Уди Алън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Уди Алън
Woody Allen
американски режисьор
Уди Алън на фестивала в Кан (2016)
Уди Алън на фестивала в Кан (2016)

Роден
Алън Стюарт Кьонигсберг
1 декември 1935 г. (83 г.)

Националност Флаг на САЩ САЩ
Религия атеизъм
Филмова кариера
Активни години 1950–
Оскари Най-добър режисьор
1977 – Ани Хол
Най-добър оригинален сценарий
1977 – Ани Хол
1986 – Хана и нейните сестри
2012 – Полунощ в Париж
Златен глобус Най-добър сценарий
1985 – Пурпурната роза на Кайро
Награди на БАФТА Най-добра режисура
1977 Ани Хол
1986 Хана и нейните сестри
Най-добър филм
1985 Пурпурната роза на Кайро
Най-добър сценарий
1977 Ани Хол
1979 Манхатън
Най-добър оригинален сценарий
1985 Пурпурната роза на Кайро
1986 Хана и нейните сестри
1992 Съпрузи и съпруги „Най-добър оригинален сценарий“
2014 Син жасмин
Семейство
Баща Мартин Кьонигсберг
(1900-2001)
Майка Нети Чери (1906-2002)
Съпруга Харлин Роузен
(1956-1962; разведени)
Луис Ласър
(1966-1969; разведени)
Сун-И Превин (1997-)
Партньор Мия Фароу
Даян Кийтън
Деца Ронан Сиймъс Фароу

Подпис Woody Allen signature.svg
Уебсайт www.woodyallen.com
Уди Алън в Общомедия

Хѐйуд „У̀ди“ А̀лън (на английски: Heywood „Woody“ Allen; роден А̀лън Стюарт Конигсберг; 1 декември 1935 г. (на английски: Allan Stewart Konigsberg)[1][2]), по-известен като Уди Алън (на английски: Woody Allen), е американски режисьор, актьор, сценарист, драматург, комедиант и музикант (джазов кларинетист).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Уди Алън е роден на 1 декември 1935 г. като Алън Стюарт Конигсберг[3] в Бронкс, Ню Йорк, и израства в Бруклин.[4] Син е на бижутера и келнер Мартин Конигсберг (1900 – 2001)[5][6] и Нети Конигсберг (1906 – 2002), счетоводителка в семейния магазин. Семейството е еврейско, като бабите и дядовците му са имигранти от Русия (Литва) и Австро-Унгария и говорят идиш, иврит и немски,[7][8] а родителите му са родени в Манхатън.[7] Алън има една сестра, Лети (р. 1943), която става продуцент на много от филмите му.

Започва кариерата си като комедиен сценарист през 50-те години на миналия век, пишейки скечове и сценарии за телевизията като същевременно публикува няколко книги с къси хумористични откъси. През първите години на 60-те започва да се занимава със stand-up комедия като набляга на монолози, вместо на традиционни шеги и развива образ на несигурен, интелектуален и нервен, които според самия него, не притежава в истинския си живот. През 2004 г. Comedy Central поставя Алън на 4-то място в техния списък със 100-те най-добри stand-up комици, докато класация на Guardian в Англия го поставя на 3-то място.

От средата на 60-те години на миналия век, Алън вече пише и режисира филми, първоначално специализирайки в т.нар клоунада, преди да започне да създава по-драматични материали, повлиян от Европейското арт кино през 70-те години, като винаги поддържа и двата жанра до ден днешен. Често е свързван като част от новата Холивуд вълна от режисьори от средата на 60-те до края на 70-те години на миналия век. Често участва в собствените си филми, обикновено в ролята си, която изгражда като комик. Някои от най-известните от неговите над 50 филма са „Ани Хол“ (1977), „Манхатън“ (1979), „Хана и нейните сестри“ (1986) и „Престъпления и прегрешения“ (1989). През 2007 г. казва, че „Спомени от звезден прах“ (1980), „Пурпурната роза на Кайро“ (1985) и „Мач пойнт“ (2005) са най-добрите му филми.

Известен е с това, че се вдъхновява от конкретни актриси в работата си и прави ред филми все с тях в главните роли. В течение на годините негови музи са били Даян Кийтън, Миа Фароу (имал е връзка и с двете), Скарлет Йохансон.

Алън е автор на три сборника с разкази – „Странични ефекти“, „Квит сме“ и „Без перушина“. На български е известна и подборката „Ако импресионистите бяха зъболекари“.

Актьорите, които са спечелили „Оскар“ за роля във филм на Алън, са Даян Кийтън, Майкъл Кейн, Мира Сорвино, Даян Уийст, Пенелопе Круз и Кейт Бланшет.

Сценарист и драматург[редактиране | редактиране на кода]

Първи филми[редактиране | редактиране на кода]

Широка известност[редактиране | редактиране на кода]

Успехът му идва с „Ани Хол“, който получава 4 Оскара, включително и за най-добра актриса за Даян Кийтън. Същата вечер свири с групата си, прибира се към 2 часа и си изключва телефона преди да заспи. Разбира, че е награден, едва на сутринта от филмовия си агент.

