Мерилин Монро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мерилин Монро
Marilyn Monroe 1952.jpg
Мерилин Монро, 1952 г.
Родена Норма Джийн Мортънсън (Норма Джийн Бейкър)
Починала
5 август 1962 г. (36 г.)
Активни години 1945 – 1962
Брачни партньори Джеймс Дохърти (1942 – 1946)
Джо Димаджо (1954)
Артър Милър (1956 – 1961)
Награди Златен глобус Най-добра актриса в мюзикъл или комедия:
1960 „Някои го предпочитат горещо
Любима актриса:
1962
Официален сайт Официална страница
Страница в IMDb
Мерилин Монро в Общомедия

Норма Джийн, по-известна като Мерилин Монро (на английски: Marilyn Monroe), е американска актриса, чиято външност я прави секссимвол, а ранната смърт – попикона. Тя е носителка на две награди „Златен глобус“ и е номинирана за две награди БАФТА“.[1] От 1960 г. има звезда на Холивудската алея на славата.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мерилин Монро е родена на 1 юни 1926 г. в Лос Анджелис. Майка ѝ Гладис Монро-Бейкър я нарича Норма в чест на любимата си актриса Норма Талмидж. Гладис казва, че баща на детето е Мартин Мортенсон и е записана Норма Джийн Мортенсън, но по това време те се разделят. Ето защо това бащинство се счита за съмнително и фамилията е променена както на майка ѝ – Бейкър. На двуседмична възраст тя е предадена на приемно семейство, при което живее шест години .

Норма Джийн на 26.06.1945 г. в авиационната фабрика „Рейдио Плейн“

На 19 юни 1942 г. Норма Джийн се омъжва за Джим Дохърти, след което напуска училище и се премества да живее при него. Две години след сватбата той отива на фронта, а Норма Джийн започва работа в авиационната фабрика „Рейдио Плейн“. В края на 1944 г., когато работи във фабриката, се появява военен фотограф, който има задължението да снима жени, изпълняващи поръчки за армията, за списание, повдигащо бойния дух на войниците. Той ѝ предлага да позира за пет долара на час, а тя се съгласява. В по-късната си кариера актрисата признава, че в началото на пребиваването си в Холивуд е изкарвала прехраната си като момиче на повикване. В навечерието на Коледа съпругът ѝ я поставя пред избора или да бъде негова съпруга, или да се отдаде на кариерата си на фотомодел. Развеждат се на 13 септември 1946 г.

Мерилин Монро на първата си работа във филмовата индустрия, 11.06.1947

През август 1946 г. тя получава обещание да получи договор за работа като статистка в кинокомпанията „Туентиът Сенчъри Фокс“. От студията ѝ избират и псевдонима, с който ще се прослави завинаги – Мерилин Монро. Мерилин се казвала баба ѝ, а Монро е моминската фамилия на майка ѝ. През октомври 1948 г. излиза мюзикълът Хористките, продуциран от „Колумбия Пикчърс“. Това е първият филм, в който Мерилин има реплики и дори пее. Лентата се оказва лоша, но оценяват гласа на начинаещата актриса.

Мерилин Монро в главната роля на Анжела Финлай във филма {Асфалтовата джунгла“, 1950 г.

Много скоро Мерилин подписва 7-годишен договор с „Туентиът Сенчъри Фокс“ и получава главна роля във филма на Джон ХюстънАсфалтовата джунгла“. Филмът излиза по екраните през лятото на 1950 г. и става рожденият ден на Мерилин като актриса. Следват няколко филма, в които участва с незначителни роли.

Мерилин Монро в ролята на Роза във филма „Ниагара“, януари 1953 г.
Мерилин Монро с втория си съпруг Джо Димаджо през януари 1954 г.
Мерилин Монро и третият ѝ съпруг Артър Милър на Априлския бал за Париж във Валдорф Астория, Ню Йорк, 14.04.1957 г.

Нещата не тръгват в добра посока и на Мерилин се налага да позира гола за календар. Когато намират прилика между момичето от календара и вече небезизвестната актриса, се разразява голям скандал. През 1955 г. е обявена за секссимвол на годината в САЩ. Приблизително по същото време Мерилин започва да употребява опиати.

През януари 1954 г. тя стъпва в брак с бейзболната звезда Джо Димаджо, но семейният им живот просъществува само 9 месеца. През март същата година Мерилин получава наградата „Най-популярна актриса“. Следва участие във филма „Няма по-добър бизнес от шоубизнеса“. През 1955 г. Мерилин основава собствена компания – „Мерилин Монро Продакшън“, в която е президентка и собственичка и владее контролния пакет акции.

Още през 1950 г. се запознава с прочутия вече драматург Артър Милър, но двамата се разделят, за да се срещнат отново през 1955 г. По онова време той е вече разведен с две деца. На следващата година се женят. Това е най-продължителният брак на Мерилин – 4,5 г. Развеждат се на 20 януари 1961 г.

Мерилин Монро през 1961 г.

През 1951 г. Мерилин се запознава с Джон Ф. Кенеди, който по-късно става президент на САЩ. От 1954 до 1960 г. те са в близки интимни отношения. През цялото време Мерилин записва част от разговорите си с него в интимния си дневник. По време на разговори с приятели Кенеди е обсъждал политическите проблеми или е обяснявал някои от правителствените решения. Дневникът може би е съдържал компрометираща информация за президента и политиката му като цяло. Ето защо той мистериозно изчезва веднага след смъртта на Мерилин.

Краят на живота ѝ[редактиране | редактиране на кода]

С Джак Бени в неговото шоу (1953)

Според официалните заключения Мерилин Монро умира на 5 август 1962 г. в Брентуд, Лос Анджелис, на 36-годишна възраст от смъртоносна доза сънотворни. Намерена е мъртва в собственото си легло в дома си рано сутринта на този ден от нейния психоаналитик д-р Ралф Грийнсън (Ralph Greenson). Аутопсията показва, че смъртта е настъпила вследствие на свръхдоза наркотици – барбитурати. Има поне четири версии за смъртта ѝ. Официално приетата е самоубийство.

„Мерилин Монро нямала намерение да се самоубива“, твърди бившият окръжен прокурор на Лос Анджелис Джон Майнер. 86-годишният магистрат, присъствал на разследването, свързано със смъртта на звездата на 5 август 1962 г., предава на в. „Лос Анджелис Таймс“ бележките и аудиозаписите на д-р Гринсън. На хартия и на лента са записани признанията на актрисата от последните дни на живота ѝ. И нито в едно изречение няма намек, че ще сложи край на живота си. „Нито тогава, нито сега вярвам във версията за самоубийството. Докторът отдавна ми предаде безценните свидетелства, но му бях обещал никога да не публикувам тяхното съдържание. Но сега вече и той е мъртъв“, аргументира се Майнер.

Мерилин Монро и Кларк Гейбъл в последния си завършен филм „Непригодните“, 1961 г.
Мерилин Монро и Марлен Дитрих (1953)
В „Някои го предпочитат горещо“ (1959)

Записите показват още, че актрисата е била погълната от жаждата за „Оскар“, мечтала е за приятелската закрила на Кларк Гейбъл. Сънувала е себе си като изпълнителка на Шекспирови роли и се е измъчвала от факта, че браковете ѝ завършват с разводи.

Прокурорът, разследвал смъртта на Мерилин Монро, заявява, че магнетофонните записи, направени от психиатъра ѝ, които е прослушал, доказват, че актрисата не е имала никакво намерение да се самоубива. Но няколко дни преди смъртта си тя казала на приятеля си, че не иска да живее и ще се самоубие.

Последна снимка на Мерилин Монро от Жорж Барис за „Космополитън“, юли 1962 г.

През 2011 г., на 49-тата година от смъртта на звездата, окръжният прокурор Джон Майнър, след като чува записите, направени само дни преди предполагаемото самоубийство, съобщава, че вече е напълно убеден, че Мерилин не е посегнала сама на живота си.

Майнър заяви, че не е имал възможност да разкрие детайли от записите при възобновяването на делото през 1982-ра, защото психиатърът на Мерилин д-р Ралф Грийнсън го накарал да обещае, че няма да съобщава за тях, а сега, след смъртта на д-р Грийнсън, вече може официално да подкрепи с доказателства тезата си, че Мерилин най-вероятно не се е самоубила.

Част от думите на Монро били: „Драги докторе, Вие ми дадохте всичко. Благодарение на Вас се чувствам толкова добре, колкото никога досега. Сега се чувствам пълноценно като жена. Мисля, че най-сетне постигнах контрол – контрол над себе си и над живота си“.

Друга версия според новооткрит доклад на ФБР показва, че актрисата е била подлъгана да вземе хапчета. [3] Докладът е бил открит през март 2007 г. от австралийския филмов режисьор Филип Мора. В него се твърди, че актрисата е била придумана да се нагълта с хапчета и така да инсценира самоубийството си. Тя се е съгласила с този план, тъй като ѝ е било обещано, че ще бъде открита навреме и ще ѝ бъде направена промивка на стомаха. Вместо това обаче Монро умишлено е била оставена да умре, а за главен подбудител на смъртта ѝ е сочен един от нейните най-близки приятели – актьорът Питър Лоуфорд. Той е бил женен за една от сестрите на Кенеди – Патриша.

ФБР е получило доклада на своя агент на 19 октомври 1964 г. В него се твърди, че в плана за т.нар. фалшиво самоубийство на Монро освен Питър Лоуфорд са били посветени и нейният психиатър Ралф Грийнсън, икономката ѝ Юнис Мъри, както и личният ѝ секретар Пат Нюкомб. Тези разкрития са достигнали до петимата топслужители на ФБР по онова време, сред които и Клайд Толсън – дясната ръка на тогавашния шеф на Бюрото Джон Едгар Хувър. Предполага се, че за ненавременната ѝ смърт „заслуга“ имат именно Робърт Кенеди и брат му Джон – тогавашният президент на САЩ. Не е тайна, че Мерилин Монро е поддържала интимни отношения и с двамата.

Според доклада Лоуфорд е бил наясно, че Мерилин би се съгласила да направи фалшив опит за самоубийство с цел да предизвика симпатия и съчувствие. Ето защо е направил „специална уговорка“ с психоаналитика, който я е лекувал от „емоционалните ѝ проблеми и пристрастяването към барбитуратите“. При последното посещение на Мерилин при д-р Грийнсън той ѝ дал рецепта за 60 таблетки от лекарството „Секонал“, приемано за лекуване на безсъние и потиснатост. Според доклада докторът доста е превишил обичайно предписваната доза. Хапчетата били оставени на нощното шкафче на актрисата от нейната икономка.

В доклада пише, че през фаталната нощ Робърт Кенеди се е обадил на Лоуфорд от хотелска стая в Сан Франциско и е поискал да узнае дали „Мерилин е вече мъртва“. Лоуфорд от своя страна позвънил на актрисата и говорил с нея, а по-късно отново ѝ телефонирал, за да се убеди, че не отговаря. Икономката ѝ се обадила на Грийнсън и му съобщила новината за смъртта на актрисата, едва след което той пристигнал в дома ѝ.

Според агента на ФБР основният мотив на Робърт Кенеди да предизвика смъртта на Мерилин, е бил страхът му тя да не разкрие истината за отношенията си с него. Според близки до Монро тя на няколко пъти заплашвала да разкаже публично за сексаферата си с брата на президента, тъй като била убедена, че той няма да се разведе и да се ожени за нея, както многократно я уверявал. Актрисата е била допълнително изнервена от факта, че след като от „Туенти Сенчъри Фокс“ прекратили договора си с нея, Робърт Кенеди ѝ дал дума, че ще „се погрижи за всичко“, но така и не спазил обещанието си. Именно това бил поводът двамата любовници да си разменят „грозни думи“ по телефона малко преди смъртта на Монро.

Въпреки новите разкрития по случая въпросите остават. Не е доказано дали този доклад не е измислен от противниците на клана Кенеди с цел да ги очерни пред света, или пък най-накрая се приближаваме към истината за смъртта на актрисата.

Смъртта на Мерилин Монро през 1962 г. остава обект на теории на конспирацията, които не отминават. Досиетата на ФБР за актрисата от 1955 до 1962 г. са били сериозно цензурирани, смята главният прокурор на Лос Анджелис. 53 години след смъртта на киноиконата разследванията на ФБР и поверителните разпити на нейни близки приятели все още не са огласени.[4]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Студиопортрет на Мерилин Монро в "Ниагара", 1954 г.
Мерилин Монро в "Проклетите 7 години", Ню Йорк, 16.9.1954 г.
Мерилин Монро и Том Евел в Seven Year Itch, Ню Йорк, септември 1955 г.

Популярност след смъртта[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча на Мерилин Монро в гробищния парк „Уестуд Вилидж“, 30.07.2015 г.

53 години след смъртта на Мерилин Монро, на 27 юни 2015 г., надгробната ѝ плоча е продадена за 215 500 долара по време на аукцион в Бевърли Хилс, на който са предложени и други вещи, принадлежали на холивудската звезда. Цената, на която е продадена плочата от гробищния парк „Уестуд Вилидж“, многократно надхвърля първоначалните очаквания на организаторите на търга, според които тя е трябвало да събере между 2000 и 4000 долара.
Сред другите предмети, предложени на аукциона, са рокля за 348 000 долара, обличана от Монро в нейния последен филм, който остава незавършен заради смъртта ѝ, както и специален брой на „Плейбой“ с автограф от звездата за 87 500 долара.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]