Уди Алън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Уди Алън
Woody Allen Cannes 2016.jpg
Уди Алън на филмовия фестивал в Кан, 2016 г.
Роден Алън Стюарт Кьонигсберг
Активни години 1950 -
Родители Мартин Кьонигсберг (1900 – 2001)
Нети Чери (1906 – 2002)
Брачни партньори Харлин Роузен (1956 – 1962; разведени)
Луис Ласър (1966 – 1969; разведени)
Сун-И Превин (1997-)
Деца Ронан Сиймъс Фароу
Оскари Най-добър режисьор
1977 – Ани Хол
Най-добър оригинален сценарий
1977 – Ани Хол
1986 – Хана и нейните сестри
2012 – Полунощ в Париж
Награди Златен глобус Най-добър сценарий
1985 – Пурпурната роза на Кайро
Награди на БАФТА Най-добра режисура
1977 Ани Хол
1986 Хана и нейните сестри
Най-добър филм
1985 Пурпурната роза на Кайро
Най-добър сценарий
1977 Ани Хол
1979 Манхатън
Най-добър оригинален сценарий
1985 Пурпурната роза на Кайро
1986 Хана и нейните сестри
1992 Съпруги и съпрузи „Най-добър оригинален сценарий“
2014 Син жасмин
Подпис Woody Allen signature.svg
Страница в IMDb

Алън Стюарт Конигсберг (на английски: Allan Stewart Konigsberg), по-известен като Уди Алън (на английски: Woody Allen), е американски режисьор, актьор, сценарист, драматург, комедиант и музикант (джазов кларинетист).

Известен е с това, че се вдъхновява от конкретни актриси в работата си и прави ред филми все с тях в главните роли. В течение на годините негови музи са били Даян Кийтън, Миа Фароу (имал е връзка и с двете), Скарлет Йохансон.

Алън е автор на три сборника с разкази – „Странични ефекти“, „Квит сме“ и „Без перушина“. На български е известна и подборката „Ако импресионистите бяха зъболекари“.

Актьорите, които са спечелили „Оскар“ за роля във филм на Алън, са Даян Кийтън, Майкъл Кейн, Мира Сорвино, Даян Уийст, Пенелопе Круз и Кейт Бланшет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Уди Алън е роден на 1 декември 1935 г. като Алън Стюарт Конигсберг[1] в Бронкс, Ню Йорк, и израства в Бруклин.[2] Син е на бижутера и келнер Мартин Конигсберг (1900 – 2001)[3][4] и Нети Конигсберг (1906 – 2002), счетоводителка в семейния магазин. Семейството е еврейско, като бабите и дядовците му са имигранти от Русия (Литва) и Австро-Унгария и говорят идиш, иврит и немски,[5][6] а родителите му са родени в Манхатън.[5] Алън има една сестра, Лети (р. 1943), която става продуцент на много от филмите му.

Сценарист и драматург[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално Алън пише скечове за известни комедийни артисти и филмови сценарии.

Първи филми[редактиране | редактиране на кода]

Започва да режисира сам сценариите си и да играе главни роли във филмите си.

Широка известност[редактиране | редактиране на кода]

Успехът му идва с „Ани Хол“, който получава 4 Оскара, включително и за най-добра актриса за Даян Кийтън. Същата вечер свири с групата си, прибира се към 2 часа и си изключва телефона преди да заспи. Разбира, че е награден, едва на сутринта от филмовия си агент.

Краят на XX век[редактиране | редактиране на кода]

Началото на XXI век[редактиране | редактиране на кода]

За пръв път посещава церемонията по връчването на Оскар през 2002-а, за да представи колажа на Нора Ефрон „New York on Film Tribute“, месеци след събитията на 11 септември 2001. Въпреки че избягва фестивалите и предоставя филмите си за подбор за каквито и да е било филмови призове, Алън е бил номиниран за и/или е печелил 136 награди.

Разочарован от американската публика и критика, снима три филма в Лондон, след което се мести в Испания, където снима филма „Вики Кристина Барселона“. Снимките започват през юли 2007 г.

През 2010 г. излиза филмът „Ще срещнеш висок тъмнокос непознат“, който има малък успех. През 2011 г. излиза „Полунощ в Париж“, романтично-фантастична комедия с Оуен Уилсън в главната роля. Филмът получава много положителни отзиви и 4 номинации за „Оскар“. Филмът е удостоен със „Златен глобус“ и „Оскар“ за най-добър сценарий, присъдени на Уди Алън.

През 2012 г. излизат наведнъж два филма с участието на Уди – „На Рим с любов“ и „Париж-Манхатън“.

Новият филм на Алън „Син жасмин“ излиза на екран през юли 2013 г. под егидата на Sony Pictures Classics и е посрещнат изключително топло от световната кинопреса.

През 2014 г. Алън е удостоен с почетната премия „Златен глобус на името на Сесил Демил“ за изключителния си принос към световното киноизкуство.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Режисура:[редактиране | редактиране на кода]

Кадър от филма Вземи парите и бягай (1969)

Сценарист[редактиране | редактиране на кода]

Актьор[редактиране | редактиране на кода]

Композитор[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

На български език
  • Ако импресионистите бяха зъболекари. София: Народна култура, 1982 (2 изд., Труд, 2008)
  • Странични ефекти. София: BNV 99, 1990 (2 изд., Ера, 1996)
  • Без перушина. София: BNV 99, 1993
  • Квит сме.... София: Труд, 1997
  • Аз пиша чрез филми. Разговори със Стиг Бьоркман. София: Колибри, 2003
  • Пълна анархия. София: Труд, 2011
  • Мисли и остроумия. София: Фама, 2011
  • Три едноактни пиеси. София: Black Flamingo, 2013

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Цитирани източници

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за