Уди Алън
Уди Алън Woody Allen |
|
---|---|
американски режисьор | |
![]() Уди Алън на фестивала в Кан (2016) |
|
|
|
Роден |
Алън Стюарт Кьонигсберг
|
|
|
Националност |
![]() |
Филмова кариера | |
Активност | 1950–днес |
Оскари |
Най-добър режисьор 1977 – Ани Хол Най-добър оригинален сценарий 1977 – Ани Хол 1986 – Хана и нейните сестри 2012 – Полунощ в Париж |
Златен глобус |
Най-добър сценарий 1985 – Пурпурната роза от Кайро |
Награди на БАФТА |
Най-добра режисура 1977 Ани Хол 1986 Хана и нейните сестри Най-добър филм 1985 Пурпурната роза от Кайро Най-добър сценарий 1977 Ани Хол 1979 Манхатън Най-добър оригинален сценарий 1985 Пурпурната роза от Кайро 1986 Хана и нейните сестри 1992 Съпрузи и съпруги „Най-добър оригинален сценарий“ 2014 Син жасмин |
Семейство | |
Баща |
Мартин Кьонигсберг (1900 – 2001) |
Майка |
Нети Чери (1906 – 2002) |
Съпруга |
Харлин Роузен (1956 – 1962; развод) Луис Ласър (1966 – 1969; развод) Сун-И Превин (1997-днес) |
Партньор |
Даян Кийтън (1970 – 1971)[1] Мия Фароу (1980 – 1992) |
Деца | Ронан Сиймъс Фароу |
|
|
Подпис |
![]() |
Уебсайт | www.woodyallen.com |
Уди Алън в Общомедия |
Хѐйуд „У̀ди“ А̀лън (на английски: Heywood „Woody“ Allen; роден А̀лън Стюарт Конигсберг; 1 декември 1935 г. (на английски: Allan Stewart Konigsberg)[2][3]), по-известен като Уди Алън (на английски: Woody Allen), е американски режисьор, актьор, сценарист, драматург, комедиант и музикант (джазов кларинетист).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Уди Алън е роден на 1 декември 1935 г. като Алън Стюарт Конигсберг[4] в Бронкс, Ню Йорк, и израства в Бруклин.[5] Син е на бижутера и келнер Мартин Конигсберг (1900 – 2001)[6][7] и Нети Конигсберг (1906 – 2002), счетоводителка в семейния магазин. Семейството е еврейско, като бабите и дядовците му са имигранти от Русия (Литва) и Австро-Унгария и говорят идиш, иврит и немски,[8][9] а родителите му са родени в Манхатън.[8] Алън има една сестра, Лети (р. 1943), която става продуцент на много от филмите му.
Започва кариерата си като комедиен сценарист през 50-те години на миналия век, пишейки скечове и сценарии за телевизията като същевременно публикува няколко книги с къси хумористични откъси. През първите години на 60-те започва да се занимава със stand-up комедия като набляга на монолози, вместо на традиционни шеги и развива образ на несигурен, интелектуален и нервен, които според самия него, не притежава в истинския си живот. През 2004 г. Comedy Central поставя Алън на 4-то място в техния списък със 100-те най-добри stand-up комици, докато класация на Guardian в Англия го поставя на 3-то място.
От средата на 60-те години на миналия век, Алън вече пише и режисира филми, първоначално специализирайки в т.нар клоунада, преди да започне да създава по-драматични материали, повлиян от Европейското арт кино през 70-те години, като винаги поддържа и двата жанра до ден днешен. Често е свързван като част от новата Холивуд вълна от режисьори от средата на 60-те до края на 70-те години на миналия век. Често участва в собствените си филми, обикновено в ролята си, която изгражда като комик. Някои от най-известните от неговите над 50 филма са „Ани Хол“ (1977), „Манхатън“ (1979), „Хана и нейните сестри“ (1986) и „Престъпления и прегрешения“ (1989). През 2007 г. казва, че „Спомени от звезден прах“ (1980), „Пурпурната роза на Кайро“ (1985) и „Мач пойнт“ (2005) са най-добрите му филми.
Известен е с това, че се вдъхновява от конкретни актриси в работата си и прави ред филми все с тях в главните роли. В течение на годините негови музи са били Даян Кийтън, Миа Фароу (имал е връзка и с двете), Скарлет Йохансон.
Алън е автор на три сборника с разкази – „Странични ефекти“, „Квит сме“ и „Без перушина“. На български е известна и подборката „Ако импресионистите бяха зъболекари“.
Актьорите, които са спечелили „Оскар“ за роля във филм на Алън, са Даян Кийтън, Майкъл Кейн, Мира Сорвино, Даян Уийст, Пенелопе Круз и Кейт Бланшет.
