Уди Алън

Уди Алън Woody Allen
	американски режисьор
	Уди Алън на фестивала в Кан (2016)
Роден	Алън Стюарт Кьонигсберг 1 декември 1935 г. (85 г.) Ню Йорк, Ню Йорк САЩ
Националност	САЩ
Филмова кариера
Активност	1950–днес
Оскари	Най-добър режисьор; 1977 – Ани Хол; Най-добър оригинален сценарий; 1977 – Ани Хол; 1986 – Хана и нейните сестри; 2012 – Полунощ в Париж
Златен глобус	Най-добър сценарий; 1985 – Пурпурната роза от Кайро
Награди на БАФТА	Най-добра режисура ; 1977 Ани Хол ; 1986 Хана и нейните сестри ; Най-добър филм ; 1985 Пурпурната роза от Кайро; Най-добър сценарий ; 1977 Ани Хол ; 1979 Манхатън ; Най-добър оригинален сценарий ; 1985 Пурпурната роза от Кайро ; 1986 Хана и нейните сестри ; 1992 Съпрузи и съпруги „Най-добър оригинален сценарий“ ; 2014 Син жасмин
Семейство
Баща	Мартин Кьонигсберг; (1900 – 2001)
Майка	Нети Чери; (1906 – 2002)
Съпруга	Харлин Роузен; (1956 – 1962; развод); Луис Ласър; (1966 – 1969; развод); Сун-И Превин (1997-днес)
Партньор	Даян Кийтън (1970 – 1971); Мия Фароу (1980 – 1992)
Деца	Ронан Сиймъс Фароу
Подпис
Уебсайт	www.woodyallen.com Страница в IMDb
	Уди Алън в Общомедия

Хѐйуд „У̀ди“ А̀лън (на английски: Heywood „Woody“ Allen; роден А̀лън Стюарт Конигсберг; 1 декември 1935 г. (на английски: Allan Stewart Konigsberg)^[2]^[3]), по-известен като Уди Алън (на английски: Woody Allen), е американски режисьор, актьор, сценарист, драматург, комедиант и музикант (джазов кларинетист).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Уди Алън е роден на 1 декември 1935 г. като Алън Стюарт Конигсберг^[4] в Бронкс, Ню Йорк, и израства в Бруклин.^[5] Син е на бижутера и келнер Мартин Конигсберг (1900 – 2001)^[6]^[7] и Нети Конигсберг (1906 – 2002), счетоводителка в семейния магазин. Семейството е еврейско, като бабите и дядовците му са имигранти от Русия (Литва) и Австро-Унгария и говорят идиш, иврит и немски,^[8]^[9] а родителите му са родени в Манхатън.^[8] Алън има една сестра, Лети (р. 1943), която става продуцент на много от филмите му.

Започва кариерата си като комедиен сценарист през 50-те години на миналия век, пишейки скечове и сценарии за телевизията като същевременно публикува няколко книги с къси хумористични откъси. През първите години на 60-те започва да се занимава със stand-up комедия като набляга на монолози, вместо на традиционни шеги и развива образ на несигурен, интелектуален и нервен, които според самия него, не притежава в истинския си живот. През 2004 г. Comedy Central поставя Алън на 4-то място в техния списък със 100-те най-добри stand-up комици, докато класация на Guardian в Англия го поставя на 3-то място.

От средата на 60-те години на миналия век, Алън вече пише и режисира филми, първоначално специализирайки в т.нар клоунада, преди да започне да създава по-драматични материали, повлиян от Европейското арт кино през 70-те години, като винаги поддържа и двата жанра до ден днешен. Често е свързван като част от новата Холивуд вълна от режисьори от средата на 60-те до края на 70-те години на миналия век. Често участва в собствените си филми, обикновено в ролята си, която изгражда като комик. Някои от най-известните от неговите над 50 филма са „Ани Хол“ (1977), „Манхатън“ (1979), „Хана и нейните сестри“ (1986) и „Престъпления и прегрешения“ (1989). През 2007 г. казва, че „Спомени от звезден прах“ (1980), „Пурпурната роза на Кайро“ (1985) и „Мач пойнт“ (2005) са най-добрите му филми.

Известен е с това, че се вдъхновява от конкретни актриси в работата си и прави ред филми все с тях в главните роли. В течение на годините негови музи са били Даян Кийтън, Миа Фароу (имал е връзка и с двете), Скарлет Йохансон.

Алън е автор на три сборника с разкази – „Странични ефекти“, „Квит сме“ и „Без перушина“. На български е известна и подборката „Ако импресионистите бяха зъболекари“.

Актьорите, които са спечелили „Оскар“ за роля във филм на Алън, са Даян Кийтън, Майкъл Кейн, Мира Сорвино, Даян Уийст, Пенелопе Круз и Кейт Бланшет.