Франк Борзейги
| Франк Борзейги Frank Borzage | |
| американски режисьор и актьор | |
 Франк Борзейги (1920) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Форест Лоун Мемориъл Парк, Глендейл, САЩ |
| Националност |  САЩ |
| Режисура | |
| Активност | 1912-1962 |
| Семейство | |
| Съпруга | Рена Роджърс (1919-1941; развод) Една Стилуел Скелтън (1945-1949; развод) Хуанита Скот (1953-1962; смъртта му) |
| Уебсайт | |
| Франк Борзейги в Общомедия | |
Франк Борзейги (на английски: Frank Borzage, (/bɔːrˈzeɪɡi/)) е американски режисьор и актьор. [1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Франк Борзейги е роден на 23 април 1894 година в Солт Лейк Сити, Юта. Бащата на Борзейги Луиджи Борзага, е роден през 1859 г. в Рондзоне (тогава Австрийска империя, сега Италия). Като каменоделец той понякога работи в Швейцария, среща бъдещата си съпруга Мария Руег, родена през 1860 година в Рикен, Швейцария. Тя работи във фабрика за коприна. Борзага емигрира в Хазлтън, Пенсилвания, в началото на 1880 г., където работи като миньор. Той довежда годеницата си в Съединените щати и се женят в Хазълтън през 1883 г.
Първото им дете Хенри е родено през 1885 г. Семейство Борзага се премества в Солт Лейк Сити, Юта, където Франк Борзейги е роден през 1894 г. Семейството остава там до 1919 г. Двойката има 14 деца, осем от които оцеляват в детството. Луиджи Борзага загива в Лос Анджелис при автомобилна катастрофа през 1934 г., а съпругата му Мария (майката на Франк) умира от рак през 1947 г.
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
През 1912 г. Франк Борзейги си намира работа като актьор в Холивуд, където работи като актьор до 1917 г. Режисьорският му дебют идва през 1915 г. с филма „The Pitch o' Chance“.
В периода от 1917 до 1919 г. той режисира 14 филма, най-големият му успех в нямата ера е с „Хумореска“ (1920), печеливш боксофис с Вера Гордън в главната роля. [2][3]
През 1920-те години Борзейги е успешен режисьор, той достигна своя връх в късната няма и ранната звукова ера. Поглъщайки визуални влияния от немския режисьор Фридрих Мурнау, който също е бил резидент на Фокс по това време, той развива свой собствен стил на пищен визуален романтизъм в изключително успешна серия от филми с участието на Джанет Гейнър и Чарлз Фарел, включително „Седмото небе“ (1927), за който печели първата награда на Академията „Оскар“ за най-добър режисьор, [4] „Уличен ангел“ (1928) и „Щастлива звезда“ (1929). Той печели втори Оскар за режисура, за „Лошото момиче“ от 1931 г.
Запазената марка на Борзейги е интензивната идентификация с чувствата на млади влюбени пред лицето на бедствието, като любовта във филмите му триумфира над изпитания като Първата световна война („Седмото небе“ и „Сбогом на оръжията“), инвалидността („Щастлива звезда“), депресията („Мъжки замък“), слабо прикрита версия на катастрофата на Титаник в „Историята се прави през нощта“ и възходът на нацизма.
Работата му претърпява духовен обрат във филми като „Зелена светлина“ (1937), „Странен товар“ (1940) и „Големият рибар“ (1959). От по-късните му творби само „Изгрев на Луната“ (1948) се радва на голямо признание от критиката.
През 1955 г. и 1957 г. Борзейги е удостоен с наградата „Джордж Ийстман“, дадена от Джордж Ийстман Хаус за изключителен принос към филмовото изкуство. [5] Заради приноса си към филмовата индустрия, Борзейги получава филмова звезда на Холивудска алея на славата през 1960 г. Звездата се намира на булевард Холивуд 6300. [6]
Докато е в болница през февруари 1962 г., той получава наградата Д. У. Грифит. [7]
Бил е офицер и член на борда на Гилдията на режисьорите на Америка. [8]
Личен живот[редактиране | редактиране на кода]
На 7 юни 1916 г. Борзейги се жени за водевилната и филмова актриса Лорена „Рена“ Роджърс в Лос Анджелис и остава женен до 1941 г. През 1945 г. той се жени за Една Стилуел Скелтън, бившата съпруга на комика Ред Скелтън, те се развеждат през 1949 г. [9][10] Бракът му с Хуанита Скот през 1953 г. продължава до смъртта му девет години по-късно. [8]
Той е запален спортист, с хендикап от 3 гола за поло, и два хендикапа в голфа, и яхтсмен. [8]
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
Франк Борзейги умира от рак през 1962 г., на 68 години и е погребан в гробището Мемориален парк Форест лоун в Глендейл, Калифорния.
Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]
| година | филм | оригинално заглавие |
|---|---|---|
| 1927 | Седмото небе | Seventh Heaven |
| 1931 | Лошо момиче | Bad Girl |
| 1959 | Големият рибар | The Big Fisherman |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Frank Borzage), IMDb.com.
- ↑ Vera Gordon | Jewish Women's Archive // Посетен на 2017-04-24.
- ↑ Frank Borzage - Hollywood Star Walk - Los Angeles Times // Посетен на 2017-04-24.
- ↑ Donald W. McCaffrey. FILMS AND FILMMAKERS // Guide to the Silent Years of American Cinema. Greenwood Publishing Group, 1 January 1999. ISBN 9780313303456. с. 45–46. Посетен на 14 May 2014.
- ↑ Eastman House award recipients · George Eastman House // Архивиран от оригинала на 2012-04-15. Посетен на 2023-10-17.
- ↑ Hollywood Walk of Fame - Frank Borzage // Hollywood Chamber of Commerce. Посетен на November 29, 2017.
- ↑ "Wise, Robbins Wins DG Award; Posthumous Kovacs Kudos; Griffith Laurel To Borzage". Daily Variety. February 12, 1962. p. 1.
- ↑ а б в "Obituaries". Daily Variety. June 20, 1962. p. 19.
- ↑ Skelton's Ex-Wife Married to Director // The Pittsburgh Press, 26 November 1945. Посетен на 19 May 2011.
- ↑ Home of Skelton's Ex-Wife is Robbed of $10,000 Loot // St. Joseph News-Press, 4 February 1950. Посетен на 25 May 2011.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
