Кей поп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от K-pop)
Направо към: навигация, търсене
Кей поп
Стилистични корени Денс музика, електронна музика, синтпоп, хип-хоп, рок, ритъм енд блус
Културни корени Южна Корея, началото на 1990-те
Типични инструменти Вокал, рап, дръм машина, барабани, бас китара, клавишни, пиано, семплер, секвенсер, синтезатор, вокодер
Местни сцени
Сеул
Други теми
J-pop

Кей-поп (/keɪ pɔp/, кей-поп, от съкращението на английското Korean pop[1]; на корейски: 가요[2]) е музикален жанр, който обхваща много стилове на южнокорейската поп музика,[3] включително различни направления на денс музиката, електропоп, хип-хоп и съвременен ритъм енд блус.

Според автор на американското музикално списание Ролинг Стоун, кей-поп е „смесица от модна западна музика и високоенергетичен японски поп“ (J-pop), който „лови слушателите с повтарящи се закачливи фрази, често на английски език“. Кей-поп „следва линията на смесване на стилове, съчетава пеене, рап и специален акцент на представление и мощни визуални ефекти“.[1]

Кей-поп не е просто музика, кей-поп става субкултура, която е популярна сред младите хора по целия свят. Благодарение на Интернет и достъп до цифрово съдържание, кей-поп достига до невероятно широка аудитория.[4]

Общ преглед[редактиране | редактиране на кода]

Началото на корейската музика започва още, когато Корея е под японско владичество и преминава през много стилове като трот, хип фолк и балади. Днес кей поп не включва само поп музика, но и рок, хип-хоп, балада и R&B. Модерната кей поп музика е развила свои правила като системата за обучение на изпълнители, използването на хореография в много музикални клипове и една от най-отличителната част на кей поп - присъствието на повече музикални групи, отколкото солови изпълнители.

→Многообразие на аудиовизуално съдържание

Въпреки, че кей поп се отнася до популярната корейска музика, той също е смятан и за жанр обхващащ голям спектър от музикални и визуални елементи. Националният аудиовизуален институт във Франция определя кей поп музиката като „сливане на синтезирана музика, рязки танци и модни трендове, цветни облекла и сливане на бъбългъм поп с елементи на електро, диско, рок, хип-хоп и R&B“.[5]

→Хореография

Когато групите или певците пеят почти винаги изпълняват танц, като дори понякога танците изместват пеенето на сцената. Синхронизацията също е много важна, темното на танците зависи от песента. Често хореографи от Америка работят за различни групи и компании по време на турнета или предстоящ албум.[6] [7]

→Обучение

Много компании преди да дебютира изпълнител или група обучават стажантите си, които най-често се явяват на кастинг в компанията. Обучението може да трае от ранна детска възраст до навършването на пълнолетие. Т.нар трейнита живеят в квартира и обикновенно цял ден се упражняват в пеене, танци, чужди езици и поведение пред публика и медии. Обучението на групата Гърлс Дженерейшън е струвало на компанията Ес Ем Ентъртеймънт общо около 21 милиона долара, като всяка една от тях се е обучавала от 1 година и половина до 7 и половина.[8] [9]

→Успех главно чрез интернет

Както се предполага южнокорейската индустрия е малка, песните се излъчват по телевизиите, а видеоклиповете се качват в Ютюб, за да стигнат до международните фенове. Пускането на нова песен от група и изпълнител се нарича "comeback" (завръщане). Преди официалното завръщане се пускат снимки, тийзъри от концепцията на албума, за да „подготвят“ феновете за новият албум.[10]

→ Подкрепа от правителството

Корейското правителство признава, че се интересува от популярната култура и че влияе добра на износа. Според оценките 100 долара увеличение на износа води до 413 долара износ на други потребителски стоки.[5][11] Министерството на културата и туризма приема инициативи за създаване на кей поп центрове по целия свят, посолствата на Южна Корея организират концерти извън страна, [12] а Министерството на външните работи често кани феновете на “K-Pop World Festival” в Южна Корея.

