Кей поп

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от K-pop)
Направо към: навигация, търсене
Кей поп
Стилистични корени Денс музика, електронна музика, синтпоп, хип-хоп, рок, ритъм енд блус
Културни корени Южна Корея, началото на 1990-те
Типични инструменти Вокал, рап, дръм машина, барабани, бас китара, клавишни, пиано, семплер, секвенсер, синтезатор, вокодер
Местни сцени
Сеул
Други теми
J-pop

Кей-поп (/keɪ pɔp/, кей-поп, от съкращението на английското Korean pop[1]; на корейски: 가요[2]) е музикален жанр, който обхваща много стилове на южнокорейската поп музика,[3] включително различни направления на денс музиката, електропоп, хип-хоп и съвременен ритъм енд блус.

Според автор на американското музикално списание Ролинг Стоун, кей-поп е „смесица от модна западна музика и високоенергетичен японски поп“ (J-pop), който „лови слушателите с повтарящи се закачливи фрази, често на английски език“. Кей-поп „следва линията на смесване на стилове, съчетава пеене, рап и специален акцент на представление и мощни визуални ефекти“.[1]

Кей-поп не е просто музика, кей-поп става субкултура, която е популярна сред младите хора по целия свят. Благодарение на Интернет и достъп до цифрово съдържание, кей-поп достига до невероятно широка аудитория.[4]

Общ преглед[редактиране | редактиране на кода]

Началото на корейската музика започва още, когато Корея е под японско владичество и преминава през много стилове като трот, хип фолк и балади. Днес кей поп не включва само поп музика, но и рок, хип-хоп, балада и R&B. Модерната кей поп музика е развила свои правила като системата за обучение на изпълнители, използването на хореография в много музикални клипове и една от най-отличителната част на кей поп - присъствието на повече музикални групи, отколкото солови изпълнители.

→Многообразие на аудиовизуално съдържание

Въпреки, че кей поп се отнася до популярната корейска музика, той също е смятан и за жанр обхващащ голям спектър от музикални и визуални елементи. Националният аудиовизуален институт във Франция определя кей поп музиката като „сливане на синтезирана музика, рязки танци и модни трендове, цветни облекла и сливане на бъбългъм поп с елементи на електро, диско, рок, хип-хоп и R&B“.[5]

→Хореография

Когато групите или певците пеят почти винаги изпълняват танц, като дори понякога танците изместват пеенето на сцената. Синхронизацията също е много важна, темното на танците зависи от песента. Често хореографи от Америка работят за различни групи и компании по време на турнета или предстоящ албум.[6] [7]

→Обучение

Много компании преди да дебютира изпълнител или група обучават стажантите си, които най-често се явяват на кастинг в компанията. Обучението може да трае от ранна детска възраст до навършването на пълнолетие. Т.нар трейнита живеят в квартира и обикновенно цял ден се упражняват в пеене, танци, чужди езици и поведение пред публика и медии. Обучението на групата Гърлс Дженерейшън е струвало на компанията Ес Ем Ентъртеймънт общо около 21 милиона долара, като всяка една от тях се е обучавала от 1 година и половина до 7 и половина.[8] [9]

→Успех главно чрез интернет

Както се предполага южнокорейската индустрия е малка, песните се излъчват по телевизиите, а видеоклиповете се качват в Ютюб, за да стигнат до международните фенове. Пускането на нова песен от група и изпълнител се нарича "comeback" (завръщане). Преди официалното завръщане се пускат снимки, тийзъри от концепцията на албума, за да „подготвят“ феновете за новият албум.[10]

→ Подкрепа от правителството

Корейското правителство признава, че се интересува от популярната култура и че влияе добра на износа. Според оценките 100 долара увеличение на износа води до 413 долара износ на други потребителски стоки.[5][11] Министерството на културата и туризма приема инициативи за създаване на кей поп центрове по целия свят, посолствата на Южна Корея организират концерти извън страна, [12] а Министерството на външните работи често кани феновете на “K-Pop World Festival” в Южна Корея.

→ Посветени фенове

Феновете са доста посветени в превода на корейски песни на различни езици и обикновенно развиват малък бизнес.[13] Нормално за феновете и да организират флашмоб на видни места чрез Фейсбук, също както да танцуват и представят последните кей поп песни на публични места. Друго организиране на феновете е да се обръщат до южнокорейското посолство с искането да се проведе концерт.[14]

Честа практика на международните фенове е да изпращат фотоалбуми и други подаръци за любимите си звезди до компаниите, в които работят, а корейските фенове често подаряват много и различни подаръци от типа на храна и скъпи бижута.[15]

Съществуват и обсебени фенове наречени „сасасенг фен“ (사생팬) на възраст между 13-17 години, които навлизат в личното пространство на музикантите като най-често ги преследват, но има и по-тежки случаи, когато например сасасенг купили същия ван като на групата Ексо и да се опитали да ги отвлекат, но мениджъра на групата се усъмнил и спрял групата да влезе във вана.[16]

История[редактиране | редактиране на кода]

Зараждане[редактиране | редактиране на кода]

Зараждането на корейската музика започва през 1885, когато американския мисионер Хенри Апензелер започва да учи корейското население на американски и британски песни в училищата. Песните били наречени „чанга“ и представлявали известни фолклорни песни с корейски текст. По време на периода Корея под японско владичество песните станали начин чувствата към окупацията да се изразят. Популярна песен била „Песента на надеждата“ (희망가), а всички записани книги и колекции били конфискувани от японците.