Сценарист и драматург[редактиране | редактиране на кода]
Първи филми[редактиране | редактиране на кода]
Широка известност[редактиране | редактиране на кода]
Успехът му идва с „Ани Хол“, който получава 4 Оскара, включително и за най-добра актриса за Даян Кийтън. Същата вечер свири с групата си, прибира се към 2 часа и си изключва телефона преди да заспи. Разбира, че е награден, едва на сутринта от филмовия си агент.
Краят на XX век[редактиране | редактиране на кода]
Началото на XXI век[редактиране | редактиране на кода]
За пръв път посещава церемонията по връчването на Оскар през 2002-ра, за да представи колажа на Нора Ефрон „New York on Film Tribute“, месеци след събитията на 11 септември 2001. Въпреки че избягва фестивалите и предоставя филмите си за подбор за каквито и да е било филмови призове, Алън е бил номиниран за и/или е печелил 136 награди.
Разочарован от американската публика и критика, снима три филма в Лондон, след което се мести в Испания, където снима филма „Вики Кристина Барселона“. Снимките започват през юли 2007 г.
През 2010 г. излиза филмът „Ще срещнеш висок тъмнокос непознат“, който има малък успех. През 2011 г. излиза „Полунощ в Париж“, романтично-фантастична комедия с Оуен Уилсън в главната роля. Филмът получава много положителни отзиви и 4 номинации за „Оскар“. Филмът е удостоен със „Златен глобус“ и „Оскар“ за най-добър сценарий, присъдени на Уди Алън.
През 2012 г. излизат наведнъж два филма с участието на Уди – „На Рим с любов“ и „Париж-Манхатън“.
Новият филм на Алън „Син жасмин“ излиза на екран през юли 2013 г. под егидата на Sony Pictures Classics и е посрещнат изключително топло от световната кинопреса.
През 2014 г. Алън е удостоен с почетната премия „Златен глобус на името на Сесил Демил“ за изключителния си принос към световното киноизкуство.
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
Режисура[редактиране | редактиране на кода]
година | филм | оригинално заглавие | актьор | сценарист |
---|---|---|---|---|
1966 | Какво става, Тайгър Лили? | What's Up, Tiger Lily? | да | |
1969 | Вземи парите и бягай | Take the Money and Run | да | да |
1971 | Банани | Bananas | да | да |
1972 | Всичко, което винаги сте искали да знаете за секса, но сте се страхували да попитате | Everything You Always Wanted to Know About Sex* (*But Were Afraid to Ask) | да | да |
1973 | Поспаланко | Sleeper | да | да |
1975 | Любов и смърт | Love and Death | да | да |
1977 | Ани Хол | Annie Hall (Оскар за режисура) | да | да |
1978 | Интериори | Interiors | да | |
1979 | Манхатън | Manhattan | да | да |
1980 | Спомени от звезден прах | Stardust Memories | да | да |
1982 | Секс комедия в лятна нощ | A Midsummer Night's Sex Comedy | да | да |
1983 | Зелиг | Zelig | да | да |
1984 | Дани Роуз от Бродуей | Broadway Danny Rose | да | да |
1985 | Пурпурната роза от Кайро | The Purple Rose of Cairo | да | |
1986 | Хана и нейните сестри | Hannah and Her Sisters | да | да |
1987 | Радио дни | Radio Days | да | |
1987 | Септември | September | да | |
1988 | Друга жена | Another Woman | да | |
1989 | Нюйоркски истории (Едипово разстройство) | New York Stories (Oedipus Wrecks) | да | да |
1989 | Престъпления и прегрешения | Crimes and Misdemeanors | да | да |
1990 | Алис | Alice | да | |
1991 | Сенки и мъгла | Shadows and Fog | да | да |
1992 | Съпрузи и съпруги | Husbands and Wives | да | да |
1993 | Мистериозно убийство в Манхатън | Manhattan Murder Mystery | да | да |
1994 | Куршуми над Бродуей | Bullets over Broadway | да | |
1994 | Не пийте водата | Don't Drink the Water | да | да |
1995 | Могъщата Афродита | Mighty Aphrodite | да | да |
1996 | Всеки казва обичам те | Everyone Says I Love You | да | да |
1997 | Да разнищим Хари | Deconstructing Harry | да | да |
1998 | Знаменитост | Celebrity | да | |
1999 | Сладък и гаден | Sweet and Lowdown | да | да |
