Фрида Кало

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Фрида Кало
Frida Kahlo
мексиканска художничка
Фрида Кало през 1932 г.
Фрида Кало през 1932 г.

Родена
Магдалена Кармен Фрида Кало и Калдерон
6 юли 1907 г.(1907-07-06)
Починала
13 юли 1954 г. (на 47 г.)
Националност Флаг на Мексико Мексико
Кариера в изкуството
Направление Наивизъм, сюрреализъм, магически реализъм
Семейство
Баща Гийермо Кало
Съпруг Диего Ривера (1929-1939) (1940-1954)

Подпис Frida Kahlo signature firma.svg
Уебсайт
Страница в IMDb
Фрида Кало в Общомедия

Магдалена Кармен Фрида Кало и Калдерон (на испански: Magdalena Carmen Frida Kahlo y Calderón) е мексиканска художничка, представителка на така нареченото „наивистично изкуство“[1], известна с непокорния си дух и неконвенционалния си стил както в изкуството, така и в личния си живот. Нейното творчество е смесица от реализъм, символизъм и сюрреализъм, примесено с мексикански национализъм и фолклор. Съпруга е на известния мексикански стенописец Диего Ривера. В същото време Кало има открити любовни извънбрачни връзки, както с мъже, така и с жени[2]. Автор е на 143 картини, 55 от които са автопортрети.[3] Както тя, така и съпругът ѝ имат комунистически убеждения.

Нейният живот е белязан от нещастието да се зарази от полиомиелит и по-късно от сериозна катастрофа през младежките ѝ години, които я приковават на легло в продължение на дълги периоди от време, подлагайки я на 32 операции. Тематиката в нейното изкуство се върти около нейната биография и собственото ѝ страдание. Тя е автор на 200 творби, предимно автопортрети. През 1939 г. показва картини във Франция, благодарение на покана от Андре Бретон. Една от творбите в тази изложба, която в момента е в центъра Помпиду, става първата картина от мексикански художник, придобит от Лувъра. Прави първата си самостоятелна изложба в Мексико малко преди смъртта си. Нейното творчество става известно и получава международно признание едва след смъртта ѝ, особено от 1970 г. насам.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и детски години[редактиране | редактиране на кода]

Фрида Кало през 1913 г., на 6 години

Фрида Кало е родена на 6 юли 1907 година в дома на родителите ѝ в Койоакан, по това време обособено предградие на град Мексико. Фрида твърди, че е родена в Синята къща, тяхната фамилна къща, но документи показват, че всъщност е родена в дома на баба си по майчина линия. Родителите ѝ са Гийермо Кало, фотограф (1871 – 1941), имигрант от Германия и Матилде Калдерон Гонсалес. В медиите и в биографии на Кало той често е определян като евреин,[4][5] но генеологичните изследвания показват, че Гийермо Кало произлиза от лутеранско немско семейство.[6][7] Майка ѝ е испанка[8], родена в Америка. Освен Фрида, от брака се раждат още 3 дъщери - Матилде (1899-1951), Адриана (1902-1968) и Кристина (1908-1964). През 1906 г. се ражда и син, Гийермо, но той остава жив само няколко дни. Те имат три полусестри от първия брак на Гийермо с Мария Карденя Еспино - Мария, Луиза и Маргарита. След смъртта на майка си (бабата на Фрида) Вилхелм Кало пристига във Веракрус, Мексико и сменя името си на Гийермо Кало. През 1893 г. се жени за Мария Карденя, а през 1898 г. за майката на Фрида - Матилде Калдерон.

