Сид Чарис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сид Чарис
Cyd Charisse
Cyd Charisse - 1949.jpg
Сид Чарис, 1949 година
Други имена Мария Истомина
Фелия Сидорова
Лили Норуд
Родена
Починала
17 юни 2008 г. (87 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Активни години 1943-1989
Брачни партньори Нико Чарис (1939-1947)
Тони Мартин (1948–2008)
Деца две
Страница в IMDb
Сид Чарис в Общомедия

Сид Чарис (на английски: Cyd Charisse) е американска актриса и танцьорка, която придобива известност през ерата на мюзикълите в Холивуд.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сид Чарис в „Аз пея под дъжда“ - филмът, който ѝ донася известност.
Сид Чарис с връчения ѝ Национален медал за изкуство, в компанията на президента Джордж Буш и съпругата му Лора Буш.

Родена е с името Тули Финклеа на 8 март 1922 година в Амарило, щата Тексас, САЩ.[1] Като малко момиче взима уроци по балет[2], за да укрепи мускулите си след прекаран полиомиелит.[3] На юношестка възраст е изпратена в Калифорния, за да се обучава професионално за танцьорка.[1] На 13-годишна възраст се присъединява към пътуваща балетна трупа, където се изявява с псевдонимите Мария Истомина и Фелия Сидорова.[2]

През 1943 година дебютира във филмовото изкуство с филма „Something to Shout About“, където играе под псевдонима Лили Норуд. Стига до ролята след като е забелязана от скаути. През следващото десетилетие участва с малки или анонимни роли в различни продукции. През 1946 година подписва договор с компанията „Метро-Голдуин-Майер.“[1]

За първи път използва артистичния псевдоним Сид Чарис във филма „Ziegfeld Follies“ (1945). Промяната е направена от продуцента на заглавието Артър Фрид. Псевдонимът е съставен от промененото изписване на „Sid“ – обръщение използвано от по-малкия брат на актрисата, когато не е можел да произнася добре думата „сестра“ (на английски: sister), и фамилното име на актрисата след като се омъжва – „Чарис“.[1]

През 1952 година придобива известност с участието си във филма „Аз пея под дъжда“, където има единична появява в една от многото танцувални сцени.[1] Това е сцената „Broadway Melody Ballet“, където партнира на Джийн Кели.[2] През следващата година играе първата си главна роля в „The Band Wagon“. В този филм изиграва една от най-известните танцувални сцени във филмовото изкуство – „The Girl Hunt Ballet“. Друг известен филм с нейно участние е „Brigadoon“ (1954), където танцува на песента „The Heather on the Hill“.[1]

Успешните години на Сид Чарис като актриса са в периода на голямата популярност на мюзикъли в Холивуд, която залязва през 1960-те години. Последният известен мюзикъл с нейно участие е „Silk Stockings“ (1957). След този период тя участва в няколко филми с драматични роли. Последният неин филм е „Private Screening“ (1989).[1] Участва също в 14 театрални постановки. Има появи в телевизията. След залеза на мюзикълите, Чарис се изявява като танцьорка по нощните клубове, където партнира на певеца и неин съпруг Тони Мартин.[2]

През 2006 година е удостоена от президента Джордж Уокър Буш с Национален медал за изкуство.[4]

Умира на 17 юни 2008 година от сърдечен удар в болница в Лос Анджелис.[1]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Чарис с втория си съпруг Тони Мартин и синовете си Тони (вляво) и Ники.

Сид Чарис има два брака. От 1939 до 1947 година е омъжена за танцьора и танцов инструктор Нико Чарис. Двойката се запознава в Европа и има един син – Ники Чарис. Разделят се с развод. През 1948 година Чарис се омъжва за певеца и актьор Тони Мартин, с когото има син – Тони. Бракът им продължава до смъртта на актрисата.[1]

Нейна племенница е актрисата Нана Визитор.[5]

Любопитни факти[редактиране | редактиране на кода]

През 1952 година нейните крака са застраховани за пет милиона долара.[2] Компанията „Метро-Голдуин-Майер“ твърди, че всеки крак на актрисата е застрахован за един милион долара. По-късно Чарис разкрива, че идеята за застраховката е на рекламния отдел на компанията.[3]

През 1962 година подкрепя Ричард Никсън в борбата му за Губернатор на Калифорния.[6]

Нейният любим филм от ерата ѝ на актриса е „Silk Stockings“.[3]

Частична филмография[редактиране | редактиране на кода]

  • 1943 — „Something to Shout About“
  • 1943 — „Mission to Moscow“
  • 1943 — „Thousands Cheer“
  • 1945 — „Ziegfeld Follies“
  • 1946 — „The Harvey Girls“
  • 1946 — „Three Wise Fools“
  • 1946 — „Till the Clouds Roll By“
  • 1947 — „Fiesta“
  • 1947 — „The Unfinished Dance“
  • 1948 — „On an Island with You“
  • 1948 — „The Kissing Bandit“
  • 1948 — „Words and Music“
  • 1949 — „East Side, West Side“
  • 1950 — „Tension“
  • 1951 — „Mark of the Renegade“
  • 1952 — „Аз пея под дъжда“ (Singin' in the Rain)
  • 1952 — „The Wild North“
  • 1953 — „Sombrero“
  • 1953 — „The Band Wagon“
  • 1954 — „Brigadoon“
  • 1954 — „Deep in My Heart“
  • 1955 — „It's Always Fair Weather“
  • 1956 — „Meet Me in Las Vegas“
  • 1957 — „Silk Stockings“
  • 1958 — „Twilight for the Gods“
  • 1958 — „Party Girl“
  • 1960 — „Black Tights“
  • 1961 — „Five Golden Hours“
  • 1962 — „Two Weeks in Another Town“
  • 1962 — „Something's Got To Give“
  • 1965 — „Assassination in Rome“
  • 1966 — „The Silencers“
  • 1967 — „Maroc 7“
  • 1976 — „Won Ton Ton, the Dog Who Saved Hollywood“
  • 1978 — „Warlords of Atlantis“
  • 1989 — „Private Screening“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и Berkvist, Robert. Cyd Charisse, 86, Silken Dancer of Movies, Dies. // Ню Йорк Таймс. Посетен на 2015-03-08.
  2. а б в г д Cyd Charisse – National Medal of Arts. // NEA.
  3. а б в Obituary: Cyd Charisse. // BBC. Посетен на 2015-03-08.
  4. White House to honor medalists. // Посетен на 2015-03-08.
  5. Nana Visitor – Biography. // IMDb. Посетен на 2015-03-08.
  6. 1968 Presidential Race. // The Pop History Dig. Посетен на 2015-03-08.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]