Vogue

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Вог)
Направо към: навигация, търсене
Vogue
VOGUE LOGO.svg
Vogue SM.jpg
Информация
Категории мода
Основаване 1892 г.
Периодичност месечно
Държава Флаг на САЩ САЩ
Уебсайт http://www.vogue.com/
Vogue в Общомедия

Vogue (Вог, на френски: мода) е световноизвестно модно списание, издавано от Condé Nast в 23 различни национални и регионални версии.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

През 1892 г. Артър Търнър започва да издава Vogue като седмична публикация в САЩ, финансирана от Кристофър Райт. Първият брой е публикуван на 17 декември с. г. и струва 10 цента (равностойни на 2,62 долара през 2015 г.). Намерението на Търнър е да създаде издание, което прославя „официалната страна на живота такава, каквато привлича както опитните, така и дебютантките; бизнесмени и красавици.“ [1]

От самото начало списанието се прицелва в нюйоркската аристокрация, установявайки социални норми в държава, която като цяло не отдава значение на класа и церемониалност, както правят Англия и Франция. По това време списанието е посветено главно на мода, със спортни и актуални репортажи, предназначени за мъжката аудитория.

Конде Наст[редактиране | редактиране на кода]

Конде Монтроуз Наст купува Vogue през 1905 г., година преди смъртта на Търнър, и бавно увеличава тиража на публикацията.

Списанието започва да излиза два пъти в месеца, а след 1916 г. започва да излиза първо във Великобритания, а след това в Испания и Италия. През 1920 г. започва да излиза във Франция, където е много добре прието. Тиражът и печалбата се повишават значително под ръководството на Наст. До 1911 г. Vogue изгражда репутацията си, която поддържа и до днес, като се стреми да привлече елитна читателска публика и включва в тематиката си сватбени репортажи.

1920 –1970[редактиране | редактиране на кода]

Броят на абонаментите за списанието нараства през Голямата депресия и Втората световна война. През това време главен редактор е видният критик и бивш редактор на Vanity Fair Франк Крауниншийлд.

В края на 30-те години на ХХ век Vogue задава тенденцията да се заменят илюстрациите на корицата с фотографии.

През 60-те години на ХХ в. под редакцията на Даяна Врийланд списанието започва да придобива популярност сред младежта, като се фокусира повече върху съвременната мода и включва обширни материали за сексуалността. Vogue разширява тематиката си, като включва както бутици от Ийст Вилидж като Limbo, така и „даунтаун“ личности като Анди Уорхол. Списанието продължава да популяризира манекенки като Туиги, Сузи Паркър, Джийн Шримптон, Верушка, Пенелопи Трий и др.

През 1973 г. Vogue става месечно издание. С главен редактор Грейс Мирабела, списанието претърпява редакторски и стилистични промени, така че да отговаря на промените в начина на живот на целевата му аудитория.

Ана Уинтър[редактиране | редактиране на кода]

Ана Уинтър става главен редактор на американския Vogue през юли 1988 г. Известна с късата си прическа и слънчеви очила, Уинтър търси да съживи търговската марка, като я направи по-младежка и по-достъпна; тя насочва фокуса към нови и достъпни идеи за „модата“ за по-широка аудитория. Влиянието на Уинтър позволява на списанието да поддържа висок тираж, докато редколегията търси нови тенденции, които по-широка аудитория да може да си позволи. Например, на първата корица под нейна редакция е поместена снимка в три-четвърти дължина на Микаела Берку, израелски супермодел, носеща инкрустирано яке на Кристиан Лакроа и дънки. Това е промяна на тенденцията на нейните предшественици да показват само лицето на жената. Според в. Times това придава по-голямо значение както на дрехите, така и на тялото. Модният редактор Грейс Кодингтън пише в мемоарите си, че „корицата подкрепила едно ново демократично отношение към облеклото, добавила определена младежка, но изтънчена линия, гарнирала я с нотка на уверена енергийност и създала впечатление за импулс да се живее на по-висока скорост. Това беше есенцията на Ана.“ Уинтър продължава да бъде главен редактор на американското издание на Vogue до днес.

Контрастът между визията на Уинтър и нейните предшественици се отбелязва като поразителна от наблюдателите, било то критици или защитници.

Към март 2014 г. само петима мъже са били на корицата на списанието:

Източници[редактиране | редактиране на кода]