→ Посветени фенове

Феновете са доста посветени в превода на корейски песни на различни езици и обикновенно развиват малък бизнес.[13] Нормално за феновете и да организират флашмоб на видни места чрез Фейсбук, също както да танцуват и представят последните кей поп песни на публични места. Друго организиране на феновете е да се обръщат до южнокорейското посолство с искането да се проведе концерт.[14]

Честа практика на международните фенове е да изпращат фотоалбуми и други подаръци за любимите си звезди до компаниите, в които работят, а корейските фенове често подаряват много и различни подаръци от типа на храна и скъпи бижута.[15]

Съществуват и обсебени фенове наречени „сасасенг фен“ (사생팬) на възраст между 13-17 години, които навлизат в личното пространство на музикантите като най-често ги преследват, но има и по-тежки случаи, когато например сасасенг купили същия ван като на групата Ексо и да се опитали да ги отвлекат, но мениджъра на групата се усъмнил и спрял групата да влезе във вана.[16]

История[редактиране | редактиране на кода]

Зараждане[редактиране | редактиране на кода]

Зараждането на корейската музика започва през 1885, когато американския мисионер Хенри Апензелер започва да учи корейското население на американски и британски песни в училищата. Песните били наречени „чанга“ и представлявали известни фолклорни песни с корейски текст. По време на периода Корея под японско владичество песните станали начин чувствата към окупацията да се изразят. Популярна песен била „Песента на надеждата“ (희망가), а всички записани книги и колекции били конфискувани от японците.

Първият корейски албум наречен „Тези бурни времена“ от Пак Че-сон и И Рьо-сек бил издаден през 1925 и се състоял от преведени от японски известни песни. Първата песен писана от кореец била „Паднали черешови дървета на течаща вода“ изпълнявана от И Чонг-сок през 1929 г. През 20-те години на ХХв. Масао Кога смесил госпел с традиционна корейска музика и стила станал популярен като трот.Днес няколко идола като Десънг от Биг Бенг и някои от членовете от Супер Джуниър реализират сингли в такъв стил. През 2014 по телевизията KBS2 бе излъчен сериала „Trot Lovers“ с участието на Ънджи от групата A pink.[17] [18] [19] [20]

Навлизането на западната култура[редактиране | редактиране на кода]

Сестрите Ким заедно с Франк Синатра и барабаниста им Леонард Еспозито

След като Корейския полуостров се разделя на Северен и Южен и прекратяването на японската окупация, западната култура започнала да навлиза като били създадени клубове, в които била пускана западна музика. След като приключва Корейската война (1950-1953) и Корейския полуостров официално се разделя на Северен и Южен, навлязалата армия на САЩ продължавала да допринася за разпространението на американската и световна култура, която била добре приета от младото население на страната.

По-късно Обединените военни сили на САЩ осигурявят гостуването на видни световни звезди по това време като Мерилин Монро и Луис Армстронг, които оказали влияние и допринесли за разпространението на американската музика. След като успешно се разпространява културата и певците печели повече все повече пари с изпълнението на песни от жанра на блус, джаз, кънтри и други постепенно системата на корейската музика минала от пентатоника към хептатоника.[21]

През 60-те години на ХХв. бумът и разветът на популярната музика била в своя връх, появата на първите търговски радиостанции изиграли важна роля за разпространението, а публиката вече не се ограничавала само в клубовете. По същото време киното започнало също да се развива.Бийтълс „треската“ достигнала и в Южна Корея, отбелязвайки създаването на първите рок групи, като първата рок група се смята,че е ADD4.[22] По същото време станал популярен и трот стила.

Други много популярни личности били Сестрите Ким. Те станали първите корейки, които дебютират с албум в САЩ, държат концерт в Лас Вегас, също както и гостуват няколко пъти в шоуто на Ед Съливън

Хипи фолк поп[редактиране | редактиране на кода]

В края на 60 и началото на 70-те сред младежите се развила нова мода — хипи, движение произлизащо от САЩ. Вече повлияни от американската култура и начин на живот, за разлика от предишното поколение, които били повлияни от войните, младежите по това време се обличали в джинси и свирили на китара.Подобно на американските хипита се противопоставили на Виетнамската война (1955-1975), в резултат на което много песни били баннати от Корейското правителство. Въпреки забраната, хипи останало известно движение и телевизията MBC организира съзтезание за студенти, което води до създаването на няколко модерни фестивала.[23]