По-късно Кало описва атмосферата от детството си като „често много, много тъжна“[9]. Двамата родители често са болни и бракът им е лишен от любов. Отношенията на Матилде с дъщерите ѝ са изключително напрегнати. Кало описва майка си като „любезна, активна и интелигентна“, но и като „пресметлива, жестока и фанатично религиозна“. Освен това фотографията на Гийермо страда от революцията, сваленото правителство и продължителната гражданска война, всичко това ограничава броя на частните клиенти. Мексиканската революция от 1910 година започва, когато Фрида е на 3 години, но тя си спомня изстрелите и как майка ѝ бърза да прибере нея и сестрите ѝ вътре в къщата. След прекаран полиомиелит на 6-годишна възраст, десният ѝ крак остава деформиран – по-къс и по-слаб.[10] Момичето носи няколко чифта дълги чорапи на този крак, за да изглежда нормален, а също така традиционните дълги мексикански рокли или панталони. Заболяването я принуждава да бъде изолирана от връстниците си в продължение на месеци, а тя е обект и на подигравки. Докато опитът от болестта я кара да се затвори в себе си, той я прави в същото време любимка на баща ѝ поради споделения опит да живее с увреждане. Поради полиомиелита, Фрида започва училище по-късно от връстниците си. Заедно с по-малката си сестра Кристина, тя посещава местната детска градина и началното училище в Койоакан.

Бащата на Фрида, Гийермо Калдерон

През 1922 година постъпва в Националното подготвително училище (Preparatoria), едно от елитните училища в Мексико, където се занимава с природни науки с цел да стане лекар. По това време става свидетел и на въоръжени сблъсъци по улиците, тъй като революцията все още продължава. Институцията едва наскоро е започнала да приема жени и само 35 са момичета от 2000 ученици. Тя е сериозно ангажирана с мексиканската култура, политическия активизъм и проблемите на социалната справедливост. Училището насърчава индигинизма, едно ново усещане за мексиканска идентичност, което се гордее с коренното наследство на страната и се стреми да се отърве от колониалния начин на мислене на Европа като превъзхождаща Мексико. Особено влиятелна се оказва група от девет от нейните съученици, с когото сформира неофициално наречена група Качучас - много от тях ще се превърнат във водещите фигури на мексиканския интелектуален елит. Те се бунтуват срещу всичко консервативно и правят шеги, пиеси и дискутират философии и руски класици. За да прикрие факта, че тя е по-възрастна и за да се обяви за „Дъщеря на революцията“, тя започва да казва, че е родена на 7 юли 1910 г., годината на Мексиканската революция.

Катастрофата[редактиране | редактиране на кода]

На 17 септември 1925 г., когато е едва на 18 години, попада в тежка трамвайна катастрофа, при която раздробява бедренната си кост, поврежда гръбнака си на три места, счупва двете си бедра и десния крак на единадесет места. По-късно тя иска, но не може да има деца поради тежките контузии и остава бездетна. Трите ѝ бременности трябва да бъдат прекъснати.[11] Претърпява тридесет и две операции по време на целия си живот, често остава приковавана към легло за дълги периоди от време, а към края на живота си, през 1952 година, загубва и десния си крак, който е ампутиран до коляното след гангрена.

Започва да рисува именно докато е неподвижна, в месеците след катастрофата.[12]

Брак с Диего Ривера[редактиране | редактиране на кода]

Фрида Кало до агаве, снимка за списание Vogue, 1937 г.

През 1929 година става жена на Диего Ривера. Тя му се възхищава още като дете и мечтае да се ожени за него. Той е на 43, а тя на 22 години. Сближава ги не само изкуството, но и общите им политически убеждения. Техният бурен семеен живот става легендарен. По време на брака Диего има много извънбрачни връзки, включително с по-малката сестра на Фрида. Тя страда много от това, но и тя от своя страна има сексуални отношения както с жени, така и с мъже. Те се развеждат през ноември 1939 г., но се женят отново през декември 1940 г.[13]

Фрида Кало и Диего Ривера през 1932 г.

През 1939 година произведенията на Кало стават сензация в Париж по време на тематична изложба, посветена на мексиканската култура. Лувърът закупува една от картините ѝ. Те са повлияни от мексиканската култура, което е видно от избора на ярки цветове и драматичния символизъм. В нейните картини често присъства маймуната. В мексиканската митология тя е символ на похот. Изкуството ѝ комбинира елементи от класическата мексиканска религиозна традиция със сюрреалистични елементи, като някои творби са твърде абстрактни.

