Поп музика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Поп
Стилистични корени Ритъм енд блус, джаз, ду-уап, фолк, танцова музика, класическа музика, рокендрол
Културни корени САЩ, Италия, Франция – 50-те, 60-те и 70-те години Великобритания след 1960 г.с появата на Бийтълс
Типични инструменти Електрическа китара – Бас китара – ударни инструменти – синтезатор
Популяризиране от 1950-те
Регионални сцени
J-pop, K-pop

Поп музиката или само „поп“ е жанр в музиката, който обикновено има танцувален характер, опростена мелодия и повтарящи се дялове, ако структурата на песента е двуделна или куплетна. За първи път терминът възниква през 1926 година, а от 1954 година става отделен жанр.[1] Той включва в себе си разнообразни подстилове[2]. В България и СССР в продължение на много години поп музиката се е наричала „естрада“ или „естрадна музика

След Втората световна война в поп музиката на Европа навлиза така наречената „италианска инвазия“, особено с появата на фестивала в Санремо през 1951 г., който е първият в света фестивал за поп музика, оцелял и до днес. Италианската поп музика от този период, наричана в Италия Musica leggera, от 50-те, 60-те и 70-те и 80-те години на ХХ век оказва сериозно влияние върху развитието на световната поп музика, в това число и на българската.

Концепцията на попа е да представя на хората нещо ново, лесно запомнящо се и различаващо се от шаблонната представа за музика. Характерно за мелодиите е, че те са лесни за запаметяване, което спомага за бързото приемане от публиката. Най-често се залага на силно изразен ритъм или мелодични балади. Аудиторията ѝ е главно от младите хора.

История и развитие[редактиране | редактиране на кода]

Музиковеди често се определят следните характеристики, типични за жанра поп музика:

  • цел на привлекателни за широката аудитория, а не към конкретна субкултура или идеология;
  • акцент върху изработката, а не официално „художествено“ качества;
  • акцент върху запис, производство и технология, но живо изпълнение;
  • склонност да отразяват съществуващите тенденции, а не постепенно развитието ;
  • многото поп музика е предназначена за насърчаване на танци, или да се използват денс-ориентирани, бие или ритъм.

Обикновено дължината на една песен е 2 – 5 мин. Структурата е куплет-припев, дълги инструментални части и сола са рядко срещани. Залага се на масовия вкус и комерсиалния характер. B поп музиката доста често изпълнителите предпочитат да не издават цял албум, а само една песен-сингъл, с която стават популярни. Когато певците изпълняват песни на други изпълнители, /и официално обявят това/ се наричат кавъри. Когато изпълняват свое творчество, се наричат авторски песни. Много често певците не изпълняват собствени парчета, а музика, писана за тях, като за целта се обръщат към композитори и текстописци.

Текстът на съвременната поп песни обикновено се фокусира върху прости теми – често любов и романтични отношения – въпреки че има ясно изразени изключения .

Подстилове[редактиране | редактиране на кода]

През 70-те години на 20 век най-популярната музика е в стил диско, през 80-те главните течения са R&B, рок и ню уейв. В 90-те години гръндж музиката е популярна, но от средата на десетилетието започва да властва тийн поп-ът. Той обаче замира през 2001, когато популярната музика се обръща към R&B, примесен с хип-хоп звучене. От тогава тече това явление, което вече е започнало едно своеобразно завръщане към тийн поп и денс музиката. Япония и Южна Корея имат свой собствен вид поп – J-pop (съкратено за „Japanese pop“, в превод „Японски поп“) и K-pop (съкратено „Korean pop“, в превод „Корейски поп“).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Online Etymology Dictionary: pop
  2. Allmusic genres: pop