Vogue

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Вог)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Vogue
VOGUE LOGO.svg
Vogue SM.jpg
Информация
Категории мода
Основаване 1892 г.
Периодичност месечно
Държава Флаг на САЩ САЩ
Уебсайт http://www.vogue.com/
Vogue в Общомедия

Vogue (Вог, на френски: мода) е модно списание, издавано от Condé Nast в 23 различни национални и регионални версии.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

През 1892 г. Артър Търнър започва да издава Vogue като седмична публикация в САЩ, финансирана от Кристофър Райт. Първият брой е публикуван на 17 декември същата година и струва 10 цента (равностойни на 2,62 долара през 2015 г.). Намерението на Търнър е да създаде издание, което прославя „официалната страна на живота такава, каквато привлича както опитните, така и дебютантките; бизнесмени и красавици.“ [1]

От самото начало списанието се прицелва в нюйоркската аристокрация, установявайки социални норми в държава, която като цяло не отдава значение на класа и церемониалност, както правят Англия и Франция. По това време списанието е посветено главно на мода, със спортни и актуални репортажи, предназначени за мъжката аудитория.

Конде Наст[редактиране | редактиране на кода]

Конде Монтроуз Наст купува Vogue през 1905 г., година преди смъртта на Търнър, и бавно увеличава тиража на публикацията.

Списанието започва да излиза два пъти в месеца, а след 1916 г. започва да излиза първо във Великобритания, а след това в Испания и Италия. През 1920 г. започва да излиза във Франция, където е много добре прието. Тиражът и печалбата се повишават значително под ръководството на Наст. До 1911 г. Vogue изгражда репутацията си, която поддържа, като се стреми да привлече елитна читателска публика и включва в тематиката си сватбени репортажи.

1920 –1970[редактиране | редактиране на кода]

Броят на абонаментите за списанието нараства през Голямата депресия и Втората световна война. През това време главен редактор е видният критик и бивш редактор на Vanity Fair Франк Крауниншийлд.

В края на 30-те години на ХХ век Vogue задава тенденцията да се заменят илюстрациите на корицата с фотографии.

През 60-те години на ХХ в. под редакцията на Даяна Врийланд списанието започва да придобива популярност сред младежта, като се фокусира повече върху съвременната мода и включва обширни материали за сексуалността. Vogue разширява тематиката си, като включва както бутици от Ийст Вилидж като Limbo, така и „даунтаун“ личности като Анди Уорхол. Списанието продължава да популяризира манекенки като Туиги, Сузи Паркър, Джийн Шримптон, Верушка, Пенелопи Трий и др.

През 1973 г. Vogue става месечно издание. С главен редактор Грейс Мирабела, списанието претърпява редакторски и стилистични промени, така че да отговаря на промените в начина на живот на целевата му аудитория.

Ана Уинтър[редактиране | редактиране на кода]

Ана Уинтър става главен редактор на американския Vogue през юли 1988 г. Известна с късата си прическа и слънчеви очила, Уинтър търси да съживи търговската марка, като я направи по-младежка и по-достъпна; тя насочва фокуса към нови и достъпни идеи за „модата“ за по-широка аудитория. Влиянието на Уинтър позволява на списанието да поддържа висок тираж, докато редколегията търси нови тенденции, които по-широка аудитория да може да си позволи. Например, на първата корица под нейна редакция е поместена снимка в три-четвърти дължина на Микаела Берку, израелски супермодел, носеща инкрустирано яке на Кристиан Лакроа и дънки. Това е промяна на тенденцията на нейните предшественици да показват само лицето на жената. Според в. Times това придава по-голямо значение както на дрехите, така и на тялото. Модният редактор Грейс Кодингтън пише в мемоарите си, че „корицата подкрепила едно ново демократично отношение към облеклото, добавила определена младежка, но изтънчена линия, гарнирала я с нотка на уверена енергийност и създала впечатление за импулс да се живее на по-висока скорост. Това беше есенцията на Ана.“ Уинтър продължава да бъде главен редактор на американското издание на Vogue до днес.

Контрастът между визията на Уинтър и нейните предшественици се отбелязва като поразителна от наблюдателите, било то критици или защитници.

Към март 2014 г. само петима мъже са били на корицата на списанието:

Източници[редактиране | редактиране на кода]