Антъни Куин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антъни Куин
Anthony Quinn
американски актьор,
писател, художник и продуцент
Райън О'Нийл (1968)
Райън О'Нийл (1968)

Роден
Антонио Родолфо Куин
Починал
3 юни 2001 г. (86 г.)

Националност Флаг на САЩ САЩ
Професия актьор
Актьорска кариера
Активност 1936–2001
Оскари Най-добър поддържащ актьор:
1952 – „Вива Запата!“
1956 – „Жажда за живот“
Награди Еми номинация (1988)
Награди Златен глобус носител (1987), номинация (1957, 1963, 1965, 1970, 1997)
Награди на БАФТА номинация (1963, 1966)
Семейство
Съпруга 1) Катрин Демил
(1937–1965)
(3 дъщери и двама сина)
2) Йоланда Адолори
(1966–1997)
(трима сина)
3) Кати Бенвин
(1997–2001)
(една дъщеря и един син);
4) Фридел Дънбар
(двама сина) – без брак
Деца 12

Уебсайт www.anthonyquinn.com
Антъни Куин в Общомедия

Антъни Куин (на английски: Anthony Quinn) е американски актьор от мексикански произход, а също така продуцент, писател и художник. Участва в множество филми, постигнали комерсиален успех и признание от критиците, сред които „Пътят“ (La Strada), „Зорба гъркът“ (Zorba the Greek), „Лорънс Арабски“ (Lawrence of Arabia) и „Лъвът на пустинята“ (Lion of the Desert). Има две награди „Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля“ за ролите си във „Вива Запата!“ (Viva Zapata!) и „Жажда за живот“ (Lust for Life). Има общо 12 деца от 4 различни жени, като между първото и последното му дете разликата е почти 60 години.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Антъни Рудолф Оахака Куин е роден на 21 април 1915 г. в Чиуауа, Мексико по времето на Мексиканската революция. Баща Франсиско Куин му е от емигрант от Ирландия, напуснал родината си, за да се сражава на страната на революционера Панчо Виля. По-късно семейството се мести в Лос Анджелис. В автобиографията си „Първородният грях: Самопортрет на Антъни Куин“ (The Original Sin: A Self-portrait by Anthony Quinn) актьорът отрича да е син на „ирландски авантюрист“ и твърди, че това е приказка, съчинена от холивудските публицисти.

В младежките си години Куин се боксира професионално за пари; по-късно изучава изкуство и архитектура при Франк Лойд Райт. Интересът му към изобразителното изкуство се запазва през годините, като той продължава да се занимава с рисуване, както и с колекционерство на модерно изкуство.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Антъни Куин поставя началото на актьорската си кариера през 1936 г., когато участва в пиесата „Чисти легла“ заедно с кинозвездата Мей Уест, и във филма Parole[2]. След тази изява режисьорите и продуцентите от Холивуд забелязват младия актьор. Режисьорът Сесил Демил дава обява във вестника, че търси индианци за филма „Човекът от равнината“. Ролята е малка, но на снимачната площадка Антъни Куин се запозава с дъщерята на Демил - Катрин, и се жени за нея през 1937 г. До 1947 г. Куин изиграва второстепенни роли (обикновено на злодеи от етнически произход - индианци, хавайски вождове, филипински революционери, китайски наемници и арабски шейхове) в над 50 филма. Той се връща на Бродуей, където играе Стенли Ковалски в пиесата на Тенеси УилямсТрамвай Желание“.

Куин в ролята на Еуфемио Запата с Марлон Брандо в ролята на Емилияно Запата във „Вива Запата!“ (1952)

В началото на 50-те години Куин отново се връща в Холивуд. Големият му пробив идва през 1952 г. с участието му във филма на Елия КазанВива Запата!“ (Viva Zapata!), където играе редом с Марлон Брандо. Куин получава „Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля“ за ролята си на брата на Запата, с което става първият американец от мексикански произход - носител на наградата. В следващите години участва в няколко италиански филма, като ролята му в „Пътят“ (La Strada) на Федерико Фелини през 1954 г., където си партнира с Джулиета Мазина, се счита за едно от най-добрите му изпълнения.