Един от най-известните представители по това време бил Хан Де-су.Песента му „Дай ми вода“ (물 좀 주소) станала химн за младите хора. Неговото дръско сценично поведение и специфичния глас често шокирала публиката. По-късно му е наложена забрана от Южна Корея. След забраната заминава за Ню Йорк,където преследна музикална кариера там, връща се в Южна Корея през 90-те години. Други известни музиканти от това време са Сонг Чанг-шик,Йонг Нам и др.[23]

По същото време DJ-те също добили популярност.[24]

Десетилетието на баладите[редактиране | редактиране на кода]

Чо Йонг-пил

Новото десетилетие довело до популялизирането на баладите. Те станали известни след песента „Ти си твърде далеч,за да си близо“ (가까이 하기엔 너무 먼 당신) на И Куанг-джо, а албумът му се продал около 300,000 копия. Друг известен представител на това десетилетие бил Бьон Джин-соб известен като „принца на баладите“. Известен композитор бил И Йонг-хун, чиито песни през 2011 били презаписани за мюзъкъла Gwanghwamun Yeonga (광화문 연가).

През 1980 стартира „Asia Music Forum“ и в състезанието участвали певци от пет различни азиатски страни. Чо Йонг-пил спечелил първо място и станал много популярен в Япония. Първият му албум „Жена зад прозореца“(창 밖의 여자) бил хит и станал първия корейски изпълнител, който изпълнява на сцената на „Карнеги Хол“ в Ню Йорк. Спечелил много награди на важни церемонии за най-добър певец и най-добра песен.Също имал концерти в Япония и Хонконг.[24] [25]

Революцията[редактиране | редактиране на кода]

Со Таеджи е смятан за „президента на културата“[26] [27]

В началото на 90-те години, музикантите смесили популярните американски стилове като рап,рок и техно. През 1992 групата “Seo Taiji & Boys” направили истинска революция в кей поп музиката с песента „Знам“ (“난 알아요”). Триуто дебютира в шоу на телевизията MBC и получава най-ниска оценка за песента си,но албума става изключително успешен. MTV Iggy пише: „Бийта с стил New jack swing, запомнящите се припеви отнесоха публиката в Южна Корея.Текстовете на песните им представят проблемите на обществото, които никой друг преди тях не е успявал да ги представи по този начин.“ Примера им бил последван от изпълнители като Jinusean, Deux, 1TYM и Drunken Tiger.[28] [27]

През 1995 И Со-ман основал най-голямата южнокорейска компания - SM Entertainment, а до края на 90-те вече имало известни компании като YG Entertainment, DSP Entertainment и JYP Entertainment

Успехът на Seo Taiji & Boys създава нови фенове: тийнейджъри, които водят появата на идол групите. Групата H.O.T. се смята да първата идол група.Техния пример бил последван от Sechs Kies, S.E.S., Fin.K.L, NRG, Taesaja, Baby V.O.X., Diva, Shinhwa и g.o.d. През 1997 заради Азиатската финансова криза H.O.T. издават албум на китайски език, а Diva реализират тайвански албум на английски език.През същото време стават популярни и ъндърграунд клубовете и пънк групите като Crying Nut и Pipi Band.

От XXI век до днес: Корейската (Халю) вълна[редактиране | редактиране на кода]

През XXI век кей поп музиката започва да се разпространява в цяла Източна Азия.Една от първите групи станали известни след Световно първенство по футбол 2002 в Южна Корея е Baby V.O.X със сингъла "Coincidence", който бил промониран по време на първенството. БоА става първата певица, която стига първа позиция на японската класация „Орикон“,[29] а Рейн изнася концерт в Пекин пред публика от 40,000 души. [30]

През 2003 групата Baby V.O.X. оглавява китайските класации със сингъла на китайски език “I'm Still Loving You” и феновете им започват да се разрастват в Китай и Тайланд с песните “I'm Still Loving You” и “What Should I Do”. От 2000 година насам в маркета на Източна Азия започват да доминират много идол групи от Южна Корея.[5]

През 2008 г. културния износ включително на драми и компютърни игри стига 2 милиарда долара за първи път. Същата година Япония отчита почти 68% от износа на кей поп, изпреварвайки Китай (11.2%) и САЩ (2.1%). Данните показват, че феновете са готови да дадат големи суми, за да видят идолите си. Турнето на групата TVXQ! – Time: Live Tour 2013 включва 18 японски града, а билетите са на средна цена от 109 долара, след края на турнето касата му се изчислява на 110 милиона долара.

