Пол Нюман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Пол Нюман
Paul Newman 1958.jpg
Пол Нюман през 1958 г.
Роден Пол Лиънард Нюман
Починал
Брачни партньори Джаки Уит (1949 – 1958)
Джоан Удуърд (1958 – 2008) (до неговата смърт)
Оскари Почетна награда: 1986
Най-добра мъжка роля:
1987 „Цветът на парите“
Хуманитарна награда „Джийн Хершолт“: 1994
Награди Еми Поддържащ актьор в минисериал или филм:
2005 „Empire Falls“
Награди Златен глобус Най-добър изгряващ актьор: 1957
Любим актьор: 1964, 1966
Най-добър режисьор:
1969 „Рейчъл, Рейчъл“
Сесил Демил: 1984
Поддържащ актьор в сериал, минисериал или телевизионен филм:
2006 „Empire Falls“
Награди на БАФТА Най-добър чуждестранен актьор:
1961 „The Hustler“
Страница в IMDb
Пол Нюман в Общомедия

Пол Лиънард Нюман (на английски: Paul Leonard Newman) е американски актьор и режисьор от еврейски произход, носител на наградата от фестивала в Кан, „Еми“ и „БАФТА“, три награди „Оскар“ и шест награди „Златен Глобус“.[1] Известни филми с негово участие са „Котка върху горещ ламаринен покрив“, „Мошеникът“, „Хладнокръвният Люк“, „Буч Касиди и Сънданс Кид“, „Цветът на парите“ и други.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Пол Нюман е роден в малко градче близо до Кливланд, Охайо в заможно семейство. Баща му е евреин, а майка му е словачка.

През 1951 г. се записва в Йейлския драматичен институт, а по-късно посещава актьорското студио на Лий Страсбърг. Първите му роли са на Бродуей. Признанието идва през 1957 с ролята на Роки Грациано в „Там горе някой ме обича“. Друг значим успех постига следващата година с образа на Брик Полит от „Котка върху горещ ламаринен покрив“ по пиесата на Тенеси Уилямс. В „Дългото горещо лято“ (1958 г.) създава задълбочен и комплексен образ на самотен аутсайдер. На снимачната площадка среща не само режисьора Мартин Рит с когото ще изгради дълго творческо сътрудничество, но и бъдещата си партньорка в живота Джоуан Удуърт, за която е женен от 1958 г. Сред най-известните му филми от този период са „Той се казваше Омбре“, „Мошеникът“ (1961), „Хладнокръвният Люк“ (1967), „Животът и времената на съдията Рой Бин“, „Присъдата“, „Играчът на билярд“, „Хъд“, „Ад под небето“ – The Towering Inferno (1974), „Удар със стик“ – Slap Shot (1977) и „Цветът на парите“.

Партньорството му с Робърт Редфорд ражда два много успешни филма, превърнали се в класика: „Буч Касиди и Сънданс Кид“ (1969 г., преди 1989 г. прожектиран в България със заглавието „Бъч Касиди и Сънданс Кид“) и „Ужилването“ (1973 г.). Получава „Оскар“ при шестата си номинация, за ролята на Еди Фелсън от „Цветът на парите“ (филм на Мартин Скорсезе, продължението на „Мошеникът“). Оттогава се появява все по-рядко във филми, но се отдава на другата си страст – състезанията със спортни коли. Създава своя компания за храни, Newman's own, чиито приходи отиват за дарения.

Умира на 26 септември 2008 г., на 83-годишна възраст, след продължително боледуване от рак.

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Paul Newman Awards. // IMDb. Посетен на 13 октомври 2014.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]