2000 | Дребни мошеници | Small Time Crooks | да | да |
2001 | Проклятието на нефритения скорпион | The Curse of the Jade Scorpion | да | да |
2002 | Финал по холивудски | Hollywood Ending | да | да |
2003 | Каквото и да е друго | Anything Else | да | да |
2004 | Мелинда и Мелинда | Melinda and Melinda | да | |
2005 | Мач пойнт | Match Point | да | |
2006 | Сензацията | Scoop | да | да |
2007 | Мечтите на Касандра | Casandra's Dream | да | |
2008 | Вики, Кристина, Барселона | Vicky Cristina Barcelona | да | |
2009 | Каквото дойде | Whatever Works | да | |
2010 | Ще срещнеш висок тъмнокос непознат | You Will Meet a Tall Dark Stranger | да | |
2011 | Полунощ в Париж | Midnight in Paris | да | |
2012 | На Рим с любов | To Rome with Love | да | да |
2013 | Син жасмин[10] | Blue Jasmine | да | |
2014 | Магия в полунощ | Magic in the Moonlight | да | |
2015 | Почти нормален | Irrational Man | да | |
2016 | Социален живот | Café Society | да | |
2017 | Въртележка | Wonder Wheel | да | |
2019 | Дъждовен ден в Ню Йорк | A Rainy Day in New York | да |
Сценарист[редактиране | редактиране на кода]
- „Nero Fiddled“ (2012)
- „Не пийте водата“ (1969)
- „Какво ново, котенце?“ (1965)
Актьор[редактиране | редактиране на кода]
- „Nero Fiddled“ (2012)
- „Paris Manhattan“ (2011)
- „Home“ (2006)
- „Да събереш парчетата“ (2000)
- „Агентът“ (2000)
- „Мравката Z“ (1998)
- „Измамниците“ (1998)
- „Слънчевите момчета“ (1995)
- „Сцени от големия магазин“ (1991)
- „Крал Лир“ (1987)
- „Подставено лице“ (1976)
- „Изсвири го пак, Сам“ (1972)
- „Джеймс Бонд - Казино Роял“ (1967)
- „Какво ново, котенце?“ (1965)
Композитор[редактиране | редактиране на кода]
- „Поспаланко“ (1973)
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- На български език
- Ако импресионистите бяха зъболекари. София: Народна култура, 1982 (2 изд., Труд, 2008)
- Странични ефекти. София: BNV 99, 1990 (2 изд., Ера, 1996)
- Без перушина. София: BNV 99, 1993
- Квит сме.... София: Труд, 1997
- Аз пиша чрез филми. Разговори със Стиг Бьоркман. София: Колибри, 2003
- Пълна анархия. София: Труд, 2011
- Мисли и остроумия. София: Фама, 2011
- Три едноактни пиеси. София: Black Flamingo, 2013
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ biography.yourdictionary.com.
- ↑ Енциклопедия „Британика“. Уди Алън
- ↑ In depth: essayists for our time
- ↑ Lax 1991.
- ↑ Newman 2002.
- ↑ Variety 2001.
- ↑ Filmreference.com 2010.
- ↑ а б Adherents.com 2014.
- ↑ Norwood 2008, с. 491.
- ↑ Геновева Димитрова, „Умопомрачителна Кейт Бланшет“, рец. за „Син жасмин“, в. „Култура“, бр. 41 (2747), 6 декември 2013 г.
- Цитирани източници
- The Religious Affiliation of Woody Allen, influential director and actor. // Adherents.com. Adherents.com, 2014. Посетен на 9 юли 2015. (на английски)
- Woody Allen Biography (1935– ). // Filmreference.com. Filmreference.com, 2010. Посетен на 9 март 2010. (на английски)
- Lax, Eric. Woody Allen: A Biography. 1991. (на английски)
- Newman, Andy и др. Curse of the Jaded Audience: Woody Allen, in Art and Life. // nytimes.com. The New York Times, 5 юни 2002. Посетен на 16 януари 2008.
- Norwood, Stephen Harlan et al. Encyclopedia of American Jewish history, Volume 2. ABC-CLIO, 2008. ISBN 9781851096381. (на английски)
- Martin Konigsberg. // variety.com. Variety, 16 януари 2001. Посетен на 22 октомври 2014. (на английски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
|
|
|
- Уди Алън
- Американски комици
- Американски актьори и актриси
- Американски филмови продуценти
- Американски драматурзи
- Американски сатирици
- Американски атеисти
- Носители на Оскар за най-добър режисьор
- Носители на Златен глобус
- Носители на награда BAFTA
- Носители на награда Сатурн
- Носители на награда Сезар
- Носители на награда Хюго
- Носители на Грами
- Евреи в САЩ
- Родени в Ню Йорк