Краят на XX век[редактиране | редактиране на кода]

Началото на XXI век[редактиране | редактиране на кода]

За пръв път посещава церемонията по връчването на Оскар през 2002-а, за да представи колажа на Нора Ефрон „New York on Film Tribute“, месеци след събитията на 11 септември 2001. Въпреки че избягва фестивалите и предоставя филмите си за подбор за каквито и да е било филмови призове, Алън е бил номиниран за и/или е печелил 136 награди.

Разочарован от американската публика и критика, снима три филма в Лондон, след което се мести в Испания, където снима филма „Вики Кристина Барселона“. Снимките започват през юли 2007 г.

През 2010 г. излиза филмът „Ще срещнеш висок тъмнокос непознат“, който има малък успех. През 2011 г. излиза „Полунощ в Париж“, романтично-фантастична комедия с Оуен Уилсън в главната роля. Филмът получава много положителни отзиви и 4 номинации за „Оскар“. Филмът е удостоен със „Златен глобус“ и „Оскар“ за най-добър сценарий, присъдени на Уди Алън.

През 2012 г. излизат наведнъж два филма с участието на Уди – „На Рим с любов“ и „Париж-Манхатън“.

Новият филм на Алън „Син жасмин“ излиза на екран през юли 2013 г. под егидата на Sony Pictures Classics и е посрещнат изключително топло от световната кинопреса.

През 2014 г. Алън е удостоен с почетната премия „Златен глобус на името на Сесил Демил“ за изключителния си принос към световното киноизкуство.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Режисура[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие
1966 Какво става, Тайгър Лили? What's Up, Tiger Lily?
1969 Вземи парите и бягай Take the Money and Run
1971 Банани Bananas
1972 Всичко, което винаги сте искали да знаете за секса, но сте се страхували да попитате Everything You Always Wanted to Know About Sex* (*But Were Afraid to Ask)
1973 Поспаланко Sleeper
1975 Любов и смърт Love and Death
1977 Ани Хол Annie Hall
Оскар за режисура
1978 Интериори Interiors
1979 Манхатън Manhattan
1980 Спомени от звезден прах Stardust Memories
1982 Секс комедия в лятна нощ A Midsummer Night's Sex Comedy
1983 Зелиг Zelig
1984 Дани Роуз от Бродуей Broadway Danny Rose
1985 Пурпурната роза на Кайро The Purple Rose of Cairo
1986 Хана и нейните сестри Hannah and Her Sisters
1987 Радио дни Radio Days
1987 Септември September
1988 Друга жена Another Woman
1989 Нюйоркски истории New York Stories (Oedipus Wrecks)
сегмент: (Едипово разстройство)
1989 Престъпления и прегрешения Crimes and Misdemeanors
1990 Алис Alice
1991 Сенки и мъгла Shadows and Fog
1992 Съпрузи и съпруги Husbands and Wives
1993 Мистериозно убийство в Манхатън Manhattan Murder Mystery
1994 Куршуми над Бродуей Bullets over Broadway
1994 Не пийте водата Don't Drink the Water
1995 Могъщата Афродита Mighty Aphrodite
1996 Всеки казва обичам те Everyone Says I Love You
1997 Да разнищим Хари Deconstructing Harry
1998 Знаменитост Celebrity
1999 Сладък и гаден Sweet and Lowdown
2000 Дребни мошеници Small Time Crooks
2001 Проклятието на скорпиона The Curse of the Jade Scorpion
2002 Финал по холивудски Hollywood Ending
2003 И още нещо Anything Else
2004 Мелинда и Мелинда Melinda and Melinda
2005 Мач пойнт Match Point
2006 Сензацията Scoop
2007 Мечтите на Касандра Casandra's Dream
2008 Вики, Кристина, Барселона Vicky Cristina Barcelona
2009 Каквото дойде Whatever Works
2010 Ще срещнеш висок тъмнокос непознат You Will Meet a Tall Dark Stranger
2011 Полунощ в Париж Midnight in Paris
2012 На Рим с любов To Rome with Love
2013 Син жасмин[9] Blue Jasmine
2014 Магия в полунощ Magic in the Moonlight
2015 Почти нормален Irrational Man
2016 Социален живот Café Society
2017 Въртележка Wonder Wheel
2018 Дъждовен ден в Ню Йорк A Rainy Day in New York

Сценарист[редактиране | редактиране на кода]

Кадър от филма Вземи парите и бягай (1969)

Актьор[редактиране | редактиране на кода]

Композитор[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

На български език
  • Ако импресионистите бяха зъболекари. София: Народна култура, 1982 (2 изд., Труд, 2008)
  • Странични ефекти. София: BNV 99, 1990 (2 изд., Ера, 1996)
  • Без перушина. София: BNV 99, 1993
  • Квит сме.... София: Труд, 1997
  • Аз пиша чрез филми. Разговори със Стиг Бьоркман. София: Колибри, 2003
  • Пълна анархия. София: Труд, 2011
  • Мисли и остроумия. София: Фама, 2011
  • Три едноактни пиеси. София: Black Flamingo, 2013

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Цитирани източници

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за