Първият корейски албум наречен „Тези бурни времена“ от Пак Че-сон и И Рьо-сек бил издаден през 1925 и се състоял от преведени от японски известни песни. Първата песен писана от кореец била „Паднали черешови дървета на течаща вода“ изпълнявана от И Чонг-сок през 1929 г. През 20-те години на ХХв. Масао Кога смесил госпел с традиционна корейска музика и стила станал популярен като трот.Днес няколко идола като Десънг от Биг Бенг и някои от членовете от Супер Джуниър реализират сингли в такъв стил. През 2014 по телевизията KBS2 бе излъчен сериала „Trot Lovers“ с участието на Ънджи от групата A pink.[17] [18] [19] [20]

Навлизането на западната култура[редактиране | редактиране на кода]

Сестрите Ким заедно с Франк Синатра и барабаниста им Леонард Еспозито

След като Корейския полуостров се разделя на Северен и Южен и прекратяването на японската окупация, западната култура започнала да навлиза като били създадени клубове, в които била пускана западна музика. След като приключва Корейската война (1950-1953) и Корейския полуостров официално се разделя на Северен и Южен, навлязалата армия на САЩ продължавала да допринася за разпространението на американската и световна култура, която била добре приета от младото население на страната.

По-късно Обединените военни сили на САЩ осигурявят гостуването на видни световни звезди по това време като Мерилин Монро и Луис Армстронг, които оказали влияние и допринесли за разпространението на американската музика. След като успешно се разпространява културата и певците печели повече все повече пари с изпълнението на песни от жанра на блус, джаз, кънтри и други постепенно системата на корейската музика минала от пентатоника към хептатоника.[21]

През 60-те години на ХХв. бумът и разветът на популярната музика била в своя връх, появата на първите търговски радиостанции изиграли важна роля за разпространението, а публиката вече не се ограничавала само в клубовете. По същото време киното започнало също да се развива.Бийтълс „треската“ достигнала и в Южна Корея, отбелязвайки създаването на първите рок групи, като първата рок група се смята,че е ADD4.[22] По същото време станал популярен и трот стила.

Други много популярни личности били Сестрите Ким. Те станали първите корейки, които дебютират с албум в САЩ, държат концерт в Лас Вегас, също както и гостуват няколко пъти в шоуто на Ед Съливън

Хипи фолк поп[редактиране | редактиране на кода]

В края на 60 и началото на 70-те сред младежите се развила нова мода — хипи, движение произлизащо от САЩ. Вече повлияни от американската култура и начин на живот, за разлика от предишното поколение, които били повлияни от войните, младежите по това време се обличали в джинси и свирили на китара.Подобно на американските хипита се противопоставили на Виетнамската война (1955-1975), в резултат на което много песни били баннати от Корейското правителство. Въпреки забраната, хипи останало известно движение и телевизията MBC организира съзтезание за студенти, което води до създаването на няколко модерни фестивала.[23]

Един от най-известните представители по това време бил Хан Де-су.Песента му „Дай ми вода“ (물 좀 주소) станала химн за младите хора. Неговото дръско сценично поведение и специфичния глас често шокирала публиката. По-късно му е наложена забрана от Южна Корея. След забраната заминава за Ню Йорк,където преследна музикална кариера там, връща се в Южна Корея през 90-те години. Други известни музиканти от това време са Сонг Чанг-шик,Йонг Нам и др.[23]

По същото време DJ-те също добили популярност.[24]

Десетилетието на баладите[редактиране | редактиране на кода]

Чо Йонг-пил

Новото десетилетие довело до популялизирането на баладите. Те станали известни след песента „Ти си твърде далеч,за да си близо“ (가까이 하기엔 너무 먼 당신) на И Куанг-джо, а албумът му се продал около 300,000 копия. Друг известен представител на това десетилетие бил Бьон Джин-соб известен като „принца на баладите“. Известен композитор бил И Йонг-хун, чиито песни през 2011 били презаписани за мюзъкъла Gwanghwamun Yeonga (광화문 연가).

През 1980 стартира „Asia Music Forum“ и в състезанието участвали певци от пет различни азиатски страни. Чо Йонг-пил спечелил първо място и станал много популярен в Япония. Първият му албум „Жена зад прозореца“(창 밖의 여자) бил хит и станал първия корейски изпълнител, който изпълнява на сцената на „Карнеги Хол“ в Ню Йорк. Спечелил много награди на важни церемонии за най-добър певец и най-добра песен.Също имал концерти в Япония и Хонконг.[24] [25]

Революцията[редактиране | редактиране на кода]

Со Таеджи е смятан за „президента на културата“[26] [27]