През 1937 година в дома на Фрида Кало и Диего Ривера намира убежище съветският революционер Лев Троцки. Има известни подозрения, че между него и Фрида възниква увлечение и това го принуждава да напусне техния гостоприемен дом. През 1940-те картините ѝ намират място на няколко изложби. По това време обаче се влошава и здравето ѝ. Физическите болки, примесени с лекарства и наркотици, променят съществено нейното душевно и психическо състояние.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Тя умира на 13 юли 1954 г., едва навършила 47 години, като официалната версия за смъртта ѝ е усложнения вследствие пневмония, но съществуват и съмнения, че може да е предозирала с лекарства – неволно или нарочно, и вероятността за самоубийство съществува.[2] Аутопсия не е извършена. По-късно Диего Ривера описва деня на нейната смърт като най-трагичния в неговия живот. Къщата, в която Фрида се ражда, е известна като Синята къща (La Casa azul) и след смъртта ѝ е превърната в музей.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Синята къща, превърната в музей

Освен закупуването на нейна картина от Лувъра, като цяло творчеството ѝ остава непознато за широката публика десетки години след смъртта ѝ. Тя е известна най-вече като жената на Диего Ривера. Всичко това се променя едва през 80-те години на 20 век.[14] На 21 юни 2001 г. тя става първата жена мексиканка, която е удостоена с пощенска марка в САЩ.[15] През 2002 г. по живота ѝ е направен филм със Салма Хайек в главната роля.[16] През 2005 г. е организирана международна изложба с нейни произведения. През 2010 година 500 песо в Мексико носят нейния лик и този на Диего.[17]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Karl, Ruhrberg и др. Frida Kahlo: Art of the 20th Century: Painting, Sculpture, New Media, Photography. Köln, Benedikt Taschen Verlag GmbH, 2000. ISBN 3822859079. с. 745.
  2. а б Herrera, Hayden. A Biography of Frida Kahlo. New York, HarperCollins, 1983. ISBN-13: 978-0060085896.
  3. Andrea Kettenmann, Frida Kahlo. Frida Kahlo, 1907 – 1954: pain and passion page 27
  4. Forward.com 2003.
  5. Herrera 1983, с. 5.
  6. Ronnen 2006.
  7. Huhle 2009.
  8. Frida Kahlo (1907 – 1954), Mexican Painter. // Biography. Посетен на 2007-06-02.
  9. * Ankori, Gannit. Imaging Her Selves: Frida Kahlo's Poetics of Identity and Fragmentation. Greenwood Press, 2002. ISBN 0-313-31565-5.
  10. Andrea, Kettenmann. Frida Kahlo: Pain and Passion. Köln, Benedikt Taschen Verlag GmbH, 1993. ISBN 3822896365. с. 3.
  11. The History Show on RTE Radio 1, Sunday 17 April 2011
  12. Cruz, Barbara. Frida Kahlo: Portrait of a Mexican Painter. Berkeley Heights, Enslow, 1996. ISBN 0-89490-765-4. с. 9.
  13. Mexican painter Frida Kahlo. // Frida Kahlo Google Doodle. Посетен на 6 July 2010.
  14. Emerich, Luis Carlos. Figuraciones y desfiguros de los ochentas. Mexico City, Editorial Diana, 1989. ISBN 968-13-1908-7.
  15. Stamp Release No. 01 – 048 – Postal Service Continues Its Celebration of Fine Arts With Frida Kahlo Stamp. // USPS. Посетен на 2010-10-29.
  16. Frida (2002). // Boxofficemojo.com. Посетен на 2010-10-29.
  17. Presentación del nuevo billete de quinientos pesos. // Bank of Mexico. Посетен на 11 September 2010.
Цитирани източници

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]