Поп музика

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Поп
Стилистични корени Ритъм енд блус, джаз, ду-уап, фолк, танцова музика, класическа музика, рокендрол
Културни корени САЩ, Италия, Франция – 50-те, 60-те и 70-те години Великобритания след 1960 г.с появата на Бийтълс
Типични инструменти Електрическа китара – Бас китара – ударни инструменти – синтезатор
Популяризиране от 1950-те
Регионални сцени
J-pop, K-pop

Поп музиката или само „поп“ е жанр в музиката, който обикновено има танцувален характер, опростена мелодия и повтарящи се дялове, ако структурата на песента е двуделна или куплетна. За първи път терминът възниква през 1926 година, а от 1954 година става отделен жанр.[1] Той включва в себе си разнообразни подстилове[2]. В България и СССР в продължение на много години поп музиката се е наричала „естрада“ или „естрадна музика“, но и двата термина са неправилни.

След Втората световна война в поп музиката на Европа навлиза така наречената „италианска инвазия“, особено с появата на фестивала в Санремо през 1951 г., който е първият в света фестивал за поп музика, оцелял и до днес. Италианската поп музика от този период, наричана в Италия Musica leggera, от 50-те, 60-те и 70-те и 80-те години на ХХ век оказва сериозно влияние върху развитието на световната поп музика, в това число и на българската.

Концепцията на попа е да представя на хората нещо ново, лесно запомнящо се и различаващо се от шаблонната представа за музика. Характерно за мелодиите е, че те са лесни за запаметяване, което спомага за бързото приемане от публиката. Най-често се залага на силно изразен ритъм или мелодични балади. Аудиторията ѝ е главно от младите хора.

История и развитие[редактиране | редактиране на кода]

Музиковеди[кой го твърди?] често определят следните характеристики, типични за жанра поп музика:

  • цел на привлекателни за широката аудитория, а не към конкретна субкултура или идеология;
  • акцент върху изработката, а не официално „художествено“ качества;
  • акцент върху запис, производство и технология, но живо изпълнение;
  • склонност да отразяват съществуващите тенденции, а не постепенно развитието ;
  • многото поп музика е предназначена за насърчаване на танци, или да се използват денс-ориентирани, бие или ритъм.

Обикновено дължината на една песен е 2 – 5 мин. Структурата е куплет-припев, дълги инструментални части и сола са рядко срещани. Залага се на масовия вкус и комерсиалния характер. В поп музиката доста често изпълнителите предпочитат да не издават цял албум, а само една песен - сингъл, с която стават популярни. Когато певците изпълняват песни на други изпълнители (и официално обявят това), те се наричат кавъри. Когато изпълняват свое творчество, се наричат авторски песни. Много често певците не изпълняват собствени парчета, а музика, писана за тях от композитори и текстописци.

Текстът на съвременната поп песни обикновено се фокусира върху прости теми – често любов и романтични отношения – въпреки че има ясно изразени изключения.

Подстилове[редактиране | редактиране на кода]

През 70-те години на 20 век най-популярната музика е в стил диско, през 80-те главните течения са R&B, рок и ню уейв. В 90-те години гръндж музиката е популярна, но от средата на десетилетието започва да властва тийн поп-ът. Той обаче замира през 2001, когато популярната музика се обръща към R&B, примесен с хип-хоп звучене. Оттогава тече това явление, което вече е започнало едно своеобразно завръщане към тийн поп и денс музиката. Япония и Южна Корея имат свой собствен вид поп – J-pop (съкратено за „Japanese pop“, в превод „Японски поп“) и K-pop (съкратено „Korean pop“, в превод „Корейски поп“).

Източници[редактиране | редактиране на кода]