Известни кей поп групи и музиканти[редактиране | редактиране на кода]

Групата A Pink по време на „2014 KBS Song Festival“

Най-гледаните видеоклипове[редактиране | редактиране на кода]

Най-гледаните кейпоп клипове**
Песен Изпълнител Гледания
Gangnam Style Сай (рапър) над 2 милиарда
„Gentleman” Сай (рапър) над 834 милиона
„Oppa is my style” Сай (рапър) и Хьона над 567 милиона
„Hangover” Сай (рапър) и Снуп Дог над 198 милиона
„Fantastic Baby” Биг Бенг над 136 милиона
Gee Гърлс Дженерейшън над 147 милиона
„Got a Boy” Гърлс Дженерейшън над 139 милиона
„I Am the Best” 2NE1 над 114 милиона
„The boys” Гърлс Дженерейшън над 115 милиона
„Mr. Taxi” «японска версия» Гърлс Дженерейшън над 101 милиона
„Mr. Simple” Супер Джуниър над 91 милиона
„Bubble Pop” Хьона над 91 милиона
„Oh!” Гърлс Дженерейшън над 82 милиона
„Electric Shock” F(x) над 79 милиона
„Ice cream Хьона над 71 милиона

според гледанията в Ютюб

класацията включва 15 видеоклипа

Към началото на месец май 2015г.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Jeff Benjamin. The 10 K-Pop Groups Most Likely to Break in America. // Rolling Stone, 2012-05-18. Посетен на 2012-12-27.
  2. Medi@sia: Global Media/tion In and Out of Context. Taylor & Francis, 2006. ISBN 978-0-415-37155-1. с. 144. Посетен на 2012-09-11.
  3. Musical Terms Worldwide: A Companion for the Musical Explorer. Semar Publishers, 2006. ISBN 978-88-7778-090-4. с. 15. Посетен на 2012-12-27.
  4. Lina Yoon. Korean Pop, with Online Help, Goes Global. // Time Magazine, 2010-08-26. Посетен на 2012-12-27.
  5. а б в Кей поп: Историята на една добре смазана индустрия със закачливи песни
  6. Втората вълна на кей поп-а
  7. Кей по музиката и хореографията.
  8. Могат ли Гърлс Дженерейшън да успеят в Америка?
  9. NYT обръщат внимение на обучението на изпълнителите в кей поп музиката.
  10. Корея се подготвя за завръщане на една от най-популярните си групи
  11. Корейската вълна дава положителен ефект
  12. Индонезия и Южна Корея с концерт за Халю вълната
  13. Зад колисите на кей поп-а:Работата на феновете
  14. Феновете в Торонто се организират, за да привлекат корейски звезди
  15. Списък с едни от най-скъпите подаръци за кей поп звезди.
  16. 11 ужасни истории с идоли, предизвикани от сасасенг
  17. Кей поп: Нова сила в поп музиката стр. 47–79
  18. „Млади певци пеят трот музика“
  19. „Млади трот звезди скъсяват различията между поколенията“
  20. KBS2 ще излъчва сериала „Trot Lovers“
  21. Кей поп: Нова сила в поп музиката стр. 50–54
  22. Профил на Add4
  23. а б Кей поп: Нова сила в поп музиката стр. 54-57
  24. а б Енцикопедия на корейската култура
  25. Кей поп: Нова сила в поп музиката стр. 60-61
  26. Кей поп-а преди Со Таеджи
  27. а б Кей попа все още усеща приноса на Seo Taiji & Boys
  28. Кей поп: Нова сила в поп музиката стр. 63-66
  29. Първото видео по MTV K - БоА "My Name"
  30. Кей поп: Нова сила в поп музиката стр. 67-71
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „K-pop“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.