Винсънт Минели

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Винсънт Минели
Vincente Minnelli
американски режисьор
Роден
Лестър Антъни Минели
Починал
25 юли 1986 г. (83 г.)
ПогребанФорест Лоун Мемориъл Парк, Глендейл, САЩ

Националност САЩ
Режисура
Активност1928-1976
Оскари1959 г., режисура за Джиджи
Златен глобус1959 г., режисура за Джиджи
Семейство
СъпругаДжуди Гарланд
(1945-1951; развод)
Жоржет Маняни
(1954-1958; развод)
Даница Радосавлевич
(1962-1971; развод)
Лий Андерсън
(1980-1986; смъртта му)
ДецаЛайза Минели

Уебсайт
Винсънт Минели в Общомедия

Винсънт Минели (на английски: Vincente Minnelli) е американски филмов и театрален режисьор. [1]

Минели е един от най-популярните режисьори на Холивуд от 1940-те, 1950-те и 1960-те години. Той е сред майсторите на мюзикъла, режисирайки такива класически произведения като „Посрещни ме в Сейнт Луис“ (1944) с Джуди Гарланд, „Един американец в Париж“ (1951) с Джийн Кели и Лесли Карон, „Театралният фургон“ (1953) с Фред Астер и големия хит „Джиджи“ (1958) за който е удостоен с награди „Оскар“ и „Златен глобус“ за най-добър режисьор.[2] Минели е известен и със своите комедии и мелодрами, сред които са „Бащата на булката“ (1950) със Спенсър Трейси и Елизабет Тейлър и „Лошият и красавицата“ (1952) с Кърк Дъглас и Лана Търнър. Силно впечатление оставя и биографичният филм за художника Ван ГогСтраст за живот“ (1956) с Кърк Дъглас и Антъни Куин.

Известната актриса Лайза Минели е дъщеря на Винсънт Минели от брака му със звездата Джуди Гарланд.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Винсънт Минели е роден като Лестър Антъни Минели на 28 февруари 1903 г. в Чикаго, щата Илинойс. Той е най-малкият от четирима синове на Мари Емили Лебю (сценично име Мина Дженел) и Винсънт Чарлс Минели. Баща му е диригент към „Minnelli Brothers' Tent Theater“. Семейството обикаля различни малки градове преди да се установи за постоянно в Делауеър, Охайо. Дядото по бащина линия Винченцо Минели е политически беглец от Сицилия, който след установяването си в САЩ работи като демонстратор на пиана и композитор. Винченцо се жени за Нина Пикет, докато обикаля страната като демонстратор. Малкият Лестър прекарва голяма част от ученическите си години с баба си Нина, докато родителите му са по турнета. След дипломирането си в гимназията той заминава за Чикаго, където за кратко живее при баба си по майчина линия.

Първата му работа е като аранжор на витрини в универсалния магазин „Marshall Field“ в Чикаго. По-късно започва работа като фотограф за Пол Стоун, който е специализиран във фотографирането на актьорите от чикагския театрален квартал. Първата театрална работа на Минели е като дизайнер на костюми и сценография към чикагския театър. Разширяването на театъра до национална верига довежда Минели до работа по постановки в Ню Йорк, където той се установява, наемайки миниатюрен апартамент в Гринуич Вилидж. През 1932 г. Винсънт постъпва на работа към новооткритата зала за представления „Radio City Music Hall“, част от Рокфелер Сентър, която ще се превърне в една от забележителностите на Манхатън. Тук той работи отново като сценичен дизайнер, издигайки се до поста на сценичен режисьор. След напускането на „Radio City Music Hall“ Минели дебютира като истински театрален режисьор през 1935 г., поставяйки на Бродуей музикално-скечовата постановка „У дома в чужбина“ (At Home Abroad), която е приета много добре и се играе в продължение на две години. Следват постановките „Зигфелд Фоли 1936“, „Ура за какво!“ и „Много топло за май“. Репутацията му нараства и така през 1940 г. Винсънт Минели получава оферта за работа към холивудското студио Метро-Голдуин-Майер.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Частична режисьорска филмография[редактиране | редактиране на кода]

година филм оригинално заглавие бележки
1943 Хижа в небето Cabin in the Sky
1944 Да се срещнем в Сейнт Луис Meet Me in St. Louis
1945 Часовникът The Clock
1948 Пиратът The Pirate
1950 Бащата на булката Father of the Bride
1951 Един американец в Париж An American in Paris номинация за „Оскар“ и „Златен глобус“
1952 Лошият и красавицата The Bad and the Beautiful
1953 Театралният фургон The Band Wagon
1956 Чай и съчувствие Tea and Sympathy
Страст за живот Lust for Life номинация за „Златен глобус
1958 Джиджи Gigi награди „Оскар“ и „Златен глобус“
Някои дотичаха Some Came Running
1960 Home from the Hill Home from the Hill номинация за „Златна палма
1962 Две седмици в друг град Two Weeks in Another Town
Четиримата конници на Апокалипсиса The 4 Horsemen of the Apocalypse
1964 Сбогом, Чарли Goodbye Charlie
1976 Въпрос на време A Matter of Time

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]