През 1956 г. Антъни Куин печели втори „Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля“ за въплъщението си в образа на художника Пол Гоген в биографичния филм на Винсенте Минели „Жажда за живот“ (Lust for Life). Същата година се снима в „Парижката Света Богородица" с Джина Лолобриджида. Филмът, който му донася първата номинация за „Оскар за най-добра мъжка роля“, е Wild Is the Wind от 1957 г. на режисьора Джорж Кюкор и с участието на Ана Маняни.

През 60-те години кариерата му в киното преживява възход с редица забележителни роли във филмите „Оръдията на Навароне“ (The Guns of Navarone, 1961 г.), „Лорънс Арабски“ (Lawrence of Arabia, 1962 г.) и „Реквием за един боксьор“ (Requiem for a Heavyweight, 1962 г.) с реж. Ралф Нелсън. Големият успех на „Зорба гъркът“ (Zorba the Greek) на Михалис Какоянис през 1964 г. му носи втора номинация за „Оскар за най-добра мъжка роля“. През 1969 г. отново си партнира с Ана Маняни в „Тайната на Санта Виктория“ (The Secret of Santa Vittoria), като и двамата са номинирани за „Златен глобус“ за ролите си във филма.

В началото на 70-те години участва и в телевизионния сериал The Man and the City. През 1983 г. отново се въплащава в образа на Зорба Гърка за 362 представления на Бродуей, в музикалната адаптация на филма – „Зорба“. Продължава да работи и през 90-те години, с участия във филми за киното и телевизията.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Антъни Куин с Йоланда Адолори в Кан

Личният живот на Антъни Куин е разнообразен и страстен, подобно на героите в неговите филми. Първата му съпруга е актрисата Катрин Демил, осиновена дъщеря на режисьора Сесил Демил, за която се жени през 1937 г. и от която има пет деца: Кристофър (1939 – 1941), Кристина (род. 1 декември 1941 г.), Каталина (род. 21 ноември 1942 г.), Дънкан (род. 4 август 1945 г.) и Валентина (род. 26 декември 1952 г.). Двойката се развежда през 1965 г. заради връзка на актьора с художничката на костюми Йоланда Адолори. Куин се жени за Адолори през 1966 г. и има три деца от нея – Франческо Куин (1963 – 2011), Дани (род. 16 април 1964 г.) и Лоренцо Куин (род. 7 май 1966 г.).

През 1997 г. се развежда за втори път и се жени за секретарката си Катрин Бенвин, от която вече има две деца – Антония Патрисиа Роуз Куин (род. 23 юли 1993 г.) и Райът Никълъс Куин (род. 5 юли 1996 г.). Куин и Бенвин остават женени до смъртта на актьора през 2001 г.

Актьорът има две деца и от Фридел Дънбар – Шон Куин (род. 7 февруари 1973 г.) и Алекзандър Антъни Куин (род. 30 декември 1976 г.).

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие роля режисьор
1943 Инцидентът в Окс-Боу The Ox-Bow Incident Хуан Мартинес / Франсиско Морез, мексиканецът Уилям Уелман
1954 Пътят La Strada Дзампано Федерико Фелини
1959 Последният влак от Гън Хил Last Train from Gun Hill Крейг Белдън Джон Стърджис
1960 Лудетината в розово трико Heller in Pink Tights Томас (Том) Хейли Джордж Кюкор
1962 Лорънс Арабски Lawrence of Arabia Ауда ибу Тайи Дейвид Лийн
1964 Зорба гъркът Alexis Zorbas / Αλέξης Ζορμπάς Алексис Зорба Михалис Какоянис
1967 Двадесет и петият час La Vingt-Cinquième Heure Йохан Мориц Анри Верней
1976 Наследството на Ферамонти L'eredità Ferramonti Грегорио Ферамонти Мауро Болонини
1977 Исус от Назарет Jesus of Nazareth Йосиф Каяфа Франко Дзефирели
1993 Последният екшън герой Last Action Hero Тони Вивалди Джон Мактиърнън

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Anthony Quinn“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.