192 с.
  • Съчинения. София: Захарий Стоянов.
    • кн. 1: Жени, целунати от Бога. 1. София: Захарий Стоянов, 2004, 280 с.
    • кн. 2: Жени, целунати от Бога. 2. София: Захарий Стоянов, 2004, 280 с.
    • кн. 3: Между огън и вода. София: Захарий Стоянов, 2005, 278 с.
    • кн. 4: Искам обич за обич. София: Захарий Стоянов и УИ „Св. Климент Охридски“, 2006, 222 с.
    • кн. 5: Шапка на тояга. Опашати епиграми. София: Захарий Стоянов и УИ „Св. Климент Охридски“, 2007, 214 с.
    • кн. 6: Църква за вино. София: Захарий Стоянов, 2008, 175 с.
    • кн. 7: Шапка ти свалям, любов! Нови любовни стихове. София: Захарий Стоянов, 2012, 136 с.
    • кн. 8: Небето идва от земята. София: Захарий Стоянов, 2013, 354 с.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

През 2020 г. на негово име кръщават голямата награда в националния конкурс за любовна лирика „Горчиво вино“.[17][18]

На 24 май 2021 г. на градския площад в Петрич тържествено е открит паметник на Евтим Евтимов, дело на скулптора Евгени Гоцков.[19]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Владимир Трендафилов, „В полите на априлството“, slovo.bg, 1999 г.
  2. Иван Гранитски, „Поезия и поетическо самосъзнание“. – В: Противоречивият човек (Съч. в седем тома – том 1), Изд. „Захарий Стоянов“, София, 2009 Архив на оригинала от 2013-09-08 в Wayback Machine., с.19.
  3. Росен Тахов, „Априлски поети възпяха Тодор Живков“, в. „24 часа“, 18 април 2015 г.
  4. а б в Пенчо Ковачев, „Три жени – Снежана, Петя и Романьола, са музите на Евтим Евтимов“, в. „24 часа“, 10 юни 2016 г.
  5. „Последно сбогом на Евтим Евтимов“, Afish.bg, 8 юни 2016 г.
  6. Виктория Ташкова, „Почина големият български поет Евтим Евтимов“, Дарикнюз, 8 юни 2016 г.
  7. „Почина поетът Евтим Евтимов“, dnevnik.bg, 8 юни 2016 г.
  8. Веско Маринов подари попфолк химн на МВР. // News.bg, 2010. Посетен на 8 юли 2010.
  9. „Веселин Маринов – Нашата полиция, химн на МВР“, архив на оригинала от 22 декември 2015, https://web.archive.org/web/20151222122302/http://tekstove.info/browse.php?id=32060, посетен 22 декември 2015 
  10. „Веселин Маринов направи химн на МВР“, vesti.bg, 5 юли 2010 г.
  11. Екатерина Терзиева, „Калуди: Химн на МВР? Пълна простотия, Веско (Интервю с Калуди Калудов)“, в. „24 часа“, 7 юли 2010 г.
  12. „Евтим Евтимов: Гордея се с „Нашата полиция“, БГестрада, интервю на Лео Богдановски за вестник „Телеграф“, 7 август 2010 г.
  13. „Евтим Евтимов в интервю за „Труд“ от 2010 година: „В живота си за нищо не съм съжалявал“, в. „Труд“, интервю на Валентина Петкова, 8 юни 2016 г.
  14. Указ № 220 Обн. ДВ., бр.44 от 30 май 2006 г.
  15. Президентът връчи 20 ордена за 24 май. // Darik News, 23 май 2006.
  16. Национални литературни награди на Община Пазарджик. // Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“.
  17. Маргарита Петкова е първият носител на наградата „Евтим Евтимов“, impressio.dir.bg, 8 септември 2020.
  18. Маргарита Петкова е първият носител на новоучредената награда „Евтим Евтимов“, БНТ, 16 септември 2020.
  19. В Петрич бе открит паметник на поета Евтим Евтимов, focus-news.net, 24 май 2021.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Трайкова, Е. „Евтим Евтимов“. В: Речник по нова българска литература. „Хемус“. С., 1994, стр. 123

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония