Фред Астер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фред Астер
Fred Astaire
американски актьор
Студиен портрет за филма „You'll Never Get Rich“ (1941).
Студиен портрет за филма
„You'll Never Get Rich“ (1941).

Роден
Джеймс Байрон Дийн
Починал
22 юни 1987 г. (88 г.)
Националност Флаг на САЩ САЩ
Професия актьор
Актьорска кариера
Активен период 1904–1981
Семейство
Деца 2

Уебсайт Страница в IMDb
Фред Астер в Общомедия

Фред Астѐр (на английски: Fred Astaire, истинско име Фредерик Аустерлиц, на английски: Frederick Austerlitz[1]) е американски актьор, танцьор, певец, шоумен, сред най-великите майстори в музикалния и танцувален жанр в американското кино. [2]

Неговата театрална и кинокариера обхваща период от 76 години, в течение на които се снима в 31 музикални филма. Неговото име най-често се свързва с Джинджър Роджърс, с която се снимат в 10 филма, преобърнали представата за жанра на музикалната комедия.

Балетистите Баланчин и Нуриев го наричат най-великия танцьор на ХХ век. Освен това Астер е считан за танцьор, оказал най-голямо влияние на жанра мюзикъл и по-точно, в киното и телевизията. От 1960 г. има звезда на Холивудската алея на славата[3]. През 1999 година Американският филмов институт включва Астер под Номер-5 в класацията на най-големите мъжки звезди на класическото Холивудско кино[4].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Фредерик Аустерлиц е роден на 10 май 1899 г. в Омаха, Небраска.

Баща му е австрийски емигрант в САЩ, изповядващ католицизма. Неговата майка е лютеранка, родена в Америка, но също е от имигрантско потекло. Астер е псевдоним, взет от Фред и неговата сестра Адел за техните изпълнения във водевили в 1905 г. Семейната легенда свързва това име с някакъв техен прадядо, когото май наричали Л'Астер. Техните успехи във водевила се движили с променлив успех и прекъсвания, докато не попаднали на сцените на Бродуей с пиесата Over The Top в 1917 г. През 1917 г. Астер се запознава с Джордж Гершуин, което поставя началото на дълготрайната им дружба, оказала влияние на кариерата на двамата артисти.

През 1920-те години Фред и Адел се появяват на сцените на Бродуей и Лондон в спектакли като: Lady Be Good, Funny Faces, The Band Vagon, като получават признанието на публиката от двете страни на океана. Тяхната творческа двойка се разпада през 1932 г., когато Адел се омъжва за първия си мъж – лорд Чарлс Кавендиш, син на херцога на Девъншър. Фред продължава своята успешна кариера по сцените на Бродуей и Лондон в Gay Divorce (Веселият развод) и започва да отправя поглед към „Меката“ на киното – Холивуд.

Холивудският фолклор разказва за първия отчет от пробите на Астер така: „Не може да пее. Не може да играе. Плешив. Може малко да танцува.“. Продуцентът на Фред Астер и Джинджър Роджърс заявява, че никога не е чувал за такива оценки, и че те са се появили много по късно. В интервю за АВС, проведено през 1980 г. от журналистката Барбара Уолтърс, Астер казва, че всъщност в отчета се говори: „Не може да играе. Малко плешив. Танцува.“ Макар че пробите се оказват неуспешни, в 1933 г. е филмовият му дебют в успешната лента „Танцуващата дама“, където той играе самия себе си заедно с Джоуан Крофорд.

Почива на 22 юни 1987 г.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Billman, Larry. Fred Astaire: A Bio-bibliography. Connecticut, Greenwood Press, 1997. ISBN 0-313-29010-5.
  2. / www.imdb.com
  3. Fred Astaire | Hollywood Walk of Fame. // walkoffame.com. Посетен на 18 юли 2015. (на английски)
  4. AFI's 100 Years ... 100 Stars. // American Film Institute, 16 юни 1999. Архив на оригинала от 13 януари 2013. Посетен на 20 февруари 2012.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]