Джейн Кемпиън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джейн Кемпиън
Jane Campion
новозеландски режисьор
сценарист и продуцент
Jane Campion DNZM (cropped).jpg
Родена
30 април 1954 година (68 г.)

НационалностFlag of New Zealand.svg Нова Зеландия
НаградиОскар за най-добър оригинален сценарий (1994)
Златна палма (1993)
Златен глобус за най-добър режисьор (2021)[1]
Оскар за най-добър режисьор[2]
Режисура
Активностот 1982 г.
Семейство
СъпругКолин Дейвид Енглерт (1992 – 2001; развод)
Деца2

ПодписJane Campion signature.svg
Уебсайт
Джейн Кемпиън в Общомедия

Джейн Кемпиън (на английски: Jane Campion) е новозеландски режисьор, сценарист и продуцент.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Джейн Кемпиън е родена на 30 април 1954 година в Уелингтън, Нова Зеландия. Тя е втората дъщеря на Едит Кемпиън (по баща Бевърли Джорджет Хана), актриса и писателка и Ричард М. Кампиън, учител, театрален и оперен режисьор.[4][5][6] Нейният прадядо по майчина линия е Робърт Хана, известен производител на обувки, за когото е построена Антрим Хаус (Antrim House). Баща ѝ идва от семейство, което принадлежи към фундаменталистката секта Християнски изключителни братя. Тя израства заедно с година и половина по-голяма от нея сестра Анна и брат и Майкъл, седем години по-млад от нея в света на новозеландския театър.[5] Техните родители основават New Zealand Players.[7] Кемпиън първоначално отхвърли идеята за кариера в драматичните изкуства и вместо това завършва с бакалавърска степен по антропология от университета Виктория в Уелингтън през 1975 г.[5]

През 1976 г. тя се записва в училището по изкуства „Челси“ в Лондон и пътува из Европа. Получава диплома за висше образование по визуални изкуства (живопис) от колежа по изкуствата в Сидни към университета в Сидни през 1981 г. По-късното филмово творчество на Кемпиън е оформено отчасти от образованието ѝ в художественото училище. В своята зряла кариера тя цитира художничката Фрида Кало и скулптора Йозеф Бойс като влияние.[5]

Недоволството на Джейн Кемпиън от ограниченията на рисуването[5] я насочва към правенето на филми и създаването на първия ѝ късометражен филм „Носни кърпи“ (Tissues, 1980) През 1981 г. тя започва да учи в Австралийското училище за филми, телевизия и радио, където прави още няколко късометражни филма и завършва през 1984 г.[8]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Джейн Кемпиън получава Голямата награда на журито от Анжелика Хюстън във Венеция (1990)
Джейн Кемпиън на 47-ия Международен филмов фестивал във Венеция (1990)

Кемпиън е известна като новаторска жена режисьор и в момента е единствената жена, номинирана два пъти за Оскар за най-добър режисьор (спечелвайки веднъж). Тя е първата жена режисьор, която получава „Златна палма“ за филма „Пианото“ (1993), който също ѝ спечели Оскар за най-добър оригинален сценарий.[9] Тя също влезе в историята на 94-те награди „Оскар“, когато спечели наградата за най-добър режисьор за „Силата на кучето“ (2021), което я направи най-възрастната печелила жена режисьор и първата жена спечелила награди „Оскар“ както за режисура, така и за сценарий с различни филми, и първата жена, която не печели наградата за най-добър филм, след като спечели наградата за най-добър режисьор. Тя преодоля същата бариера на 78-ия Международен филмов фестивал във Венеция, когато спечели наградата „Сребърен лъв“. Тя е третата жена, която печели наградата на Гилдията на американските режисьори на игрален филм.

Получава две награди „Оскар“, две награди БАФТА и две награди „Златен глобус“ за филмите си, които получиха одобрение от критиците, „Пианото“ (1993) и „Силата на кучето“ (2021).

Джейн Кемпиън е известна и с режисирането на филмите An Angel at My Table (1990), The Portrait of a Lady (1996), Holy Smoke! (1998) и Bright Star (2009). Тя също е създател на телевизионния сериал Top of the Lake (2013) и получава три номинации за наградата „Праймтайм Еми“.

Персонален живот[редактиране | редактиране на кода]

През 1992 г. Кемпиън се жени за австралиеца Колин Дейвид Енглерт, който работи като втори режисьор във филма на „Пианото“ (1993).[10] Първото им дете Джаспър, се ражда през 1993 г., но живее само 12 дни.[11] Второто им дете Алис Енглерт е родено през 1994 г., тя е актриса. Двойката се развежда през 2001 г.[12]

Признание[редактиране | редактиране на кода]

За заслуги в киното, Кемпиън е назначена за дама придружител на Новозеландския орден за заслуги (DNZM) в Новогодишните отличия за 2016 г.[13][14]

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие
1993 Пианото The Piano
1999 Свещен дим Holy Smoke!
2021 Силата на кучето The Power of the Dog

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б www.goldenglobes.com.
  2. а б www.oscars.org. Посетен на 28 март 2022 година.
  3. Jane Campion, IMDb.com.
  4. Fox. Jane Campion profile. 2011. ISBN 978-0253223012. с. 25. Архивиран от оригинала на 9 July 2021. Посетен на 13 December 2015.
  5. а б в г д McHugh, Kathleen. Contemporary Film Directors: Jane Campion. United States of America, University of Illinois, Urbana, 2007. ISBN 978-0-252-03204-2.
  6. Canby, Vincent. FILM VIEW; Jane Campion Stirs Romance With Mystery. // The New York Times. 30 May 1993. Архивиран от оригинала на 16 June 2017. Посетен на 9 February 2017.
  7. Fox. Jane Campion profile. 2009. ISBN 978-0814334324. с. 41. Архивиран от оригинала на 13 September 2021. Посетен на 30 December 2015.
  8. Mark Stiles, "Jane Campion", Cinema Papers, December 1985, pp. 434-435, 471
  9. "'Piano's' Jane Campion Is First Female Director to Win; 'Concubine's' Chen Kaige Has First Chinese-Film Victory: 'Piano', 'Concubine', Share the Palme D'Or" Архив на оригинала от 6 март 2016 в Wayback Machine., Los Angeles Times, 25 May 1993; retrieved 6 May 2012.
  10. ENGLERT, COLIN DAVID Australia. // Business Profiles. Архивиран от оригинала на 7 January 2016. Посетен на 30 December 2015.
  11. Franke, Lizzie. Jane Campion Is Called the Best Female Director in the World. What's Female Got to Do with It?. // Jane Campion: Interview. University Press of Mississippi, 1999. ISBN 978-1578060832. с. 207. Архивиран от [ оригинала] на 24 July 2021. Посетен на 31 January 2013.
  12. Sampson, Des. Alice Englert stars in Twilight successor. // The New Zealand Herald. 24 January 2013. Архивиран от оригинала на 30 March 2014. Посетен на 31 January 2013.
  13. “New Year Honours 2016” Архив на оригинала от 6 април 2016 в Wayback Machine. (15 Jan 2016) 2 New Zealand Gazette 1 at 3.
  14. Richie McCaw surpasses knighthood, appointed NZ's top honour. // TVNZ. 30 December 2015. Архивиран от оригинала на 7 January 2016. Посетен на 30 December 2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]