Филип Ноаре

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Филип Ноаре
NOIRET EN NORMANDIE.jpg
Име Филип Ноаре
Роден 1 октомври 1930
Лил Франция
Починал 23 ноември 2006
Париж Франция
Брачни партньори Моник Шомет (1962-2006)

Филип Ноаре (19302006) е френски актьор.

Биография[редактиране | edit source]

Роден е в Лил, Франция. През 1950 г., след като три пъти не успява да вземе диплома за бакалавър, решава да изучава драматично изкуство. Завършва курс и през следващите години се изявява в театъра.

През 1962 г. Ноаре се жени за комедийната актриса от Националния театър Моник Шомет. Имат една дъщеря — Фредерик Ноаре.

За първи път се появява на голям екран през 1956 във филма „Тъпото острие“ на младата режисьорка Анес Варда. Режисьорите го забелязват в „Зази в метрото“ (1960), екранизация на едноименния роман на Реймон Кьоно от режисьора Луи Мал. След 1962 г. е вече позната фигура във френското кино, а през 1967 г. главната роля във филма на Ив Робер „Щастливият Александър“ му донася масова популярност.

В дългата си кариера Филип Ноаре изиграва над 120 роли в киното. Сред запомнящите му филми са „Голямото плюскане“ (1973) - придобилият скандална слава филм на Марко Ферери, „Приятели мои“ (1975) на Марио Моничели, „Ново кино Парадизо“ (1988) на Джузепе Торнаторе, „Пощальонът“ (1994) на Майкъл Редфорд, а и много други.

Филип Ноаре умира от рак през 2006 г. Той е считан за един от най-значимите и харизматични актьори във френското и световното кино.

Отличия[редактиране | edit source]

  • Награда на БАФТА за най-добър актьор в главна роля:
1990 г. - „Ново кино Парадизо“ (Nuovo cinema Paradiso)
  • Награда „Сезар“ за най-добър актьор:
1976 г. - „Старата пушка“ (Le Vieux Fusil)
1990 г. - „Живот и нищо друго“ (La Vie et rien d'autre)

Филмография (частична)[редактиране | edit source]

  • 1956 : „Тъпото острие“ на Анес Варда
  • 1960 : „Зази в метрото“ - на Луи Мал - Габриел
  • 1961 : „Цялото злато на света“ на Рене Клер - Виктор Харди
  • 1966 : „Животът в замъка“ на Жан-Пол Рапно - Жером, съпругът на Мари
  • 1968 : „Щастливият Александър“ на Ив Робер - Александър
  • 1969 : „Топаз“ на Алфред Хичкок - Henri Jarré
  • 1971 : „Войната на Мърфи“ на Питър Йейтс - Луи Брезан
  • 1972 : „Атентатът“ на Ив Боасе - Пиер Гарсен
  • 1973 : „Голямото плюскане“ на Марко Ферери - Филип
  • 1974 : „Часовникарят от Сен Пол“ на Бертран Таверние - Часовникарят
  • 1975 : „Старата пушка“ на Роберт Енрико - Жулиен Дандьо
  • 1975 : „Приятели мои“ на Марио Моничели - Джорджо Пероци, журналист
  • 1976 : „Съдията и убиецът“ на Бертран Таверние - Емил Русо, съдията
  • 1983 : „Африканецът“ на Филип дьо Брока - Виктор
  • 1983 : „Приятели мои“2 на Марио Моничели - Джорджо Пероци
  • 1984 : „Отворете, полиция“ на Клод Зиди - Рене Боарон
  • 1989 : „Ново кино Парадизо“ на Джузепе Торнаторе - Алфредо
  • 1989 : „Живот и нищо друго“ на Бертран Таверние - Делаплан
  • 1989 : „Завръщането на мускетарите“ на Ричард Лестър - Кардинал Мазарини
  • 1990 : „Отворете, полиция“2 на Клод Зиди - Рене Боарон
  • 1991 : „Росини, Росини“ на Марио Моничели - Росини
  • 1993 : „Танго“ на Патрис Льоконт - Франсоа дьо Немур
  • 1994 : „Пощальонът“ на Майкъл Редфорд и Масимо Троаси - Пабло Неруда
  • 1994 : „Дъщерята на Д'Артанян“ на Бертран Таверние - Д'Артанян
  • 2003 : „Отворете, полиция“3 на Клод Зиди - Рене Боарон

Външни препратки[редактиране | edit source]