Евтим Евтимов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Евтим Евтимов
Роден 28 октомври 1933 г.
Починал 8 юни 2016 г. (82 г.)
Професия учител, редактор
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение
Тема любовна лирика
Направление Априлско поколение[1][2][3]
Награди „Никола Фурнаджиев“ (2009)
Съпруга Снежана Илиева
Романьола Мирославова[4]
Деца Венко Евтимов[4]

Евтим Михалушев Евтимов е български поет. Автор на текстове на много български песни от поп музиката.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 28 октомври 1933 година в Петрич. През 1952 г. завършва Института за начални учители в родния си град. Работи като учител 10 години. През 1951 г. във вестник „Пиринско дело“ се отпечатва първото му стихотворение.[4] От 1953 г. сътрудничи активно на периодичния печат.

Работи като програмен ръководител на радиото в Петрич през 1955 – 58 и 1960 – 62 г. Секретар е на градското читалище „Братя Миладинови“ от 1962 до 1965 г. След това е завеждащ отдел „Поезия“ и директор на издателство „Народна младеж“ (до 1984 г). Едновременно с това до 1975 г. е заместник-главен редактор на списание „Пламък“. От 1984 до 1988 г. е главен редактор на вестник „Литературен фронт“. От 1989 до 1991 г. е главен редактор на списание „Родолюбие“.

Умира на 8 юни 2016 година в София, в болница след тежко боледуване.[5][6]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Евтим Евтимов е сред популярните съвременни български поети, познат най-вече с любовната си лирика. Автор е на повече от 40 книги.

Много от стиховете му са използвани като текстове за песни, превърнали се в хитове в България. Сред тях са „Високо“ (ФСБ), „Ако ти си отидеш за миг“ („Импулс“), „Грешница на любовта“ (Лили Иванова), „Горчиво вино“ (Панайот Панайотов, Веселин Маринов) и „Обич за обич“ (Деян Неделчев, Георги Христов).[7]

Химн на МВР[редактиране | редактиране на кода]

През 2010 година пише текста на песента „Нашата полиция“, изпълнена от Веселин Маринов и обявена неофициално за химн на Министерството на вътрешните работи.[8][9][10] „Химнът“ и неговото сценично изпълнение предизвикват критики.[11] Въпреки всичко поетът твърди, че се гордее с песента. [12] В интервю от 2010 г. на въпроса дали съжалява, че е написал текста на песента, поетът заявява:

В живота си за нищо не съм съжалявал. Каквото съм направил – направил съм го. Като съм написал слабо стихотворение – скъсвам го и толкова. В случая обаче направихме с желание тази песен, никой не ни я е натрапвал.[13]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Сред известните му творби са:

  • Будни клепачи. Стихове. 1959.
  • Люлка под върховете. Лирика. 1962.
  • Пирински балади. Стихове. 1964 (1970, 1984).
  • Обич за обич. Стихове. 1966 (1974, 1979, 1983, 1984).
  • Клас стани! Стихове за деца. 1967.
  • Книга за една обич. Лирически поеми. 1967.
  • Лирика. 1967.
  • Балада за едно момче. Стихове. 1968.
  • Поема за България. 1968 (1980).
  • Пирински орел. Поема. 1969.
  • Нощи. Интимна лирика. 1971 (1980).
  • Човекът. Лирика. 1972.
  • Българска земя. Лирика. 1972.
  • Цвят от кестен. Лирика. 1972.
  • Щъркели на юг летяха. Стихове за деца. 1973.
  • Горчиво вино. Любовна лирика. 1975 (1978, 1981, 1987).
  • Училище на върха. Стихове за деца. 1976.
  • Първият партизанин. Исторически разказ за деца. 1976.
  • Орлови кръгове. Стихове. 1977.
  • Застава, в оръжие. Записки от границата. 1977.
  • Пирине мой. Дневник на поета. 1977 (1979, 1984).
  • Обредни песни. Стихове. 1979.
  • Нощи. Горчиво вино. Любовна лирика. 1981 (1982).
  • Планина. Сонети. 1984.
  • Любовна лирика. 1984.
  • Съновник. Любовни сонети. 1985.
  • Сватбата на Антон. Документален роман. 1987.
  • Продадени билети. Стихове. 1987.
  • Причастие. Стихове. 1990.
  • Ако и ти си отидеш. 1991.
  • Виното на мрака. Стихове. 1992.
  • Причастие за влюбени. София: Захарий Стоянов, 2002, 210 с.
  • Вино и любов. София: Захарий Стоянов, 2003, 174 с.
  • Вечерна наздравица. София: Акад. изд. Проф. Марин Дринов, 2003, 84 с.
  • Ти си любовта (+ CD). София: Персей, 2007, 192 с.
  • Две жени, две чаши с огън. Любовна лирика. Пловдив: Хермес, 2008, 232 с.
  • За това ли беше всичко. Роман. София: Персей, 2008, 160 с. ISBN 9789549420975
  • Жена на балкона. Любовни стихове. София: Millenium, 2010, 64 с.
  • Отец Паисий обикаля още…. Нелюбовни стихотворения. София: Персей, 2011, 96 с.
  • Ако ти си отидеш за миг: Историята на една непозволена любов. София: Персей, 2013, 136 с.
  • Разрушаване на паметника. Мемоари. София: Персей, 2013, 192 с.
  • Съчинения. София: Захарий Стоянов.
    • кн. 1: Жени, целунати от Бога. 1. София: Захарий Стоянов, 2004, 280 с.
    • кн. 2: Жени, целунати от Бога. 2. София: Захарий Стоянов, 2004, 280 с.
    • кн. 3: Между огън и вода. София: Захарий Стоянов, 2005, 278 с.
    • кн. 4: Искам обич за обич. София: Захарий Стоянов и УИ „Св. Климент Охридски“, 2006, 222 с.
    • кн. 5: Шапка на тояга. Опашати епиграми. София: Захарий Стоянов и УИ „Св. Климент Охридски“, 2007, 214 с.
    • кн. 6: Църква за вино. София: Захарий Стоянов, 2008, 175 с.
    • кн. 7: Шапка ти свалям, любов! Нови любовни стихове. София: Захарий Стоянов, 2012, 136 с.
    • кн. 8: Небето идва от земята. София: Захарий Стоянов, 2013, 354 с.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Владимир Трендафилов, „В полите на априлството“, slovo.bg, 1999 г.
  2. Иван Гранитски, „Поезия и поетическо самосъзнание“. – В: Противоречивият човек (Съч. в седем тома – том 1), Изд. „Захарий Стоянов“, София, 2009, с.19.
  3. Росен Тахов, „Априлски поети възпяха Тодор Живков“, в. „24 часа“, 18 април 2015 г.
  4. а б в Пенчо Ковачев, „Три жени – Снежана, Петя и Романьола, са музите на Евтим Евтимов“, в. „24 часа“, 10 юни 2016 г.
  5. „Последно сбогом на Евтим Евтимов“, Afish.bg, 8 юни 2016 г.
  6. Виктория Ташкова, „Почина големият български поет Евтим Евтимов“, Дарикнюз, 8 юни 2016 г.
  7. „Почина поетът Евтим Евтимов“, dnevnik.bg, 8 юни 2016 г.
  8. Веско Маринов подари поп-фолк химн на МВР. // News.bg, 2010. Посетен на 8 юли 2010.
  9. Веселин Маринов – Нашата полиция, химн на МВР
  10. „Веселин Маринов направи химн на МВР“, vesti.bg, 5 юли 2010 г.
  11. Екатерина Терзиева, „Калуди: Химн на МВР? Пълна простотия, Веско (Интервю с Калуди Калудов)“, в. „24 часа“, 7 юли 2010 г.
  12. „Евтим Евтимов: Гордея се с „Нашата полиция“, БГестрада, интервю на Лео Богдановски за вестник „Телеграф“, 7 август 2010 г.
  13. „Евтим Евтимов в интервю за „Труд“ от 2010 година: „В живота си за нищо не съм съжалявал“, в. „Труд“, интервю на Валентина Петкова, 8 юни 2016 г.
  14. Указ № 220 Обн. ДВ., бр.44 от 30 май 2006 г.
  15. ((bg))  Президентът връчи 20 ордена за 24 май. // Darik News, 23 май 2006.
  16. ((bg))  Национални литературни награди на Община Пазарджик. // Регионална библиотека „Никола Фурнаджиев“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Трайкова, Е. „Евтим Евтимов“. В: Речник по нова българска литература. „Хемус“. С., 1994, стр. 123

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония