Направо към съдържанието

Ив Монтан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ив Монтан
Yves Montand
френски певец и актьор
Ив Монтан (1987)
Ив Монтан (1987)

Роден
Иво Ливи
Починал
9 ноември 1991 г. (70 г.)
ПогребанПер Лашез, Париж, Франция

Религиякатолицизъм
Националност Франция
Работилактьор
Актьорска кариера
Активност1946 – 1991
НаградиСезар за цялостно творчество (1980)
Семейство
СъпругаСимон Синьоре
Карол Амиел
ПартньорЕдит Пиаф
Децасин (р. 1988)

Уебсайтwww.yves-montand-site-officiel.com
Ив Монтан в Общомедия

Ив Монтан (на френски: Yves Montand) е френски актьор и певец от италиански произход.[1]

Роден е като Иво Ливи (на италиански: Ivo Livi) в Монсумано Терме в Тоскана, Италия на 13 октомври 1921 г. в бедното семейство на Джовани Ливи, убеден комунист, (вероятно) евреин, и Джузепина Симони, ревностна католичка. Иво е най-малкият от трите деца в семейството. Това е работническо и войнствено семейство, което предава на Иво своята привързаност към комунизма. Докато е все още момче, семейството се мести да живее в Марсилия, Франция.

Артистичната си кариера започва като певец в кинотеатри и клубове. За първи път ползва псевдонима Ив Монтан на 17-годишна възраст. В Париж през 1944 година го забелязва Едит Пиаф и за известно време е негова любовница и покровителка. През 1949 година среща актрисата Симон Синьоре и се жени за нея през 1951 г. През 1960 година има любовна афера с Мерилин Монро по време на снимането на филма „Хайде да правим любов“ (с френско заглавие „Милиардерът“). Симон Синьоре никога не му прощава за тази афера и макар да остават женени до нейната смърт през 1985 година, връзката им не е същата и тя започва да пие и пуши в много по-големи количества.

Три години преди смъртта на Ив Монтан, последната му приятелка, Карол Амиел, му ражда син, Валантен Ливи, което прави Монтан извънредно щастлив.

Ив Монтан почива на 9 ноември 1991 г. в Санлис, Франция след възпаление на дробовете и сърдечен удар вследствие снимане на филм в лошо време.

Твърдението за еврейския произход на Монтан е спорно и се основава само на приликата на фамилното име Ливи с еврейското Леви. Самият Ив Монтан никога не е казвал, че е евреин, още повече, че майка му е била ревностна католичка. Малките имена, както на родителите му Джовани и Джузепина (имена с библейски произход, масово използвани в Италия), така и на брат му Джулиано или Жюлиен (име с римски произход) и сестра му Лидия (име с гръцки произход), не са еврейски. Името „Иво“ е вариант на бащиното „Джовани“, което е италианският еквивалент на „Иван“.

Гласът на Ив Монтан и до днес е считан за един от най-хубавите френски гласове. Песни за обикновените хора, песни за Париж, песни за провинцията пълнят душата на хората с топли чувства, а изпълнението му на „Мъртви листа“ (златна грамофонна плоча, след като е издадена в един милион екземпляра) е символ за романтика на не едно поколение почитатели.

На сцената Ив Монтан е чаровен, артистичен, иновативен. През първите години се старае да копира Фред Астер, но постепенно придобива свой стил и през 50-те и 60-те години става лицето на френския мюзикхол. В сътрудничество с поета Жак Превер, композитора Жозеф Козма и оркестъра на Боб Кастела, Ив Монтан сътворява най-добрите си изпълнения. Превер е кум на Монтан и Синьоре, а пианистът Боб Кастела става близък приятел на Монтан и му акомпанира през целия му живот.

След 1968 г. Ив Монтан се отдава изключително на артистична кариера. Той е завършен киноартист. За света е открит с филма „Възнаграждение за страха“ (1953 г.), след който следват няколко десетки други филми, повечето от които са добре приети от критика и публика. Най-продуктивно е десетилетието 1970 – 1980 г. когато филмите с негово участие са 16.

По случай 60-ата си годишнина Ив Монтан прави юбилеен концерт в парижката зала „Олимпия“, повтарян многократно след това в столицата и на турне в провинцията. Публиката демонстрира своята обич към певеца и в залите няма празни места.

Ив Монтан никога не е членувал в политическа партия, но винаги се е застъпвал за една или друга лява кауза. В течение на живота му неговите убеждения претърпяват еволюция, преминавайки от комунистически към либерални.

Поради бедния си емигрантски произход и под влиянието на баща си, отначало Монтан е симпатизант и поддръжник на Френската комунистическа партия. Дори унгарското въстание в 1956 г. не му повлиява да отмени заплануваното турне в Съветския съюз. Там му отдават висока почит и даже има дълъг разговор със самия Никита Хрушчов, по време на който Монтан разпитва за причините за съветската инвазия в унгарската столица.

И през следващата 1957 г. Монтан, придружен от Синьоре, предприема ново триумфално турне във всички страни на източния блок. Той обаче е обзет от разочарование и илюзиите му падат след като вижда конкретното приложение на комунизма в тези страни.

Гръцкият режисьор Коста Гаврас става близък приятел на Монтан и Синьоре и също им оказва влияние. На Монтан са поверени главните роли в три негови филма: „Z“, „Признание“ и „Обсадно положение“, в които героят му се противопоставя съответно на крайно десните терористи в Гърция, на авторитарната диктатура в социалистическа Чехословакия и на екстремната левица в една южноамериканска страна. Тази филмова трилогия осъжда екстремизма във всяко едно от неговите проявления.

В 1968 г. във връзка с погрома на Пражката пролет политическите убеждения и ангажименти на Монтан претърпяват нов удар и той решава окончателно да скъса с френската комунистическа партия.

През февруари 1974 г., за да подкрепи чилийските бежанци и да осъди преврата на генерал Пиночет, Ив Монтан дава специален рецитал в зала „Олимпия“, от който възниква и документалният филм „Самотата на певеца на дълги разстояния“.

Монтан подкрепя движението за правата на човека. През 80-те години се ангажира и за каузата на полския синдикат „Солидарност“.

В телевизионно предаване Монтан признава, че нищо не разбирал от икономика, но въпреки това бил вече склонен да мисли, че „либерален капитализъм“ е вероятно най-добрата обществена система.

Избрана филмография

[редактиране | редактиране на кода]
година филм оригинално заглавие роля режисьор бележки
1946 Звезда без светлина
1946 Вратата на нощта
1947 Идолът
1953 Възнаграждение за страха Le salaire de la peur Марио Анри-Жорж Клузо
1955 Героите са уморени
1957 Хора и вълци
1957 Салемските вещици
1957 Големият син път
1959 Законът La legge Матео Бриганте Жул Дасен
1960 Хайде да правим любов
1961 Светилище
1965 Убийство в спалните вагони
1966 Войната свърши
1966 Гори ли Париж?
1966 Голямата награда
1969 Z Z депутат Григорис Ламбракис Костас Гаврас
1970 Признанието
1970 Червеният кръг Le Cercle rouge Янсен Жан-Пиер Мелвил
1971 Лудостта на величията La Folie des grandeurs Блаз Жерар Ури
1972 Всичко е наред
1972 Сезар и Розали
1973 Обсадно положение
1974 Венсан, Франсоа, Пол и другите
1975 Дивакът
1977 Питон 357
1978 Пътищата на юг
1979 Сияние на жена
1979 И като Икар
1981 Избор на оръжие
1983 Ало, келнер
1986 Жан дьо Флорет
1986 Манон от извора Manon des sources Сезар (Папе) Суберан Клод Бери
1986 Старецът и детето
1991 Завръщането на Нечаев
1992 ИП-5
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за