В началото на 90-те години, музикантите смесили популярните американски стилове като рап,рок и техно. През 1992 групата “Seo Taiji & Boys” направили истинска революция в кей поп музиката с песента „Знам“ (“난 알아요”). Триуто дебютира в шоу на телевизията MBC и получава най-ниска оценка за песента си,но албума става изключително успешен. MTV Iggy пише: „Бийта с стил New jack swing, запомнящите се припеви отнесоха публиката в Южна Корея.Текстовете на песните им представят проблемите на обществото, които никой друг преди тях не е успявал да ги представи по този начин.“ Примера им бил последван от изпълнители като Jinusean, Deux, 1TYM и Drunken Tiger.[28] [27]

През 1995 И Со-ман основал най-голямата южнокорейска компания - SM Entertainment, а до края на 90-те вече имало известни компании като YG Entertainment, DSP Entertainment и JYP Entertainment

Успехът на Seo Taiji & Boys създава нови фенове: тийнейджъри, които водят появата на идол групите. Групата H.O.T. се смята да първата идол група.Техния пример бил последван от Sechs Kies, S.E.S., Fin.K.L, NRG, Taesaja, Baby V.O.X., Diva, Shinhwa и g.o.d. През 1997 заради Азиатската финансова криза H.O.T. издават албум на китайски език, а Diva реализират тайвански албум на английски език.През същото време стават популярни и ъндърграунд клубовете и пънк групите като Crying Nut и Pipi Band.

От XXI век до днес: Корейската (Халю) вълна[редактиране | редактиране на кода]

През XXI век кей поп музиката започва да се разпространява в цяла Източна Азия.Една от първите групи станали известни след Световно първенство по футбол 2002 в Южна Корея е Baby V.O.X със сингъла "Coincidence", който бил промониран по време на първенството. БоА става първата певица, която стига първа позиция на японската класация „Орикон“,[29] а Рейн изнася концерт в Пекин пред публика от 40,000 души. [30]

През 2003 групата Baby V.O.X. оглавява китайските класации със сингъла на китайски език “I'm Still Loving You” и феновете им започват да се разрастват в Китай и Тайланд с песните “I'm Still Loving You” и “What Should I Do”. От 2000 година насам в маркета на Източна Азия започват да доминират много идол групи от Южна Корея.[5]

През 2008 г. културния износ включително на драми и компютърни игри стига 2 милиарда долара за първи път. Същата година Япония отчита почти 68% от износа на кей поп, изпреварвайки Китай (11.2%) и САЩ (2.1%). Данните показват, че феновете са готови да дадат големи суми, за да видят идолите си. Турнето на групата TVXQ! – Time: Live Tour 2013 включва 18 японски града, а билетите са на средна цена от 109 долара, след края на турнето касата му се изчислява на 110 милиона долара.

Известни кей поп групи и музиканти[редактиране | редактиране на кода]

Групата A Pink по време на „2014 KBS Song Festival“

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Jeff Benjamin. The 10 K-Pop Groups Most Likely to Break in America. // Rolling Stone, 2012-05-18. Посетен на 2012-12-27.
  2. Medi@sia: Global Media/tion In and Out of Context. Taylor & Francis, 2006. ISBN 978-0-415-37155-1. с. 144. Посетен на 2012-09-11.
  3. Musical Terms Worldwide: A Companion for the Musical Explorer. Semar Publishers, 2006. ISBN 978-88-7778-090-4. с. 15. Посетен на 2012-12-27.
  4. Lina Yoon. Korean Pop, with Online Help, Goes Global. // Time Magazine, 2010-08-26. Посетен на 2012-12-27.
  5. а б в Кей поп: Историята на една добре смазана индустрия със закачливи песни
  6. Втората вълна на кей поп-а
  7. Кей по музиката и хореографията.
  8. Могат ли Гърлс Дженерейшън да успеят в Америка?
  9. NYT обръщат внимение на обучението на изпълнителите в кей поп музиката.
  10. Корея се подготвя за завръщане на една от най-популярните си групи
  11. Корейската вълна дава положителен ефект
  12. Индонезия и Южна Корея с концерт за Халю вълната
  13. Зад колисите на кей поп-а:Работата на феновете
  14. Феновете в Торонто се организират, за да привлекат корейски звезди
  15. Списък с едни от най-скъпите подаръци за кей поп звезди.
  16. 11 ужасни истории с идоли, предизвикани от сасасенг
  17. Кей поп: Нова сила в поп музиката стр. 47–79
  18. „Млади певци пеят трот музика“
  19. „Млади трот звезди скъсяват различията между поколенията“
  20. KBS2 ще излъчва сериала „Trot Lovers“
  21. Кей поп: Нова сила в поп музиката стр. 50–54
  22. Профил на Add4
  23. а б Кей поп: Нова сила в поп музиката стр. 54-57
  24. а б Енцикопедия на корейската култура
  25. Кей поп: Нова сила в поп музиката стр. 60-61
  26. Кей поп-а преди Со Таеджи
  27. а б Кей попа все още усеща приноса на Seo Taiji & Boys
  28. Кей поп: Нова сила в поп музиката стр. 63-66
  29. Първото видео по MTV K - БоА "My Name"
  30. Кей поп: Нова сила в поп музиката стр. 67-71
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „K-pop“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.