Кръвоизлив

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Кръвоизливът (Haemorrhagia) е обилно излизане на кръв извън кръвоносните съдове.

Лек външен капилярен кръвоизлив

Видове кръвоизливи[редактиране | редактиране на кода]

Според мястото на изливане на кръвта[редактиране | редактиране на кода]

Външни[редактиране | редактиране на кода]

При външните кръвоизливи кръвта се излива извън тялото. Наблюдават се при всички рани. Външни кръвоизливи са:

  • Enterorrhagia – кръвотечение от червата. Кръвта изтича от ануса, примесена с изпражнения.
  • Gastrorrhagia – кръвотечение от стомаха. Протича с гадене и повръщане. Кръвта излиза от устата на тласъци, има тъмен цвят, понякога с примеси от стомашно съдържание и неприятна миризма.
  • Metrorrhagia – кръвотечение от матката. Кръвта изтича от вулвата.
  • Otorrhagia – кръвотечение от ушите.
  • Pulmorrhagia – кръвотечение от белия дроб. От устата излиза аленочервена пяна, синхронно с дишането. Протича със спазматична кашлица, задух и хъркане.
  • Rhinorrhagia (Epistaxis) – кръвотечение от носа.

Вътрешни[редактиране | редактиране на кода]

При вътрешните кръвоизливи кръвта се събира в телесните кухини и/или се просмуква в околните тъкани. Означават се като хематоми (Haematoma). Вътрешни кръвоизливи са:

  • Haemarthrosis – събиране на кръв в ставна кухина.
  • Haemoperitoneum – събиране на кръв в коремната кухина.
  • Haemopericardium – събиране на кръв в перикарда. Тежко животозастрашаващо състояние.
  • Haemothorax – събиране на кръв в гръдната кухина.

Според увредения съд[редактиране | редактиране на кода]

  • Артериални – най-тежките и опасни за живота кръвоизливи. Кръвта е аленочервена и излиза на силна, пулсираща струя.
  • Венозни – тежестта им зависи от големината и местоположението на увредената вена. Кръвта е тъмночервена, изтича бавно, на слаба, равномерна струя.
  • Капилярни – типични за раните. Кръвта излиза на капки, от цялата увредена повърхност.
  • Паренхиматозни – винаги много тежки и опасни, по правило вътрешни. Кръвта излиза на капки от увредените органи.

Според времето на настъпване[редактиране | редактиране на кода]

  • Първични – настъпват веднага след травмата.
  • Вторични – настъпват 6 – 72 часа след края на първичния кръвоизлив. Причината е, че новообразуваният съсирек все още е твърде рехав и слабо прикрепен към кръвоносния съд и околните тъкани. Някои движения, микротравми и дори повишеното кръвно налягане могат да отблъснат съсирека и да причинят обилно вторично кървене. Особено опасни са вторичните следоперативни вътрешни кръвоизливи.

Диагностициране на кръвоизливите[редактиране | редактиране на кода]

Външните кръвоизливи се разпознават много лесно, по обилното количество изтекла кръв.

Вътрешните кръвоизливи обаче се разпознават трудно. В много случаи тежестта на състоянието се подценява и пострадалият умира. Това най-често се случва, когато пациентът получава вътрешен кръвоизлив за пръв път. Хронично болните лица (с нарушено кръвосъсирване, с кървящи язви и т.н.) обикновено са предупредени от лекуващите ги лекари за възможните опасности и в повечето случаи се опитват да потърсят медицинска помощ.

Анамнестични данни[редактиране | редактиране на кода]

  • повишена склонност към кръвоизливи;
  • нарушения в кръвосъсирването;
  • продължителна и болезнена менструация;
  • травми и хронични заболявания.

Субективни оплаквания[редактиране | редактиране на кода]

  • обща слабост;
  • световъртеж;
  • зрителни нарушения – замъглено и раздвоено зрение, фотопсии (болният „вижда“ черни и цветни кръгове, и точки);
  • силна жажда и чувство за сухота в устата;
  • чувство за студ;
  • понякога болки в увредената телесна област.

Клинична находка[редактиране | редактиране на кода]

Параклинични показатели[редактиране | редактиране на кода]

В остър стадий:

  • повишен хематокрит;
  • повишен брой на еритроцитите;
  • влошена реология на кръвта;
  • забавена РУЕ.

В компенсаторен стадий:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]